По време на пандемията ражданията в България не са се увеличили, въпреки възлаганите надежди. През 2020 г. те са били 53968, а през 2019 г. – 54 762. показва анализ на „Индекс на болниците“. Данните за изготвянето му са предоставени от НЗОК.
Със 794 са по-малко ражданията през изминалата година в сравнение с предходната. Така 2020 г. се оказва поредната, в която раждаемостта у нас бележи спад.
Раждания през миналата година в България са се извършили в 105 лечебни заведения, като диспропорциите в броя им продължават да са налице. Тринадесет са болниците, в които има над 1000 раждания на година. Най-много – над 2 хил., са ражданията в четири столични болници – „Майчин дом“ – 3397, „Шейново“ – 2285, „Св. София“ – 2233, „Надежда“ – 2045, както и в „Селена“ в Пловдив – 2279, и „Проф. Димитър Стаматов“ във Варна – 2001. В други 14 лечебни заведения в страната ражданията са дори под 100. Най-малко – под 50, са ражданията предимно в по-малки общински болници, като тези в Каварна, Кубрат, Мадан и Белоградчик. Освен в подобни отдалечени райони обаче, под и около 50 раждания има и в болници в големи областни градове като Хасково и София. Там те се извършват в частни клиники.
Два са основните начини, по които се извършват ражданията у нас – нормално и секцио. Делът на ражданията с Цезарово сечение е 47%, той е почти равен на дела на ражданията по нормален път. И тук съществуват големи диспропорции в прилагането на двата метода. Близо 40 са болниците, в които делът на ражданията със секцио е по-висок от средния за страната.
Процентът на смъртността при ражданията се запазва под единица. През миналата година той е бил 0.62% срещу 0.52% през предходната. Смъртността е над 1% в 21 лечебни заведения. Най-висока – над 2 и дори 4 на сто, е смъртността в три болници с малък обем раждания – във Видин, Нова Загора и Белоградчик.
