“Дойде ли Димитровден, идва и снегът” – казват старите хора
На 26 октомври Българската православна църква почита паметта на Свети великомъченик Димитрий Мироточиви и Преподобна Димитра Доростолска.
Според народните вярвания от Димитровден започва зимата. Поверията гласят, че в полунощ срещу празника небето се отваря, след което се очаква и първият сняг.
Според легендите св. Димитър е покровител на зимата и студа и е по-голям брат на св. Георги, затова и народната поговорка гласи “Георги лято носи, Димитър – зима”.
Свети Димитър язди на червен кон, а от дългата му бяла брада се изсипват първите снежинки.
От Димитровден започва подготовката за т.нар. “миши празници”. През това време жените не трябва да подхващат женска работа – да шият, да тъкат, да предат или плетат. Не се взима в ръка нито хурка, нито вретено, за да не се разсърдят мишките и да не проядат всичко, работено през годината.
И за мъжете има някои забрани през тези дни – да не загребат жито от хамбара, да не ронят дори едно зърно от събраната царевица. Те трябва да замажат с кал хамбара, праговете на къщата, ъглите и кошовете, вярвайки, че така замазват очите на мишките.
На Димитровден, също като на Игнажден, е много важно какъв човек пръв ще влезе в дома ви. Той трябва да е добър, да носи дар или пък да е имотен, за да донесе късмет на къщата. В старопланинските райони стопаните следят на Димитровден “полазника”, т.е. госта, който пръв ще прекрачи прага на къщата. Ако той е добър и имотен човек, вярват, че идващата година ще е здрава и изобилна.
Ако срещу празника месечината е пълна, пчелите ще се роят и кошерите ще се пълнят с мед, а кошарите ще са пълни с агънца.
Иманярите вярват, че в нощта на Димитровден небето “се отваря” и заровените жълтици проблясват със синкав пламък.
Традиционната обредна трапеза за празника включва курбан от овче месо, гювеч, яхния от пиле, пита с ябълки, варена царевица, печени ябълки и тиква, а имен ден празнуват Димитър, Димитрина, Деметра, Димо, Дима, Димка, Димитричка, Димчо, Димана, Драган, Митко, Митка, Митра, Митрана, Мита.
Свети Димитър бил роден през III век в гр. Солун, а баща му е тогавашният градоначалник. След неговата смърт император Максимиан Херкул възлага този пост на Димитър, който е приет с голяма радост и почит от жителите на града. Като управител на Солун Димитър открито изповядва и слави християнската вяра. Недоволен от неговото поведение, император Галерий го хвърля в тъмница, а по-късно, на 26 октомври 306 г. нарежда да бъде убит. Тогава християнската църква го провъзгласява за мъченик на вярата и светец, а жителите на Солун започват да го почитат като покровител на града. Празникът на Свети Димитър се чества в Солун още от V век, а скоро след това е пренесен и в Тракия, и Македония.
Днес мощите на св. Димитър се съхраняват в едноименната базилика в Солун, издигната на лобното му мястото, а св. Димитър се почита като покровител на гр. Солун. В деня на неговата памет в града се стичат поклонници от цял свят.
Източник: Дарикнюз
Планирането на екскурзия до Япония може да бъде вълнуващо, но и предизвикателно. За да се…
С всяка година интериорният дизайн се променя и развива, като носи нови тенденции и концепции…
Данъчната оценка на имот е процес, който се изисква при различни сделки или административни процедури,…
Пантофите за детска градина са неразделна част от ежедневието на всяко дете. Те не само…
Възможността да не сме единствените разумни същества във Вселената винаги е интригувала света. Какво ще…
Доколко животът на Земята се влияе от слънчевата радиация? Ново проучване доказа въздействието на електромагнитните…
Leave a Comment