Хубаво е да мислим, че в последните моменти от живота ни може да предадем на околните някаква мъдрост, да изразим любовта си към любимия човек или да разведрим тягостната атмосфера с някоя закачка
В случая с известните хора по-долу, всеки един от тях е отишъл в гроба, след като е изрекъл една много съдържателна реплика, както ни убеждава Mental Floss.
1. Джон Уилкс Буут
“Безполезни” – Джон Уилкс Буут
След убийството на президента Линкълн в нощта на 14 април в театър Форд във Вашингто, Джон Уилкс Бут избягал на кон, въпреки болките в крака, който счупил, когато скочил от прозореца на сцената зад президент. На 26 април Буут стигнал до Вирджиния и се скрил в една плевня, но посред нощ, агенти дошли да го арестуват. Когато Буут отказал да се предаде, кавалеристите открили огън и той бил принуден да напусне. Тогава бил застрелян от сержант Бостън Корбет. Бут веднага бил парализиран, а тялото му положилина верандата, където бавно умрял. В последните си мигове той поискал ръцете му да бъдат повдигнати нагоре, така че да ги вижда и тогава произнесъл тази дума.
2. Елизабет Барет Браунинг
„Красива“ – Елизабет Барет Браунинг (1806-61)
Елизабет Барет Браунинг е поетеса, чиито най-известни произведения са тези, вдъхновени от любовта й към съпруга й, поета Робърт Браунинг. През целия си живот Елизабет страдала от лошо здравословно състояние, а редица лични трагедии я принудили да живее като отшелник. Въпреки това, през 1844 г. поезията й привлякла вниманието на Робърт Браунинг и двамата започнали да си разменят писма. За 20 месеца двамата си разменят 574 писма и решават да се оженят. Заселват се във Флоренция, където Елизабет пише най-добрата си поезия и постига творчески успех. До 1861 г. крехкото здраве на Елизабет се влошило, и се твърди, че е умряла в ръцете на съпруга си. Последните й думи са в отговор на въпроса „Как се чувстваш?“
3. Пол Сезан
„Понтие“ – Пол Сезан (1839-1906)
Днес Пол Сезан е считан за един от най-изтъкнатите творци на френския постимпресионизъм, но докато е жив в голяма степен неговият гений остава непризнат. Към края на живота си Сезан се връща към корените си в Екс-ан-Прованс, където продължава да рисува и най-накрая започва да печели скромно признание за таланта си. Въпреки това, меланхоличната му природа го кара все още да таи неприязън по отношение на някои негативни реакции към произведенията му. През 1906 г., докато рисува навън, се извива дъждовна буря и Сезан развива пневмония, която води до фатален край. На смъртния одър повтаря една дума отново и отново: Това е името на Огюст-Анри Понтие, директор на Музея Гранет, който през 1896 г. отказва на художника да изложи 100 платна, мисъл, която очевидно не му дава покой и на прага на смъртта.
4. Юлисис Грант
„Вода“. – Юлисис Грант (1822-85)
Осемнадесетият американски президент Юлисис Грант е начало на държавата през 1869-1877 г.. Президентството му не се радва на голям успех. След оттеглянето си от Белия дом Грант неразумно инвестира във финансова компания, която фалира, оставяйки го с големи дългове. Диагностициран с рак на гърлото, Грант започва да пише мемоари в опит да осигури прехрана за семейството си. Грант диктува думите на стенограф, и когато здравето му се влошава до такава степен, че почти не може да говори, стенографката е принудена да седи все по-близо до леглото му, за да разбере прошепнатите думи. Последната страница на мемоарите е завършена само няколко дни преди смъртта на Грант, а книгата се превръща в голям успех.
5. Джоузеф Хенри Грийн
„Спря.“ – Джоузеф Хенри Грийн (1791-1863)
Д-р Джоузеф Хенри Грийн е виден хирург и анатом, който е близък приятел на поета Самюъл Тейлър Колридж. Грийн остава лекар до последно, и когато усеща настъпващата смърт, той посочва към сърцето си, а след това взема собствената си китка и търси пулса, последните му думи, показващи, че сърцето му е спряло да бие.
6. Мартин Лутер
„Да.“ – Мартин Лутер (1483-1546)
Мартин Лутер е немски теолог, който възобновява протестантския Реформизъм, когато заковава списък със нарушения на Католическата църква на вратата на църквата Витенберг. През целия си живот той е противоречива фигура, която поставя под въпрос църковните закони и превежда Библията на немски език, така че обикновените хора да могат да я четат сами. Въпреки че идеите му получават подкрепа в цяла Германия и в Европа, той все още бил смятан за радикален (всъщност дори е бил отлъчен от папа Лъв през 1521 г.). На смъртния си одър бил попитан дали продължава да стои зад неговите доктрини, на което Лутер дава категоричен утвърдителен отговор.
7. Густав Малер
„Моцарт!“ – Густав Малер (1860-1911)
Австрийският композитор и диригент Густав Малер води трагичен живот – брат му се самоубива, дъщеря му умира на четири години, а съпругата му става алкохоличка и има любовници. Въпреки тези ужасни удари на съдбата, Малер продължава да композира музика, но неговият гений е признат много години след смъртта му. Малер, който вече има слабо сърце, се разболява от отравяне на кръвта, докато е диригент на Нюйоркската филхармония. Връщат го във Виена в безсъзнание. Малер почива, оставяйки последната си симфония недовършена, с името на един от идолите си върху устните му.
8. Рафаел
„Щастлив“. – Рафаел (1483-1520)
Един от най-великите ренесансови художници, влиянието на Рафаел е неоспоримо. Някои от най-известните творби на Рафаел са от серията му “Мадона”, повлияна от работата на Леонардо да Винчи, както и многото фрески във Ватикана. За разлика от другите хора на изкуството в този списък, Рафаел получава уважение и признание в живота си, така че може би не е изненадващо, че когато той умира внезапно на 37 години, последната му дума изразява радостта му.
Източник: Обекти.бг
По публикацията работи: Ивайла Андонова
*******
Стани част от новините с NovaVest.bg! Изпрати ни твоята новина и снимки по всяко време на novavest.bg@gmail.com или като съобщение на facebook.com/novavest.bg. Чети, споделяй и коментирай най-важното от България и света!
За реклама: https://novavest.bg/реклама
