Председателят на Конституционния съд проф. Борис Велчев призова президента Радев да инициира промяна в конституцията и Велико Търново да бъде записано в нея като историческа и духовна столица на България.
Предложението бе направено по време на тържеството заседание на Конституционния съд в залата на Учредителното събрание по повод 140 г. от Търновската конституция.
„Действащата конституция ви дава правото за инициатива за нейното изменение. Възползвайте се от него и възстановете историческата справедливост, информира 24 часа.
Внесете в НС предложение за изменение и допълнение на Конституцията и предложете да бъде приета една нова алинея в чл.169. която да казва нещото, в което никой не се съмнява, че Велико Търново е историческата и духовна столица на България. Нека в основния закон бъде закрепено и на книга онова, което всички чувстваме и което вече парламентът прие и обяви. Духът на българската държавност не може да бъде държан в музей, той трябва да бъде част от действащата конституция“, обърна се Велчев към президента Радев.
Той каза: че народното събрание вече е направило значима стъпка в признаването на града за историческа и духовна столица на България и този факт не може да бъде подценяван. „И все пак въпросът със столиците има своето конституционно измерение. Нека видим името на Велико Търново записано в конституцията като духовната столица на Отечеството ни”, каза проф.Борис Велчев, а залата на събранието избухна в ръкопляскалия.
От трибуната на първия ни парламент президентът поздрави великотърновци със статута на историческа и духовна столица.
„Търновската конституция укрепва българската държавност и полага здрави темели на модерното развитие на България в едни времена много по-тежки от днешните, защото тя е постижение, въплътило ценностите и идеалите на българското възраждане, които продължават да бъдат отправна точка и днес. за да се съхраним като нация и държава“, каза Радев и отбеляза, че именно върховенството на конституцията заслужава особено внимание и грижа и днес. „А това ще рече – законите които предлагат и приемат народните представители да съответстват на този основен закон“, подчерта президентът.
Той напомни, че Търновската конституция не съдържа в устройството си Конституционен съд. „Липсата му е израз на силното убеждение на народните представители тогава, че те в това народно събрание съблюдават интересите на народа и не са и помисляли, че могат да предложат и да гласуват закон, който да не служи на българските граждани. Ето това е заветът, който трябва нашите народни представители да следват във всяка своя мисъл, във всяка своя дейност и във всяко свое решение. Тук аз намирам и особената мисия на Конституционният съд- да постига равновесие между този завет от нашите предци и необходимостта от развитие, породено от динамично променящия се обществен живот. Защото конституционализмът е жив инструмент и това го показва успешната дейност на българския конституционен съд“, каза Румен Радев.
Конституционният съд остана неопетнена институция, каза в приветствието си председателят на парламента Цвета Караянчева. Тя определи като дело с огромно значение създаването на Конституционния съд през 1991 г. „За първи път в България се създава орган, който да осигурява върховенството на основния закон по отношение на народното събрание и указите на президента. Независимо, че решенията на конституционния съд винаги имат политически последствия, защото гледат правни актове, в които е облечена политическата воля на различни парламентарни мнозинства и държавни глави“, коментира Караянчева.
*******
Стани част от новините с NovaVest.bg! Изпрати ни твоята новина и снимки по всяко време на novavest.bg@gmail.com или като съобщение на facebook.com/novavest.bg. Чети, споделяй и коментирай най-важното от България и света!
За реклама: https://novavest.bg/реклама
