Учени от Института „Макс Планк“ и от университета на Гьотинген в Германия са стигнали до заключението, че Слънцето излъчва ниски честоти, които биха звучали като музика или като пеене, но ние не можем да ги чуем, заради космическият вакуум. Това пише сп. „Астронъми енд астрофизикс“.
Изследователите са проучили данни за 10 години, събрани от Обсерваторията за слънчева динамика на НАСА.
Тези „музикални вибрации“ възникват, когато Слънцето се върти около оста си. Тъй като то не е твърдо тяло, а се състои от газообразна плазма, скоростта на въртене е различна за различните му географски ширини.
Скоростта на въртене е най-голяма на екватора и се равнява на 25,34 земни дни, а най-малка е в близост до полюсите – почти 38 дни.
Това неправилно въртене, наречено диференциално, кара различни области на Слънцето да резонират помежду си, излъчвайки колебания с нормална, предвидима скорост, пише DarikNews.
Преди повече от половин век учените откриват бързи трептения на Слънцето, подобни на „високи“ ноти. Те се появяват циклично – приблизително на всеки пет минути.
Сега изследователите са идентифицирали „ниски музикални вибрации“, свързани с цикли с продължителност 27 дни, което съответства приблизително на скоростта на въртене на Слънцето около оста му.
По публикацията работи: Мариела Анастасова
