Най-древната астрономическа карта в света ще бъде изложена в музей във Великобритания, предаде BBC
Смята се, че небесният диск на Небра датира от Бронзовата епоха и е на 3 600 години.
Бронзовият диск е открит за първи път в Германия през 1999 г. Според учените, това е една от най -важните археологически находки на 20-ти век.
Дискът на Небра е с размери около 30 см. Той представлява синьо-зелена патина в диаметър и тежи 2.2 кг. Символите върху диска изобразяват слънце или пълнолунние, лунен сърп и звезди.
Две златни арки по краищата били добавени по-късно, (едната от които е изгубена). Те били направени от злато с различен произход, както се вижда от химическите му примеси.
Двете арки обхващат ъгъл от 82°, правилно сочейки ъгъла между позициите на залеза при лятното и зимното равноденствие при географската ширина на Мителберг (51 °N).
Последното допълнение било още една арка в дъното, обградена от множество резки с неясно значение, най-общо интерпретирани като Слънчева баржа („слънчевата лодка“) с множество гребла, или като Млечния път.
По времето, когато дискът бил заровен, имал и тридесет и девет или четиридесет дупки по периметъра си, всяка приблизително 3 мм в диаметър.
Според астрономът Ралф Хансен дискът бил опит да се координират слънчевите и лунните календари, за да знаят хората от Бронзовата епоха кога да сеят семена и кога да правят търговия, придавайки му почти съвременен смисъл за време.
„За ежедневните календарни цели използвали лунните години. Но когато планирали кога да засяват полето и кога да жънат, използвали слънчевите години“, казва Хансен.
Само че не всеки е съгласен, че Небесният диск от Небра е бил използван за измерване на астрономически явления. „ Трудно е да се отговори на този въпрос, но не мисля, че е бил инструмент, използван да се наблюдават обекти в небето“, казва Кърт Рослунд, астроном от Гьотеборг.
Вместо това Рослунд твърди, че малко особености върху диска клонят към точно представяне и че е по-вероятно да са имали символична стойност – вероятно в шамански ритуали.
Според ЮНЕСКО дискът дава уникален поглед към ранните познания на човечеството за небесата.
Артефактът принадлежи на Държавния музей на праисторията в Хале, Германия, но ще бъде изложен в Британския музей като част от изложба за Стоунхендж, открита през февруари.
Превод и редакция: „Нова Вест“, Ралица Димитрова
