На 15 юни се отбелязва Видовден по стар стил, а по нов – на 28 юни. Почита се паметта на Св. пророк Амос, Св. мчк, Исихий Доростолски, Св. Ефрем II, патр. Сръбски и Блажени Августин Ипонийски.
В българските народни поверия се приема, че празникът е свързан с градушките. Хората не трябва да работят, за да не разгневят светците-патрони на празника, които да изпратят градушки. Освен това празникът се свързва с наказанието и възмездието за всеки, който ги е заслужил с делата си.
Видовден е привнесен от Сърбия, където е много голям празник. Видовден идва от името на Свети Вит – мъченик от 4 век след Христа, който е отбелязван от църквата на 15 юни. На същата дата през 1389 година става най-голямата битка по това време между християнските армии на почитания сръбски цар Лазар и турците, в която никой не побеждава. Голяма част от армиите загиват, включително самия цар Лазар, както и султанът, предвождащ османците.
Видовден се празнува също за здраве на очите и против слепота. На Видовден момите изпълняват магически практики и любовни гадания. Мият се с “видовденска” вода, за да са хубави и буйни косите им и да са красиви лицата им. Срещу празника те отрязват три стръка от растението шавар, наричат ги на имената на момците, които харесват, и вярват, че до края на годината ще се омъжат за момъка, чийто стрък е израснал най-високо. Позната е практиката момите да изнасят от раклите чеизите си и да ги простират по оградите, за да ги види слънцето, съседите и ергените.
Видовден е свързан и с култа към слънцето. На празника хората стават рано, за да видят как изгрява слънцето. Вярва се, че това ще ги направи здрави и весели.
Ще дойде Видовден означава, че ще дойде момент за разплата, за възмездие.
