Днес почитаме паметта на големия поет, преводач, драматург и сценарист Валери Петров.
Той си отиде от този свят на 27 август 2014 г., на 94-годишна възраст, оставяйки огромно и безценно наследство от поезия за деца и възрастни, както и блестящи преводи на драматургичните творби на Уилям Шекспир и приказките на Джани Родари. Филмите, чиито сценарии са написани от него, продължават да са обичани и гледани от поколения българи.
Сред „детските“ шедьоври на Валери Петров са „Вяла приказка”, “Копче за сън”, “Меко казано“, „В лунната стая“, “Пук”, “Пет приказки”. Валери Петров е вписан в почетния списък на Международния съвет за детска книга заради “Пет приказки”. След като превежда цялото творчество на Уилям Шекспир, неговият голям приятел Христо Ганев казва: „Той повалерчи Шекспир!“. През 1993 г. френският посланик в България Жак Рюмелар провъзгласява Валери Петров за “Кавалер на Ордена на изкуствата и литературата“. През 2013 г. той бе удостоен с Наградата за европейски гражданин на ЕП – за принос към българската култура и разбирателството между нациите. Награден е и с медал „Иван Вазов“ на Съюза на българските писатели.
Малко известен факт е, че изпод перото на Валери Петров излиза финалната редакция на един много важен текст – преамбюлът на сега действащата Конституция на Република България, приета от VII Велико Народно събрание, в което той е народен представител.
Преамбюл (на френски: préambule, на латински: praeambulus – вървящ напред, предшестващ) в правото се нарича встъпително изложение в нормативен документ, обясняващо неговата цел и философия. Терминът придоби нова актуалност, след като днешните управляващи се захванаха да пишат и приемат нов основен закон, с намерение да дадат рестарт на обществено-политическия живот в страната. Проектът им вече е готов, но от него отсъства преамбюлът, отразяващ някогашния стремеж за създаване на „демократична, правова и социална държава“.
Мнението на мнозина е, че това е просто един абстрактен текст, който не съдържа в себе си структурата на правната норма, а по-скоро звучи като прокламация или повеля. Други пък са на обратното мнение – че в него са заложени принципите на конституцията, изразени в синтетичен вид, което му придава правна същност и значение.
Основният закон в някои държави има преамбюл, а в други – не, но конституцията заема най-високото място в йерархията на нормативните актове, за това ѝ се полага такъв. В българското съвременно законодателство има и други нормативни документи с встъпителен текст – Законът за вероизповеданията, действащ от края на 2002 година.
В защита на правната същност на преамбюла е и това, че Конституционният съд на страната неведнъж е използвал неговата основа, за да мотивира свое решение.
„Да звучи разбираемо и човешко, за да стигне до сърцата на хората!“. За това е настоявал Валери Петров по време на работата му по редакцията на текста преди 30 години, спомнят си и разказват негови колеги народни представители, участвали в събитията.
„Ние, народните представители от Седмото Велико Народно събрание, в стремежа си да изразим волята на българския народ, като обявяваме верността си към общочовешките ценности: свобода, мир, хуманизъм, равенство, справедливост и търпимост;
като издигаме във върховен принцип правата на личността, нейното достойнство и сигурност;
като съзнаваме неотменимия си дълг да пазим националното и държавното единство на България,
прогласяваме своята решимост да създадем демократична, правова и социална държава, за което приемаме тази Конституция“.
Това гласи преамбюлът на сега действащата Конституция, оформен в този вид от Валери Петров.
*******
Стани част от новините с NovaVest.bg! Изпрати ни твоята новина и снимки по всяко време на novavest.bg@gmail.com или като съобщение на facebook.com/novavest.bg. Чети, споделяй и коментирай най-важното от България и света!
За реклама: https://novavest.bg/реклама
