Какво знаем за новия вариант „Омикрон“ на SARS-CoV-2, определен от СЗО като „будещ безпокойствие“? Отговорите дава председателят на Българското дружество по медицинска вирусология и член на Експертния съвет по вирусология към министъра на здравеопазването – проф. д-р Радка Аргирова, дмн.
„Процесът на репликация на вируса е такъв, че във всеки цикъл на своя жизнен път той мутира. Това е така, защото е РНК съдържащ вирус, а РНК е изменчива. Такава е природата на всички РНК съдържащи вируси, така че тук няма нищо странно. Затова не трябва да ни учудва, че вирусът мутира. Важно е обаче кога и къде го прави. Той мутира при всеки цикъл на репликация, но има възможност да го прави, само ако попадне в уязвими лица, в които може да се размножи. Това са хората, които не са ваксинирани. Цялата изменчивост на вируса на практика се подпомага от хората, които не са ваксинирани, т. е. нямат никакви антитела срещу него и така му позволяват да се развие“, заяви проф. Аргирова.
Националният център по заразни и паразитни болести докладва, че все още не е засечен в България.
„Иначе, това е поредният вариант, за който до момента знаем, че има твърде много мутации. Според някои източници са над 50, според други – 52, а някъде се говори и за 55. Голяма част от мутациите обаче са познати от Делта и Алфа вариантите и не са нови за нас. Има, разбира се, и нови такива. Много от тях са локализирани в т. нар. S-протеин, т. е. засегнат отново е S-генът. Това е белтък – гликопротеин, който осъществява рецепторната функция между вируса и клетката чрез ACЕ2 рецептора на клетката. Тъй като така започва цикълът на репликацията, точно по този начин се осъществява инфекцията. Ето защо, точно тези мутации много ни интересуват“, казва още тя.
По какво се отличава този вариант от своите предшественици? Разпространява ли се по-бързо, протича ли по-тежко, по-опасен ли е?
„Мога да кажа само това, което знаем, защото всеки ден и всеки час получаваме нов вид сведения. Това, което знаем до момента: Първо – той се разпространява три пъти по-бързо, отколкото, да кажем, Делта варианта. Колегите от Южна Африка вече са направили графика, която много ясно го показва. Това означава, че вирусът ще може да заразява много повече хора за кратко време, което ще доведе до бързото му разпространение. Второ, що се отнася до заразност, тези две характеристики често вървят ръка за ръка и може да се каже, че Омикрон е не по-малко от три пъти по-заразен“, посочва проф. Радка Аргирова.
„Засега не може да се каже, че е по-опасен по отношение на симптомите и начина на боледуване. Колежката, която наблюдава в Южна Африка пандемията, съобщава, че всички болни в южноафриканската провинция, в която този нов вариант е разпространен, боледуват съвсем леко и общо взето не ги приемат в болница. Така че, към днешна дата имаме сведения, че протича леко тази инфекция. Все още не може да се каже обаче дали това е така и за възрастните хора и хората с придружаващи заболявания. Очакваме сведения по този въпрос“, допълва тя.
Откриват ли го PCR тестовете?
„Разбира се. Единственият случай, в който PCR не може да го открие, е, ако в теста единият от таргетните гени е S-генът, но мисля, че в България много малко хора работят с такъв таргет – S-гена. Във всички случаи, дори и в теста да има като контрола S-ген, той не може да бъде единствен. Така че, Омикрон се открива с PCR“, категорична е Аргирова.
Предпазват ли ни ваксините?
„По отношение на ваксините още не се знае доколко предпазват, но е факт, че хората, които са заразени, го прекарват леко. Все още не знаем дали всички те са ваксинирани. Това е важно, поради което призовавам за бустерна трета доза. Във всички случаи апелирам за засилен контрол по спазването на противоепидемичните мерки. Никакви компромиси не трябва да се правят с маски, дезинфектанти, проветряване, миене на ръце, почистване – навсякъде“, посочва проф. Аргирова.
По отношение на антителата, които се изграждат при ваксинация и при преболедуване, вирусологът коментира: „Когато човек се зарази по естествен начин, целият вирус влиза в неговия организъм. Вирусът има 29 белтъка и всички тях имунната система ги разпознава като чужди. Тя се старае да произведе антитела срещу тях, въпреки че не винаги срещу всички успява да направи това. Когато обаче се ваксинираме, ние инжектираме един или два точно определени белтъка – имуногени, срещу които искаме да се образуват антитела. Тези белтъци са специално подбрани, защото са ключови за репликацията на вируса. В случая те отговарят за навлизането на вируса в чувствителната клетка. Ето защо, ваксинацията е много важна за нас, за да може образуваните антитела да спрат евентуалното заразяване със следващ вирус“.
