България чества 170 години от рождението на патриарха на българската литература (ВИДЕО)

48

С изложба, посветена на живота и творчеството на Иван Вазов започват честванията в София на 170-та годишнина от рождението му, която отбелязваме днес

Тя ще бъде открита пред Народния театър, след което е планирано шествие до къщата на Патриарха на българската литература, а от там – до паметника на поета. Годишнината ще бъде почетена и с тържествена церемония довечера  на голямата сцена в Народния театър, по време на която ще стане известен носителят на новоучредената награда за духовен принос на името на Иван Вазов.

Честването на 170-та годишнина от рождението на Иван Вазов ще започне с откриването на изложба пред Народния театър, което е с начален час 10:30 ч. След края на церемонията към къщата на Иван Вазов ще се отправи шествие. Там от балкона, на който е обичал да стои поетът, деца ще рецитират емблематичните му стихотворения „Аз съм българче” и „Молитва”. Шествието ще продължи към паметника на Иван Вазов, където слово ще произнесе директорът на Националния литературен музей Атанас Капралов.

В 18:00 ч. на Голямата сцена в Народния театър годишнината ще бъде отбелязана с тържествена церемония, по време на която ще стане известен носителят на новоучредената награда за духовен принос на името на Иван Вазов.

Честванията продължават от 20 ч. пред Националната библиотека с видео мапинг, наречен „Вазов – живот чрез творчество“, изложба под надслов „Зад кулисите на „Под игото“ и изпълнения на Дамски хор „Морфова-Прокопова“.

Иван Вазов е роден на 9 юли (27 юни по стар стил) през 1850 г. в Сопот. Освен поет, писател и драматург, той е и академик на Българската академия на науките, бил е министър на Народното просвещение и съдия в Берковица. С указ, подписан от Цар Борис III, Иван Вазов става единственият българин, обявен за „Народен поет“.

Ето и едно от най-емблематичните му стихотворение, в прочит от знаменитата Татяна Лолова:

Българският език

Език свещен на моите деди
език на мъки, стонове вековни,
език на тая, дето ни роди
за радост не – за ядове отровни.

Език прекрасен, кой те не руга
и кой те пощади от хули гадки?
Вслушал ли се е някой досега
в мелодьята на твойте звуци сладки?

Разбра ли някой колко хубост, мощ
се крий в речта ти гъвкава, звънлива –
от руйни тонове какъв разкош,
какъв размах и изразитост жива?

Не, ти падна под общия позор,
охулен, опетнен със думи кални:
и чуждите, и нашите, във хор,
отрекоха те, о, език страдални!

Не си можал да въплътиш във теб
създаньята на творческата мисъл!
И не за песен геният ти слеп –
за груб брътвеж те само бил орисал!

Тъй слушам сè, откак съм на света!
Сè туй ругателство ужасно, модно,
сè тоя отзив, низка клевета,
що слетя всичко мило нам и родно.

Ох, аз ще взема черния ти срам
и той ще стане мойто вдъхновенье,
и в светли звукове ще те предам
на бъдещото бодро поколенье;

ох, аз ще те обриша от калта
и в твоя чистий бляск ще те покажа,
и с удара на твойта красота
аз хулниците твои ще накажа.

Пловдив, 1883

 

*******

Стани част от новините с NovaVest.bg! Изпрати ни твоята новина и снимки по всяко време на novavest.bg@gmail.com или като съобщение на facebook.com/novavest.bg. Чети, споделяй и коментирай най-важното от България и света!
За реклама: https://novavest.bg/реклама