Падна ветото на президента. Как ще гласуваме на следващите избори?

113

След близо 3 часа дебат парламентът отхвърли ветото на държавния глава Румен Радев върху част от текстовете в Изборния кодекс.

Със 124 гласа „за“ и 89 „против“ депутатите приеха повторно текстове и така, на практика, окончателно решиха да се гласува и с машини, и с хартиени бюлетини.

Президентът върна за ново обсъждане текстовете, тъй като не е съгласен да се гласува смесено. Според него подобно съчетание отнема предимствата на машинното гласуване и увеличава недостатъците от хартиения вот, ръчното преброяване и оформяне на протоколите.

Радев изрази несъгласие и с поправката, прехвърляща изцяло отговорността на Централната избирателна комисия (ЦИК) да реши дали да закупи или наеме устройствата, както и да отговаря за тяхното съхранение и експлоатация. Наложи вето и на текстовете, с които се дава възможност да се провеждат референдуми и по въпроси от компетентността на Великото народно събрание.

По време на дебата БСП и ДПС обявиха, че ще подкрепят ветото на президента.

„Законодателството по изборния процес последните три години напомня сапунена опера – повтарящ се сюжет, безкрайна драма и очаквана развръзка“, започна социалститът Крум Зарков.

Според него мнозинството се опитва да саботира и обезсмисли машинното гласуване. Той настоя, че така няма да се намали големият брой недействителни бюлетини.

Соцлидерката Корнелия Нинова пък призова за единение, за да се реши проблемът с фалшификациите на изборите.

„Днес се обръщам към всички партии в парламента, партиите извън парламента, НПО, гражданските сдружения, едно от решенията на този проблем днес е в нашето обединение за честни избори. Обръщам се към всички тези партии и структури на обществото. Знаем, че сега е момент, в който се мерят сили, в който се тропат оръжия за предсрочните или редовните избори. Броят се гласове. Нищо от това няма да има значение, ако днес не се обединим всички, за да гарантираме честните избори“, настоя Нинова.

Тя добави, че решението е и във високата избирателна активност, предаде „Дарик“.

„В коя държава в Европа и света се гласува с машини? Г-жа Нинова и президентът с машини ли са избрани или с хартиен вот?“, запита пък депутатът от ГЕРБ Александър Иванов.

„ПГ на ДПС ще подкрепи ветото и ще гласува против законопроекта“, заяви Йордан Цонев от движението. По думите му има много недействителни бюлетини заради преференциите.

Невалидните бюлетини не са функция от начина на гласуване, те са функция от това, че всички вкупом прегърнахте идеята, че преференциите са нещо много добро.

„Не може при 2/3 сгрешени протоколи да има доверие в изборния процес, затова искахме 100% машинно гласуване, въпреки че ще затрудни една част от избирателите. Да не се учудите, ако след едни нормално проведени избори някой в България след 30 години демокрация не ги признае тези избори“, каза още Цонев.

Управляващите пък бяха категорични – избирателите са тези, които искат да има и хартиени бюлетини. Председателката на парламента Цвета Караянчева даде пример, че в Кърджали идват симпатизанти от БСП в офиса на ГЕРБ с молба да се запази хартиеното гласуване.

„Това, че вие сте превърнали в мантра машинното гласуване, не значи, че то не носи рискове“, обърна се към опозицията Тома Биков.

„В САЩ от години се води дебат за премахване на машинното гласуване. Много лесно вече се хакват машини от разстояние. Може да прочетете и гледате документални филми за изборите в Америка как IT специалист от 20 м. успява на манипулира и блокира машината. Машинното гласуване не някаква чудотворна сила. В Холандия и Норвегия отчетоха, че техният експеримент не е успешен и не въведоха машинно гласуване“, даде пример Биков.

Христиан Митев от „Обединени патриоти“ определи, че мотивите във ветото на президента стават все по-несъстоятелни.

„Фактически, самият президент си противоречи. Когато е избран с хартия, тогава е честен вотът, но при друг вид избор, машините стават панацея, а хартията води до манипулации“, посочи Митев.

Независимият депутат Валери Жаблянов пък посочи, че текстът, разрешаващ референдуми по въпроси от компетентността на Великото народно събрание, е в разрез с Конституцията.