Емил Радев за резолюцията на ЕП относно „Досиетата Пандора”: Борбата с финансовите злоупотреби в ЕС изисква по-добро трансгранично сътрудничество
„Разкритията в „Досиетата Пандора” очертават редица проблеми, които изискват решителни стъпки за ограничаването на данъчните убежища, нерегламентираните офшорни дейности и непрозрачните тръстове”. Това коментира евродепутатът от ЕНП Емил Радев по повод резолюцията относно „Досиетата Пандора”, която се гласува днес в Европейския парламент.
Според данъчната обсерватория на ЕС размерът на световното финансово богатство, концентрирано в данъчни убежища през 2017 г., възлиза на 7 900 млрд. евро, което се равнява на 8% от световния брутен вътрешен продукт (БВП). Резултатът е загуба на данъчни приходи в размер на около 155 млрд. евро годишно в световен мащаб. Данните за ЕС показват, че в офшорни зони се държат 2 300 млрд. евро, които представляват около 11% от общото нетно богатство. Така загубите в резултат от избягване на корпоративното данъчно облагане в ЕС варират между 50 и 70 млрд. евро годишно. Сумата може да достигне почти 190 млрд. евро, ако бъдат включени и други фактори, сочат анализите.
Емил Радев участва в изработването на проекторезолюцията, подкрепена от мнозинството от политическите групи в Европейския парламент. Документът е естествено продължение на провелите се дебати по темата в рамките на предходната пленарна сесия. Участието на българския евродепутат от името на Европейската народна партия се базира на опита му в Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи на ЕП като постоянен докладчик по темата за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма. Представители на ЕНП, включени в работата по проекторезолюцията, са и колегите му от Германия и Португалия – Маркус Фербер и Лидия Перейра от Комисията по икономически и парични въпроси и Подкомисията по данъчните въпроси.
„От една страна, „Досиетата Пандора” са знак, че е необходимо по-добро сътрудничеството между административните, съдебните и правоприлагащите органи в рамките на ЕС. От друга страна, очевидно все още има доста слабости по отношение на начина, по който държавите-членки транспонират и прилагат законодателството в областта на борбата с изпирането на пари”, смята Емил Радев.
„Предложенията, които Европейската комисия обяви в публикувания през юли пакет за борба с изпирането на пари, ще дадат решение за част от правните пропуски, както и за различията и несъответствията в прилагането на законодателните мерки в държавите-членки. Трябва да се затегнат правилата за регистрация на действителните собственици и изискванията за докладване. Очаквам важна роля да изиграе и създаването на новия орган на ниво ЕС за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма”, заяви Емил Радев, като акцентира и върху необходимостта от добра защита на разследващите журналисти и ефективен обмен на информация между звената за финансово разузнаване в държавите-членки.
Нуждата от по-тясно международно сътрудничество е сред акцентите в позицията на ЕНП, които са залегнали в текста на резолюцията. В нея се изтъква още, че адекватното международно данъчно законодателство е от ключово значение за предотвратяване на практики, свързани с данъчни измами и избягване на данъци. Резолюцията подчертава и необходимостта от преразглеждане на списъка на ЕС с данъчните убежища. От ЕНП настояват за прецизни критерии за изготвяне на т.нар. „черни списъци”, за да се гарантират прозрачност и ефективен режим на санкции.
Припомняме, че „Досиетата Пандора” бяха публикувани на 3 октомври 2021 г. от Международен консорциум от разследващи журналисти (ICIJ). Някои от файловете от изтеклите 2,94 терабайта данни датират от 70-те години на миналия век, но повечето от разследваните от консорциума са създадени между 1996 и 2020 г. Новото изтичане на данни обхваща повече от 330 политици и държавни служители от почти 100 държави, включително 35 настоящи или бивши ръководители на държави и правителства.
