Томислав Дончев: Страната ни продължава да е сред шампионите с най-нисък външен дълг в ЕС (ВИДЕО)

По думите на вицепремиерът във време на криза държавата прави всичко, за да са бързи мерките и да достигат до всеки

България продължава да е сред шампионите с най-нисък външен дълг в ЕС. Така вицепремиерът Томислав Дончев отговори на критиките на президента Румен Радев за бюджета.

„Имаме устен коментар за бюджета и не можем да пропуснем повода да участваме в този дебат”, каза Дончев и обясни, че ще подкрепи позицията си с числа.

„Ако следваме призивите и препоръките на президента, това, което правим е хем правилно, хем неправилно”, продължи Дончев.

„Боя се, че нашата демокрация има низ от болести – като се почне от политическата дислексия и се стигне до политическата амнезия. Често се случва даден политически представител да забрави какво е казал преди няколко месеца. Припомням ви, че през април имаше призив за още мерки, за още помощ за компаниите и хората. Когато армията от безработни се множи всеки ден е неуместно да занимаваме хората с отношенията между президентската институция и изпълнителната власт”, коментира още Дончев.

И изброи мерките, които е взело правителството. „За 2021 година 1 милиард и 647 милиона за подкрепа на домакинствата, 577 милиона мерки в подкрепа на бизнеса, 749 милиона за мерки за органите, натоварени с овладяване на пандемията. Това е без допълнителното финансиране по REACT-EU на стойнсто 1,3 милиарда лева”, каза още Дончев.

„В тежки времена, когато се натрупват пандемична, социална, икономическа криза, само държавата може да помогне и държавата си влиза в тази функция. Държавата прави всичко, за да са бързи мерките и да достигат до всеки”, каза Дончев.

„И към настоящия момент, дори след тегления дълг, отношението външен дълг БВП е 23,5%. Под една четвърт, с което България продължава да е сред шампионите с най-нисък дълг в ЕС”, каза Дончев.

„Този бюджет получи много определения, но най точното е „бюджет за хората“. Запазваме най-ниските данъци, втори най-нисък дълг и трети най-нисък дефицит в ЕС. Същевременно предлагаме увеличаване на доходите”, заяви социалният министър Деница Сачева.

„Кога критиците са искрени – с исканията си за мерки, или когато тези мерки имат реален израз? Кога президентът Радев е искрен? Когато казва, че не е съгласувал бюджета или днес, когато представихме писмото, с което получаваме съгласувателната процедура?”, запита Сачева.

Тя посочи, че приоритетите в бюджета са повишаване на минималната работна заплата, ръст в минималната и максималната пенсия. 607 млн. ще бъдат насочени за пасивна и активна политика на пазара на труда. 300 млн. лева ще отидат за мярката 60/40. 463 млн. лева са за семействата с деца, допълни социалният министър.

„Предизборно ли е да искаме помощ за осмокласниците, след като най-много деца отпадат от образователната система между 5 и 7 клас. Популизъм ли е да подкрепим техните родители и да искаме те да са подкрепени не само в кризата? Много въпроси могат да бъдат зададени и нашите критици трудно биха могли да намерят смислен отговор”, коментира още Сачева.

„Министерство на финансите извърши съгласуване с всички институции за проектобюджета. Бяхме изключително щастливи, когато получихме становище на президентството без бележка. По отношение на задлъжнялостта на бъдещото поколение, искам да отбележа, че и към момента България е страна с втори най-нисък дълг в ЕС”, заяви зам.-министърът на финансите Росица Велкова. „В края на 2020 г. той ще бъде 23,5% от БВП, а в края на 2023 г. очакваме да бъде 29,4%. В условията на безпрецедентна криза бюджетът води проактивна и антициклична политика. Дефицитите, които са в 2020 и 2021 година, са свързани основно с COVID мерки, като голяма част са насочени към хората и бизнеса. В следващите години ще се премине към фискална консолидация. Продължаваме с амбицията си да поддържаме едни от най-ниски нива на дълга в Европейския съюз”.

Вицепремиерът и министър на туризма Марияна Николова коментира диалога в Националния съвет за тристранно сътрудничество. На него са били обсъдени трите проекта на Закони за следващата година – Закона за държавния бюджет на България за 2021, Закона за бюджета на ДОО за 2021 и проекта на Закон за бюджет на Националната здравноосигурителна каса.

„Въпреки четиричасовото заседание и различните позиции, които социалните партньори имаха, не постигнахме единодушие, но проектите на закони минаха. Нямаше никакви различия и позиции, които да оформят становища”, добави министърът на туризма.

Николова посочи, че всички заявени бележки ще бъдат взети под внимание при внасянето на окончателните проекти на нормативни актове на заседанието на Министерския съвет.

Зам.-министърът на здравеопазването Жени Начева коментира бюджета на ведомството. В него са предвидени над 120 млн. лева допълнителен ръст в разходите. Те са за допълнителни субсидии на лечебни заведения за болнична помощ, средства за служители, участващи в преодоляването на последствията от пандемията от COVID-19, тестове и изследвания на кръвна плазма.

„Допълнително в централния бюджет са разчетени над 94 млн. лева за закупуване на ваксини и лекарства при необходимост. Преговори се водят на ниво ЕК”, обясни зам.-министърът.

Тя обясни, че по бюджета на НЗОК, който беше приет днес, е предвиден ръст в разходите от над 326,6 млн. лева. Средствата осигуряват устойчиво финансиране на медицинските дейности от обхвата на основния пакет и увеличаване на цените и обема на дейности, които гласувахме от 1 септември, с въздействие върху 2021 година.

По думите на Начева допълнително са предвидени механизми съгласно, които по закона за бюджета на НЗОК ще продължи да се плаща 85 процента от дейността на лечебните заведения, които в условията на пандемия, не могат да реализират изцяло своята дейност.

Просветният министър Красимир Вълчев посочи, че в бюджета за следващата година има безпрецедентен ръст в разходите за образование.

„Очаквахме това да бъде оценено. Чухме обаче, че наливаме средства в нереформирани сфери, че разходите са разхищаващи, конюнктурни, безсмислени и че в момента трябва да се пести, иначе крадем от бъдещето”, коментира Вълчев.

„На всички икономисти и политици с широка експертиза искам да отговоря. Първо – разходите за образование са с най-висока норма на възвръщаемост, която надвишава нормата на частните инвестиции и лихвата по дълговото задължение. Дори да заемаме, разходите за образование подобряват благосъстоянието на едно общество. Зависи и как се инвестират”, каза още министърът.

Той допълни, че всички в сферата на образованието им е обидно да се говори, че тя не е реформирана.

„Извършиха се реформи във всички сектори, подсектори и сегменти на системата. Тази година направихме значителна крачка във висшето образование. Догодина ще увеличим възнагражденията на преподавателите. Минималната заплата на асистентите ще стане 1 300 лева и няма да изостава от учителската. Всичко това е аргумент, че разходите са свързани с реформи”, разясни образователният министър.

Вълчев беше категоричен, че разходите са свързани с изборите, но тези от 2017 г. и заяви, че не са конюнктурни.

Видео: NOVA