В него Левски е навсякъде – гледа ни от портрет, нарисуван от приятелка, до него неизменно е Ботев.
„Като стана сутрин, пак така – поглеждам портретите, после си се помоля и тръгвам пак за работа”, казва Пенка.
Първия си дарителски жест жената направила в зората на демокрацията. Дарила цялата си заплата за паметник на Горуня в родно му село Горна Кремена.
Битката за паметник на Апостола в Мездра започва през 2012 г. Искала и в малкото градче да има място, отредено на великия българин. Спомня си, че тогава децата ѝ я поканили да отиде с тях на море, но тя отказала.
„Казвам: „Не, нямам пари”. И като се върнаха, аз вече бях решила, че всичко, което имам, го дарявам за тази кауза, до стотинка. Това съм спечелила с честен труд за 42 години трудов стаж. Това е всичко, което съм имала до стотинка. Нали знаете Апостола как казва: „Дела трябват, а не думи”, категорична е Пенка.
Дори голямата ѝ внучка Ива я подкрепила в начинанието.
„За Бабинден госпожата казала на децата да напишат нещо за бабите си и моята внучка ми посветила едно стихотворение. Моята баба е много добра, но си има тя мечта голяма, много трудно постижима, в града ни паметник на Левски да има, та всяка година цветята пред него да са стотина”, споделя Пенка.
Казва, че на Дякона сме длъжни и днес.
„За тази отчетност, която записва до стотинка в тефтерчето си, а ние сега ги пилеем за какво ли не и не даваме точен отчет за сметките, а във всеки кабинет виси портрета на Апостола, но зад гърба им. Аз казвам – там, отпред, да го гледат. Да бъдем единни, да работим за майка
България, децата ни да останат в България и да работят за нейния велик и достоен български народ”, допълва жената.
Leave a Comment