Устойчив структурен проблем в дистанционното обучение установи служебният екип на МОН. Изводите сочат, че децата на родители, които имат завършено средно или висше образование, се справят два пъти по-добре с учебния материал, отколкото тези от необразовани семейства.
Това е един от изводите в анализа на обучението от разстояние в електронна среда (ОРЕС), изготвен от служебния екип на Министерството на образованието и науката. Анализът, представен в края на миналата седмица, показа някои притеснителни резултати – задълбочаване на образователните неравенства, влошаване на мотивацията, ангажираността и знанията на голяма част от децата и риск от увеличаване на отпадащите от образователната система.
На националното външно оценяване по български език и литература в VII клас през тази година учениците, чиито родители не са посещавали училище, са постигнали едва 25% от средния резултат за страната. Половината от средния брой точки имат децата от семейства с основно образование. На другия полюс са седмокласниците с родители висшисти. Те надхвърлят средния резултат с 29 процентни пункта. Учениците от семейства със средно образование имат резултати около средното равнище.
Сходна е картината на изпита по математика след VII клас. Децата на висшистите са показали резултати с 39 процентни пункта над средните, докато учениците с неграмотни родители са постигнали само 38% от средното равнище. Разликата е повече от 3,5 пъти.
„Учениците, получили под 30 процента от максималния брой точки на националното външно оценяване след VII клас по български език и литература, са приблизително 21%. На изпита по математика такива са почти половината. Това означава, че всяко пето дете не се справя с материала нито по български език и литература, нито по математика. Това означава риск от отпадане от образователната система“, обясни при представянето на анализа министърът на образованието и науката проф. Николай Денков.
От подобен порядък са разминаванията в знанията на учениците и в другите класове, които се явяват на национално външно оценяване и държавни зрелостни изпити.
При зрелостниците от семействата с най-висок и с най-нисък образователен статус разминаването в знанията по български език и литература е почти 2,5 пъти. Децата на висшистите постигат 118% от средния резултат, а тези на неграмотни родители – едва 48%.
Данните от всички национални изпити показват още, че обучението от дистанция се е отразило значително по-зле на учениците от по-слабо образовани семейства, отколкото на техните връстници с по-добре образовани родители. През тази година в VII клас резултатите по български език и литература при първата група се влошават с 13,8% в сравнение с 2019 г., докато при втората – само с 1,5%. По математика спадът в резултатите е съответно 15,6% и 1,4%.
Подобно и положението на матурата по български език и литература в XII клас. Зрелостниците от необразовани семейства показват с 11,1% по-слаби резултати спрямо 2019 г. Постиженията на дванадесетокласниците с родители висшисти намаляват с по-малко от 1% в сравнение с последната година с нормално присъствено обучение.
