Релеф на гладиатори в битка намери археологът Иван Църов при разкопките в Никополис ад Иструм.
Находката е изключително рядка, в България има не повече от десетина подобни изображения и още толкова са надписите, свързани с гладиаторските битки, уточнява шефът на Регионалния исторически музей, който работи в римския град около седмица.
Сцената е динамична, което прави изображението още по-интересно, пише borba.bg. Релефът показва битката между класически гладиатор и ретиарий. „Това са две от поне 15-те различни категории гладиатори, които са съществували в онези години. Различавали са се по оръжията, които са използвали в битките. Класическият гладиатор е излизал на арената с къс меч, ретиарият – с тризъбец и меч. Филмът „Гладиатор“ онагледява чудесно гладиаторските игри и всички, които са го гледали, могат да си представят сцената, която излезе в Никополис ад Иструм“, казва Иван Църов. И признава, че изображението дава информация за това, което се е случвало в Никополис ад Иструм в Античността.
Релефът е излязъл под настилката на малкия площад в югозападния ъгъл на форумния комплекс. Това е мястото за отдих и срещи в римския град. Форумът е близо до театъра, така че там хората са си прекарвали и антрактите.
Към II – III век е датиран релефът. Заедно с него археологическият екип на Иван Църов е попаднал и на няколко фрагмента с надписи от същия период. „Това е времето, когато е издигната постройката и градът е процъфтявал. Някъде през IV в. природно бедствие, най-вероятно е било земетресение, е съборило сградите тук. После през късния V век, в началото на VI в. хората са се преселили в Царевец, където са създали новия град Зикидава. Населението, останало тук, явно не е знаело какво да прави с детайлите, които са нападали след земетресението. Това, което за тях е било най-лесно, е да изкопаят огромни ями и да хвърлят в тях детайлите. За моя радост и за мой късмет, защото миналото лято, ето и сега, излизат изключително интересни фрагменти“, казва Иван Църов.
Релефът, който той вдигна в петък, ще бъде отнесен в лабораторията на Регионалния исторически музей, за да бъде почистен добре. Докато върви реставрацията, археолозите ще изследват стила и техниката на майстора, изковал изображението върху камъка. Всички детайли преминават подобна обработка, за да бъдат подготвени за евентуална анастилоза. Това е процесът, при който се възстановяват в оригиналния им вид разкритите детайли, а липсващите части се запълват със съвременни материали.
„Подобни релефи обичайно са били вградени в стени, възможно е да са били част от колона. Но този е по-вероятно да е част от жертвеник. На гърба на камъка има два големи улея, които ме навеждат на мисълта, че релефът е украсявал култов постамент, около който са били извършвани ритуали преди гладиаторските игри. В тези улеи е било наливано мирото. Но това е все още само работна хипотеза“, обяснява г-н Църов.
До момента археолозите, които са работили в Никополис ад Иструм, не са успели да установят точното място, където са се случвали гладиаторските игри в римския град. Няма разкрити останки от трайно съоръжение. Има само три надписа, които са косвени доказателства, че арената е била някъде извън града. През 1985 г. е излязъл един такъв надпис в гимназиона, това е мястото, където са се подготвяли младите момчета да бъдат гладиатори. Заможните граждани са били тези, които са организирали гладиаторските игри. Те са продължавали 10 дни, в тях са участвали 10 двойки гладиатори и са били убивани 100 диви животни.
„Въобще гладиаторските битки всъщност са били по-скоро игри, които се доближават до представата ни за шоу. Холивуд ни дава малко грешна представа за тази част от историята. Гладиаторите са били подбирани сред воините, обучавани дълго време и в тях са били инвестирани твърде много средства. Затова гладиаторите не са се избивали на арената, а просто са се биели, за да доставят радост на зрителите. Е, ако публиката вижда, че някой твърде се размотава на сцената и се скатава, тогава започва да крещи и с палец да показва, че иска смъртта на този мързелив гладиатор“, разказва археологът, докато екипът му успява да изчисти релефа от пръстта и да го вдигне от мястото, където е разкрит.
Студенти и местни работят с Иван Църов в Никополис ад Иструм. В екипа на шефа на търновския музей работи и Михаела Томанова, която е докторант в Софийския университет и реставратор в Регионалния исторически музей. За втора година с Иван Църов е и Мина Колева, която завършва археология в Кентърбъри. „Тази година се дипломирах като бакалавър, предстои ми да уча и магистратура. Стажът на терен е задължителна част от обучението ми и една година бях в Съсекс, където също има римско селище. Тук идвам за втори път, защото много ми харесва и мога на практика
да видя това, което уча за тази епоха“, казва Мина и уточнява, че тази година практиката й вече не е задължителна, но пък тя е любопитна да продължи да участва в разкопките. Казва, че някога е мечтала да бъде съдебен антрополог и че идеята да работи именно това, все още се върти в главата й.
*******
Стани част от новините с NovaVest.bg! Изпрати ни твоята новина и снимки по всяко време на novavest.bg@gmail.com или като съобщение на facebook.com/novavest.bg. Чети, споделяй и коментирай най-важното от България и света!
За реклама: https://novavest.bg/реклама
