Отбелязваме Деня на шегата

Това е единственият ден в годината, когато можете да се пошегувате с приятелите си, да ги излъжете и изиграете съвсем безнаказано. И дори е задължително да погодите номер на някого.

Има няколко версии за това, защо този ден е 1 април.

Една от тях е свързана с Франция, по времето на Луи 14-ти и смяната на Юлианския календар с Григорианския. Кралят издал закон, с който въвежда датата 1 април за начало на календарната година на мястото на 1 януари. Френските поданици се възпротивили на тази идея и в знак на протест на следващата година изпратили новогодишни картички на 1 април. Законът не влязъл в сила, но изпращането на картички се запомнило като шега, свързана с датата 1 април. През следващите години французите продължили да измислят различни шеги, които се правели в този ден.

Други приписват зараждането на празника на древния Рим, където в средата на февруари (а не в началото на април) празнували Празника на глупците (Festus Fatuorum), припомня Дарик.

Има и друга версия, според която дължим този празник на неаполитанския крал Монтерей, комуто поднесли по случай спирането на земетресение риба. След година владетелят поискал точно същата риба. Такава обаче не намерили и готвачът приготвил друга, която много приличала на предишната. И макар че кралят познал подмяната, той не се разгневил, а дори се развеселил. Оттогава станали обичайни шегите и лъжи на 1 април.

В различните страни този ден носи свой национален колорит и специфичен хумор, макар че не винаги е точно на 1 април.

У нас се смята, че за да имаме късмет през цялата година, трябва да излъжем някога или нас да ни излъжат до обяд на 1 април.

В Шотландия например първи април се празнува два дни. Вторият ден от шегаджийския празник е посветен за “задните” части на тялото – по гърбовете на хората да се закачат иронични надписи.

Във Франция този обичай, предимно градски, наричали “априлска риба”. Произходът му свързвали с времето на Карл IX, който през 1564 година издал ордонанс, предписващ да се пренесе началото на годината от 1 януари на 1 април. На следващата година много от поданиците на краля изпратили на своите приятели новогодишни поздравления и подаръци през април – в знак на протест, или оставайки верни на традицията. Слънцето тогава се намирало в съзвездието Риби и французите сметнали, че наименованието “априлска риба” е напълно достойно за подобни шеги и в бъдеще. И не са сгрешили. Традицията е още жива.

В Германия и Австрия смятат 1 април за нещастен ден, а хората, родени на този ден за хора без късмет. Според преданието в този ден бил роден Юда – предателят и именно на 1 април сатана бил низвергнат от небето. В селата не работели, не започвали нови неща, не пускали домашните животни навън. Възрастните и децата се лъжели взаимно, пращайки се да изпълняват неизпълними заръки (например, да купят от аптеката мас от комар).

Във Финландия денят на шегата и лъжата е нов обичай, при това с градски произход, но се е разпространил и сред селяните, попивайки самобитния хумор на селските ергени. Свързан е със стария селски обичай да пращат децата да изпълняват шеговити поръчения по време на сериозна селска работа – когато се мели зърното, колят животните. Пращали децата до съседния двор да вземат несъществуващ инструмент – стъклени ножици, ъгломер за тор. Съседите уж си “спомняли”, че са дали инструмента на други и детето тръгвало към следващия двор. Дали пък така не са искали просто да държат децата далеч от опасните неща и са ги щадели.