Огромен скандал с порнографски снимки на непълнолетни момичета се разрази в Сърбия

В няколко силно посещавани чат групи в приложението „Telegram“ са се появили снимки и видеа с порнографско съдържание, заедно с лични данни на момичета и жени от Сърбия без тяхно съгласие. Това е било разкрито в навечерието на Деня на жената, информират медии от западната ни съседка.

Броят на членовете на повечето групи варира от 3 до 30 хиляди, а само една от тях, озаглавена Ех YU Balkan Room, наброява повече от 36 хиляди членове. В нея са публикувани както снимки на момичета, за част от които има съмнения, че са непълнолетни, както и техни лични данни – имена, години, дори адреси.

За съществуването на подобни чатове беше разкрито в друга социална мрежа -„Туитър”, където част от жертвите разказват че са станали обект на множество нападки заради появата на техни голи снимки в интернет пространството, съобщава bTV.

След разпространението на информацията за съществуването на тези групи, имената на голяма част от тях са били променени, а споделяното съдържание в тях – изтрито. Собственикът на един от профилите в „Туитър”, публикували първи скрийншоти от тайните разговори обаче, сигнализира отговорните институции както в Сърбия, така и в други страни от региона.

Министърът на вътрешните работи на Сърбия Александър Вулин заяви, че дирекция „Криминална полиция“ е започнала разследване по случая и гарантира, че създателите на въпросните групи ще бъдат намерени и ще понесат наказание за своите действия.

По заповед на прокуратурата Министерството на вътрешните работи ще се свърже с компанията „Телеграм“ за предоставяне на данни, свързани със снимките и видеоматериалите, които са били изпращани в рамките на това приложение.

Според Йован Шиканя, основателя на сръбското сдружение eSigurnost, създадено с цел да повиши знанията на обществото за високотехнологичните престъпления, няма да бъде трудно да се достигне до лицата, разпространявали нецензурните фотографии в интернет.

„Много хора са регистрирани в това приложение с името и фамилията си, дори със снимки в техните профили. Цялата тази допълнителна защита и поверителност от подслушване, предоставени от приложения като „Телеграм”, не се прилага в подобни случаи. Въз основа на официално искане от властите, при заплахи за смърт или заплахи за сигурността в социалните мрежи, би следвало служителите на компанията да предоставят цялата информация, която имат за това лице”, коментира Сиканя.

След като случаят стана основна тема в социалните мрежи, адвокатска кантора от Белград покани всички жени, чиито снимки са били споделени без тяхно знание и съгласие, да се свържат с нея, за да ги представлява безплатно в съда. Част от жертвите вече са завели частни съдебни искове срещу администраторите и някои членове на групите.

Mомичетата и жените, които се разпознават на тези фотографии, не могат да очакват наказателно преследване за тези, които са ги споделили в интернет пространството. Те обаче могат да се позовават на чл. 144 от сръбския Наказателен кодекс, в случай, че са снимани без тяхно знание. За такова престъпление се предвижда глоба или лишаване от свобода до една година.

От друга страна, чл. 145 от Наказателния кодекс на Сърбия предвижда глоба или лишаване от свобода до две години, ако някой публикува или показва частни снимки, аудио и видеозаписи без съгласието на лицето върху тях.

Подобен сценарий се разигра в края на януари тази година в Северна Македония, когато публично беше споделена информацията, че снимки и видеа на македонски граждани, включително непълнолетни, се обменят в групи в същото приложение.

След реакция на Министерството на вътрешните работи, в началото на февруари беше започнато разследване, а няколко дни по-късно беше организиран и протестен марш, на който участниците носеха банери с надписи като „Защитете дъщеря си, образовайте сина си“ и „Нашето НЕ никога не означава ДА“.

Тогава „Телеграм” обаче не реагира. Вътрешният министър на Северна Македония Оливер Спасовски заяви, че тези македонски групи са били затворени, но не е била осъществена комуникация между властите и компанията.

По публикацията работи: Мариела Анастасова