Отбелязваме 171 години от рождението на Иван Вазов – Патриархът на българската литература. Той е роден през 1850 г. на 9-ти юли в град Сопот.
Честването се състоя пред паметника на Вазов в градинката пред църквата „Света София“ в столицата.
Думи на признателност, почит и поклон към народния писател произнесоха Атанас Капралов, директор на Националния литературен музей, поетесата Надежда Захариева и д-р Елена Алекова. Осемгодишната Димана Дамянова от столичното Народно читалище „Д-р Петър Берон -1926 г.“ изпълни „Аз съм българче“ на Иван Вазов, а Йоана Николаева, ученичка в Певческа школа „Стефан Кънев – Калинка Згурова“ представи Вазовата „Молитва“, пише БНТ.
Поетът е роден на 9 юли 1850 г. в Сопот и умира на 22 септември 1921 г. в София, като през целия си живот винаги е носил България в сърцето си. Тя му отвръща със същото, а той и неговото творчество са неделима част от българщината и самосъзнанието на българите.
„На теб, Българио свещенна, покланям песни си сега. На твойте рани, кръв безценна, на твойта жалост и тъга, на твойте сълзи и въздишки, на твойте страсти и тегло и на венеца мъченишки, кой грей на твоето чело… Дано таз вяра, туй мечтанье не се разбие в някой брег и твоя зов да не остане като в пустинята без ек“, пише Вазов в стихотворението си „На България“.
Иван Вазов е роден в семейството на заможния сопотски търговец Минчо Вазов. „Борът“ е първото му публикувано стихотворение отпечатано през 1870 г. в „Периодическо списание“. Макар Събка Вазова – майка му, да подкрепя писателската кариера на сина си, баща му е решен да го направи търговец. Затова и през 1870 г. е изпратен при чичо си в Румъния. Недоволен от решението на баща си, една вечер Вазов бяга в Браила и няколко месеца живее сред хъшовете в кръчмата на Нено Тодоров. Именно в Браила се запознава и с Христо Ботев и създава повестта „Немили-недраги“.
През 1871 г. се завръща в България и се отдава на образователното дело – учител е в Свиленград, за кратко работи и като преводач. През 1876 г. Вазов се установява в Румъния като секретар на Българското централно благотворително общество в Букурещ. Там подготвя първите си стихосбирки – „Пряпорец и гусла“ и „Тъгите на България“. Следват още значими творби, увековечени в стихосбирките „Избавление“ (1878), „Гусла“ (1881), „Италия“ (1884), „Поля и гори“ (1884), „Сливница“ (1885).
За кратко (от 7 март 1879 г. до септември 1880 г.) е назначен за председател на Окръжния съд в Берковица. От октомври 1880 година Вазов живее в столицата на Източна Румелия – град Пловдив, където развива широка обществена дейност, проявява се като радетел за подобряване положението на българите в Османската империя, активно изразява своята силна гражданска позиция. В Пловдив става главен редактор на списание „Наука“, а заедно с Константин Величков основават списание „Зора“.
Периодът от 1886 до 1889 година Вазов е заточен в Одеса, Русия, където създава шедьовъра на българската класика – „Под игото“. През 1889 година, завърнал се в родината, Патриархът се установява в София, където живее до края на дните си.
