С факти от астрономията, физиката и историята докторантът по история Анелия Маркова успя по категоричен начин да докаже, че въстанието на двамата братя Петър и Асен е избухнало почти година по-късно от общоприетата дата 26 октомври 1185 г.
Така възпитаничката на Факултета по история във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ слага край на един дългогодишен спор за това кога наистина е започнало прочутото въстание на двамата Асеневц, пише в. „Борба“.
Част от историците са категорични, че то е обявено на 26 октомври 1185 г., но друга група учени са убедени, че бунтът избухва през пролетта на 1186 г.
Когато започнала да работи върху докторантурата си, Анелия Маркова се натъкнала на исторически извори, в които въстанието на Асеневци е свързано по време със случилите се тогава слънчеви затъмнения. И един от тези извори се оказала.
„История“-та на византийския историк Никита Хониат. Един пасаж в тази история, в който той разказва за бунта на пълководеца Алексий Врана срещу византийския император Исак II Ангел, дава повод на родните историци да спорят. Императорът побеждава с помощта на маркграф Конрад Монфератски – представител на италианска благородническа фамилия и крал на Йерусалим от 1192 г., и следва една среща между двамата, която, според Хониат, се е случила по време на същото слънчево затъмнение, което е белязало и въстанието на двамата Асеневци. И основната дискусия е кога всъщност Византия предприема ответния удар срещу Петър и Асен.
Някои от историците смятат, че Хониат е твърде непоследователен в описанието на събитията, които на всичко отгоре са се случили 20 години преди той да ги напише. Други пък твърдят, че разказът му за затъмнението е стилически похват. Според Анелия не е нито едното, нито другото и византийският историк много добре е знаел какво и как го разказва. Затова тя решила да се зарови в астрономията и физиката, защото, за разлика от историята, тези две науки са категорични и няма място за „аз мисля – ти мислиш“.
„Как започна всичко ли? От един разговор с моя научен ръководител доц. Иван Лазаров. Когато вече беше ясно, че съм утвърдена за докторант, той ме попита за какво искам и за какво не искам да пиша.
И така на принципа на изключването стигнали до войните през Средновековието. „Моята посока не беше да изследвам стратегии и тактики, а за това колко на брой войни сме водили със съседите си по време на Второто българско царство в периода XII – XIV век, кога започват тези войни, кога приключват. И първо в списъка се оказа въстанието на Петър и Асен, за чиято дата се води отдавна спор“, обяснява Анелия Маркова.
Тя започнала да се рови в историографията и да чете всичко написано. Така попаднала на изследванията на акад. Иван Дуйчев и проф. Петър Петров, в които въстанието на двамата Асеневци е датирано и по слънчевите затъмнения, които са били точно шест в периода 1185 – 1187 г. „Тук ще отворя една малка и бърза скоба, за да кажа, че родните историци говорят за кратка и за дълга хронология. Тези, които смятат, че въстанието е избухнало през 1885 г., се придържат към версията, че събитията са се разиграли в по-кратки срокове. Другите, които са на мнение, че въстанието започва през 1186 г., говорят за по-дълга война и виждат края й в 1188 г. Затъмненията са се случили в периода 1186-1187 г „, казва Анелия.
ПОЧТИ ЦЯЛА СЕДМИЦА СЛЕД ТОВА ТЯ ТЪРСИЛА ДАННИ ЗА ВЪПРОСНИТЕ СЛЪНЧЕВИ ЗАТЪМНЕНИЯ И СТИГНАЛА ЧАК ДО САЙТА НА НАСА И ДО ТЕХНИЯ СОЛАРЕН КАТАЛОГ.
Каталогът посочва с абсолютна точност всички тези природни явления, като започва няколко хилядолетия преди Христа, та чак до ден-днешен. Авторите са уточнили, че носят пълна отговорност за данните и са признали, че допустимата грешка при всяко затъмнение е в рамките на 2 до 5 секунди, което е нищожна грешка и не влияе върху проучването. „Соларният каталог ползва Гугъл мапс, тоест, когато зададеш датата на съответното слънчево затъмнение, получаваш неговата траектория и всички точки по света, откъдето то е видимо. От въпросните шест слънчеви затъмнения само две са били видими от територията на днешна България и Константинопол (днешен Истанбул)“, разказва Анелия и уточнява, че за да събере още доказателства в подкрепа на тезата, че въстанието на Асеневци избухва през пролетта на 1186 г., тя тръгнала да разглежда последователността на събитията от техния край към началото. И започнала от тези, които са се случили с Византия, а те са няколко похода на Византия срещу България.
„Според историците, които защитават тезата, че въстанието е избухнало през 1185 г., хронологията е следната – срещу Петър и Асен тръгва първо севастократорът Йоан, после е походът на Йоан Кантакузин, после този на Алексий Врана и накрая се осъществяват двата императорски похода. Другите историци, за които вярна е годината 1886 г., тези събития се подреждат така: първият поход е този на Исак II Ангел, после са походите на тримата пълководци и накрая е вторият императорски поход, който завършва със споразумението при Ловеч.
„Изчетох Никита Хониат, проследих слънчевите затъмнения и ми стана ясно, че от тези две затъмнения, които са били видими от териториите на днешна България и на средновековен Константинопол, само едно отговаря точно на събитията. И ето я хронологията. През лятото на 1186 г. Исак предприема първия ответен удар срещу Петър и Асен. Обаче подценява българите и се връща. После изпраща тримата военачалници последователно, като третият е Алексий Врана. Да не забравяме и факта, че тогава Византия се раздира от вътрешни борби и този Алексий решава, че ще вдигне бунт заради личните си амбиции. Императорът трябва да потуши бунта и едва тогава да тръгне на втория си поход срещу България.
И тук идва основният въпрос – АКО ПЪРВИЯТ ПОХОД Е ПРЕЗ ЛЯТОТО НА 1186 Г., А ВЪСТАНИЕТО НА ПЕТЪР И АСЕН Е ИЗБУХНАЛО ПРЕЗ ОКТОМВРИ 1185 Г., ЗАЩО ВИЗАНТИЯ ИЗЧАКВА ТОЛКОВА ВРЕМЕ ДА ПОТУШИ ВОЙНАТА?
Този въпрос никак не е маловажен и е много логично зададен от тези, които подкрепят тезата, че бунтът на Асеневци се е случил по-късно. И както вече казах, това въстание не е спонтанно, то не избухва от днес за утре. Преди него Петър и Асен предприемат аудиенция при Исак, за да искат да бъдат причислени към византийските стратиоти и да получат владения. Никита Хониат пише, че императорът бил изумен от тяхната дързост и дори Асен получил плесница. Тогава двамата го заплашват с бунт. А тази аудиенция няма как да се е случила преди октомври 1186 г. Защото Исак взима властта след преврат и това става през септември 1185 г. Трябва му време да заеме престола. После започва преговори за брака си с унгарската принцеса Ана-Мария. Тези преговори се водят чрез пратеничества. След тях и постигане на споразумение с Унгария за династичен брак, императорът налага допълнителни данъци на българите, за да плати разходите по сватбата“, разказва Анелия Маркова. И допълва, че измежду историческите документи има и едно писмо на архиепископа Василий до папата от късната есен на 1203 г. В него българският архиепископ Василий казва, че е архиепископ вече от 18 г.
„Като върнеш времето, имайки предвид, че средновековната година започва от 1 септември, става ясно, че той е провъзгласен през 1186 г. А всички знаем, че това провъзгласяване се случва в деня, в който Петър и Асен вдигат въстанието си“, казва още Анелия и признава, че не очаква да бъде направена промяна в учебниците. Но е категорична, че уточняването на тази дата е важно.
„В историята ни има няколко ключови дати и тази е една от тях. И съм удовлетворена, че научната общност приема датата 1186 и моите аргументи“, признава Анелия.
А нейният научен ръководител доц. Иван Лазаров допълва, че от научна гледна точка д-р Анелия Маркова слага край на дългогодишната дискусия кога е избухнало въстанието на Петър и Асен – 1185 или 1186! И годината е 1186-а.
*******
Стани част от новините с NovaVest.bg! Изпрати ни твоята новина и снимки по всяко време на novavest.bg@gmail.com или като съобщение на facebook.com/novavest.bg. Чети, споделяй и коментирай най-важното от България и света!
За реклама: https://novavest.bg/реклама
