Синът й е бил отвлечен и продаден
Ли Джинджи е прекарала повече от три десетилетия в търсене на сина си Мао Ин, който е бил отвлечен през 1988 г. и продаден. Почти се е отказала да се надява някога да го види отново, но през май най-сетне е получила обаждането, което чакала.
През уикендите Джинджи и съпругът й щели да заведат малкото си дете Мао Ин до зоологическата градина или в един от многото паркове в техния град Сиан, столицата на провинция Шанси в централен Китай. И един от тези излети завинаги остава жив в паметта ѝ.
„Той беше на около година и половина по това време. Заведохме го в зоологическата градина на Сиан. Той беше много любопитен. Видя червей на земята, посочи го и каза: „Мамо, червей!“ И докато го изнесях от зоологическата градина с червея в ръка, той го сложи близо до лицето ми “, казва Джинджи. Мао Ин беше единственото й дете – Китайската политика за едно дете беше в разгара си, така че нямаше въпрос да има повече. Тя искаше той да учи усилено и да бъде успешен, затова го нарекоха Джия Джия, което означава „страхотно“.
„Джия Джия беше много възпитано, умно, послушно и разумно дете. Не обичаше да плаче. Беше много жив и възхитен. Той беше онзи тип дете, който всички харесваха, когато го видеха“, казва Джинджи.
Тя и съпругът й щели да го пуснат в детска градина сутринта и да го вземат след работа.
„Всеки ден, след като напуснах работа, играех с детето си“, казва Джинджи. „Бях много щастлив.“
Джинджи е работила в компания за износ на зърно и по време на реколтата е трябвало да напусне града за няколко дни, за да посети доставчици в провинцията. Джия Джия е останал вкъщи с баща си. При пътуването тя получила съобщение от работодателите си, в което са й казали да се върне спешно.
„По онова време телекомуникациите не бяха много напреднали“, казва Джинджи. „И така, имах само телеграма с шест думи на нея: „Спешна помощ вкъщи! Върнете се веднага “. Не знаех какво се е случило.“
Тя е бързала да се върне към Сиан, където един мениджър й е съобщил пагубни новини.
„Нашият лидер каза едно изречение: „Твоят син липсва“, казва Джинджи. „Умът ми се изпразни. Мислех, че може би се е изгубил. Не ми хрумна, че няма да мога да го намеря.“
Това се е случило октомври 1988 г., а Джия Джия е бил на две години и осем месеца.
Съпругът на Джинджи обясни, че е взел Джия Джиа от детската градина и се е отбил на път за вкъщи, за да му вземе вода от малък хотел, собственост на семейството. Той е оставил детето само за една-две минути, а когато се обърнал, Джия Джия го нямало.
Джинджи предположил, че бързо ще бъде намерен.
„Мислех, че може би синът ми се е изгубил и не мога да намеря пътя си до вкъщи и тези добродушни хора ще го намерят и ще го върнат при мен“, казва тя.
Но когато минала седмица и никой не го завел в полицейско управление, тя знаела, че ситуацията е сериозна.
Започнала да пита дали някой е виждал Джия Джия в квартала на хотела. Тя отпечатала 100 000 флаери с негова снимка върху тях и ги раздала около железопътните и автобусните гари на Сиан. Поставила също и реклами за изчезнали лица в местните вестници. Всички без успех.
„Сърцето ме боли…Исках да плача. Исках да крещя“, казва Джинджи. „Чувствах се сякаш сърцето ми се е изпразнило.“
По това време Джинджи не знаела, че трафикът на деца е проблем в Китай.
Политиката за едно дете е въведена през 1979 г. в опит да се контролира числеността на бързо нарастващото население в Китай и да се облекчи бедността. Двойките, живеещи в градовете, могат да имат само едно дете, докато тези в селските райони могат да имат второ, ако първото е момиче.
Двойките, които са искали синът да носи фамилното име и да се грижи за тях в напреднала възраст, вече не можели да продължат да се опитват за момче. Те били изправени пред строги глоби и на допълнителните им деца щели да им бъдат отказани социални помощи.
Смята се, че политиката е допринесла за увеличаване на броя на отвличанията на деца, особено на момчетата. Но Джинджи не е знаела нищо за това.
„Понякога по телевизията имаше съобщения за изчезнали деца, но никога не съм мислила, че са били отвлечени и продадени. Просто мислех, че са изгубени“, казва тя.
При едно пътуване по-дълго от обичайното през същата година, в която е изчезна л Джия Джия, тя се качила на междуградски автобус до друг град в Шанси, а след това с автобус в провинцията в търсене на двойка, за която се казвало, че е осиновила момче от техния град, който приличал точно на Джия Джия. Но след като изчакала до вечерта селяните да се върнат от нивите, тя научила, че двойката е завела момчето в Сиан. Затова тя се втурнала отново обратно и пристигнала в ранните сутрешни часове.
Тя прекарала часове в търсене на апартамента, който двойката е наела, само за да разбере от хазяина, че двамата по-рано са заминали за друг град. Затова тя побързала да отиде в този град и когато стигнала там, отново през нощта, прекарала часове от един хотел в друг, опитвайки се да ги проследи. Когато най-накрая намерила подходящия хотел, двойката вече била проверила.
Дори тогава тя не се отказа. Въпреки че сега вече беше средата на нощта, тя пътува до друг град, за да намери родителите на съпруга, но двойката не беше там. Тя искаше да отиде направо в родния град на съпругата, но до този етап беше изминала повече от два дни, без да спи правилно или да има прилична храна.
След като си починала, тя тръгнала и търси жената и детето. Но за нейно голямо разочарование момчето не било нейният син.
„Смятах със сигурност, че това дете е Джия Джия. Бях много разочарован. Това имаше огромно влияние върху мен. Впоследствие продължих да чувам гласа на сина ми. Майката ми се притесни, че ще имам психически срив“, казва Джинджи.
Синът й бил първото нещо, за което мислила, когато се събуждала всяка сутрин, а през нощта сънувала, че той вика „Мамо, мамо!“ – както било и преди, винаги, когато тя напускала страната.
По съвет на бивша съученичка-лекарка, тя се прегледала в болница.
„Лекарят каза нещо, което имаше голямо влияние върху мен. Той ми каза: „Мога да ви лекувам за физическите ви заболявания, но що се отнася до болестта в сърцето ви, това зависи от вас.“ Думите му ме накараха да се замисля цяла нощ. Чувствах се, че не мога да продължа така. Ако не се опитам да контролирам емоциите си, може наистина да полудя. Ако полудея, нямаше да мога да продължа да търся детето си и един ден, ако детето ми се върне и види майка си така, щеше да е толкова жалко за него“, казва Джингзи.
След 32 години и повече от 300 фалшиви търсения търсенето най-накрая приключиЛо.
Понеделник, 18 май, бил избран за ден за тяхното събиране. Джинджи била нервен. Не била сигурна как ще се държи синът й със нея. Той вече бил пораснал мъж, женен и ръководещ свой собствен бизнес за вътрешна украса.
„Преди срещата имах много притеснения. Може би той нямаше да ме познае или не ме прие и може би в сърцето си ме беше забравил. Много се страхувах, че когато отидох да прегърна сина си, синът ми не би приел прегръдката ми. Чувствах, че това ще ме накара да се почувствам още по-наранена, че синът, когото търсех 32 години, няма да приеме любовта и прегръдката, която му давам “, казва Джинджи.
Заради честите й изяви по телевизията, в които е говорила за проблема с изчезването на нейното дете, случаят й станал известен и медиите, били развълнувани от на историята.
В деня на събирането, Централната телевизия на Китай (CCTV) пуснала живо предаване, което показало Джия Джия да влиза в церемонията в бюрото за обществена сигурност на Сиан, извиквайки „Майко!“ докато тичал в обятията й.
Майка, син и баща всички плакали заедно.
Превод: Нова Вест
Източник: bbc.com
*******
Стани част от новините с NovaVest.bg! Изпрати ни твоята новина и снимки по всяко време на novavest.bg@gmail.com или като съобщение на facebook.com/novavest.bg. Чети, споделяй и коментирай най-важното от България и света!
За реклама: https://novavest.bg/реклама
