Италианският премиер Марио Драги се отказа от заплатата си. Ето защо

Марио Драги заяви, че се отказва от заплата за работата си като министър-председател на Италия, съобщават от Reuters

Италианските политици са задължени да публикуват данъчните си декларации и Драги се възползва от възможността да обяви, че се отказва от брутната заплата от около 110 000 евро, на която е имал право като премиер. Той не посочи причина за своето решение.

Данъчната декларация на Драги за 2020 г., показва, че той е получил брутен доход от 583 470 евро през 2019 г.

От тях 498 144 евро идват от държавни пенсии, които той получава от предишната си работа като генерален директор на Министерството на финансите и управител на Банката на Италия, каза неговият говорител.

Масимилиано Панарари, експерт по политически комуникации в Университета на Универсатор, каза, че решението на Драги да се откаже от заплатата си вероятно е имало за цел да покаже солидарност с италианците, засегнати силно от икономическата рецесия.

Драги, който сега е на 73, беше на 54, когато напусна Министерството на финансите , за да заеме водеща работа в инвестиционната банка Goldman Sachs в Лондон. Той беше на 64, когато напусна банката на Италия.

Според италианските медии той е получавал почти 15 000 евро пенсия от министерството, откакто е навършил 59 години.

Предшественикът на Драги Джузепе Конте получи около 90 000 евро бруто като министър-председател, като се отказа от 20% от това, на което имаше право.

Няколко предишни италиански министър-председатели, включително Паоло Джентилони през 2016-18 г. и Енрико Лета през 2013-14 г., не са получавали заплата, тъй като за разлика от Драги те също са били законодатели и италианският закон забранява натрупването на доходи от двете роли.

Марио Монти, който беше министър-председател през 2011-13 г., се отказа от заплатата, на която му се полагаше, след като беше обявен за доживотен сенатор.

Данъчната декларация на Драги показва, че той притежава или е съсобственик на 10 къщи или подобни сгради, включително една в Лондон, и шест площи земя.

Превод: Редакция „Нова Вест“, Ралица Димитрова