Отбелязваме 171 години от рождението на Иван Вазов – Патриархът на българската литература. Той е роден през 1850 г. на 9-ти юли в град Сопот.
Честването се състоя пред паметника на Вазов в градинката пред църквата „Света София“ в столицата.
Думи на признателност, почит и поклон към народния писател произнесоха Атанас Капралов, директор на Националния литературен музей, поетесата Надежда Захариева и д-р Елена Алекова. Осемгодишната Димана Дамянова от столичното Народно читалище „Д-р Петър Берон -1926 г.“ изпълни „Аз съм българче“ на Иван Вазов, а Йоана Николаева, ученичка в Певческа школа „Стефан Кънев – Калинка Згурова“ представи Вазовата „Молитва“, пише БНТ.
Поетът е роден на 9 юли 1850 г. в Сопот и умира на 22 септември 1921 г. в София, като през целия си живот винаги е носил България в сърцето си. Тя му отвръща със същото, а той и неговото творчество са неделима част от българщината и самосъзнанието на българите.
„На теб, Българио свещенна, покланям песни си сега. На твойте рани, кръв безценна, на твойта жалост и тъга, на твойте сълзи и въздишки, на твойте страсти и тегло и на венеца мъченишки, кой грей на твоето чело… Дано таз вяра, туй мечтанье не се разбие в някой брег и твоя зов да не остане като в пустинята без ек“, пише Вазов в стихотворението си „На България“.
Иван Вазов е роден в семейството на заможния сопотски търговец Минчо Вазов. „Борът“ е първото му публикувано стихотворение отпечатано през 1870 г. в „Периодическо списание“. Макар Събка Вазова – майка му, да подкрепя писателската кариера на сина си, баща му е решен да го направи търговец. Затова и през 1870 г. е изпратен при чичо си в Румъния. Недоволен от решението на баща си, една вечер Вазов бяга в Браила и няколко месеца живее сред хъшовете в кръчмата на Нено Тодоров. Именно в Браила се запознава и с Христо Ботев и създава повестта „Немили-недраги“.
През 1871 г. се завръща в България и се отдава на образователното дело – учител е в Свиленград, за кратко работи и като преводач. През 1876 г. Вазов се установява в Румъния като секретар на Българското централно благотворително общество в Букурещ. Там подготвя първите си стихосбирки – „Пряпорец и гусла“ и „Тъгите на България“. Следват още значими творби, увековечени в стихосбирките „Избавление“ (1878), „Гусла“ (1881), „Италия“ (1884), „Поля и гори“ (1884), „Сливница“ (1885).
За кратко (от 7 март 1879 г. до септември 1880 г.) е назначен за председател на Окръжния съд в Берковица. От октомври 1880 година Вазов живее в столицата на Източна Румелия – град Пловдив, където развива широка обществена дейност, проявява се като радетел за подобряване положението на българите в Османската империя, активно изразява своята силна гражданска позиция. В Пловдив става главен редактор на списание „Наука“, а заедно с Константин Величков основават списание „Зора“.
Периодът от 1886 до 1889 година Вазов е заточен в Одеса, Русия, където създава шедьовъра на българската класика – „Под игото“. През 1889 година, завърнал се в родината, Патриархът се установява в София, където живее до края на дните си.
Планирането на екскурзия до Япония може да бъде вълнуващо, но и предизвикателно. За да се…
С всяка година интериорният дизайн се променя и развива, като носи нови тенденции и концепции…
Данъчната оценка на имот е процес, който се изисква при различни сделки или административни процедури,…
Пантофите за детска градина са неразделна част от ежедневието на всяко дете. Те не само…
Възможността да не сме единствените разумни същества във Вселената винаги е интригувала света. Какво ще…
Доколко животът на Земята се влияе от слънчевата радиация? Ново проучване доказа въздействието на електромагнитните…
Leave a Comment