Учени предупреждават за рекордно топене на арктическите ледове през последните две години, съобщават от Риа Новости
Това се отчита в годишния доклад на международната програма „Copernicus Ocean“.В проучването участват 20 учени от над 30 европейски институции. Докладът е публикуван в „Journal of Operational Oceanography“.
В него се отбелязва, че през последното десетилетие нивата на арктическия лед са намалели с 13 процента в сравнение с 1979 г., а средната дебелина на леда в Баренцово море е намаляла с 90 процента.
Според експертите затоплянето на Северния ледовит океан представлява около четири процента от общото глобално затопляне на океана. Рязкото намаляване на потока на лед от Арктика към други басейни, според учените, може да ускори този процес, който вече води до екстремни наводнения и промени във видовия състав на морската флора и фауна.
Като пример авторите на доклада цитират рекордното наводнение във Венеция през ноември 2019 г. и четири епизода на покачване на водата в средното и южното Средиземноморие през същата година.
В Северно море екстремната променливост, свързана с периодите на охлаждане от морските топлинни вълни е довело до намаляване на изобилието на многоморски видове – камбала, европейски омар, лаврак, кефал и други.
„Изменението на климата, замърсяването и свръхексплоатацията на морските ресурси оказват безпрецедентен натиск върху океана и изискват спешни и устойчиви мерки за управление и адаптация“, каза Карина фон Шукман, председател на панела за докладване, в прессъобщение от Mercator Ocean International, Corp ., служи като координатор на изследването „Разглеждането на океана като основен фактор в земната система и разбирането на многоизмерната и взаимосвързана природа на океана е основата на устойчиво бъдеще“.
Авторите на доклада подчертават безпрецедентното въздействие на изменението на климата върху океана. От 1993 до 2019 г. средните глобални температури на морето се покачват със скорост от 0,015 градуса годишно. Влошаването на ситуацията се наблюдава и по други параметри. Например, съдържанието на кислород във водите на Черно море от 1955 до 2019 г. спада средно със скорост от 0,16 mol / m2 / година.
В обобщение, авторите подчертават необходимостта от подобряване на инструментите и технологиите за мониторинг, използвани за проследяване и прогнозиране на ключови промени в океана.
„Тези инструменти и технологии, включително системи за предупреждение, прогнозиране и програми за наблюдение в реално време, спомагат за опазването на морската среда и икономическата инфраструктура, разработват мерки за адаптация и планират и управляват екстремни океански събития“, казва фон Шукман.
Превод и редакция: „Нова Вест“, Ралица Димитрова
