Капитан Петко Войвода – 300 битки и 33 куршума в тялото си за нашата свобода

Изброяването на славните битки за освобождение на Родопите и Беломорска Тракия, в които Капитан Петко Войвода показва чудеса от храброст, е вече към своя край.

1877. „Родопската армия“ на Капитан Петко Войвода се състои вече от над 300 четници. При сражение в планината Чобандаг те разбиват изпратения срещу тях турски аскер. За половин година водят пет сражения с турската полиция и войска. През декември освобождават Мароня. Капитан Петко Войвода държи дълго време града свободен дори и след като той остава в турско според Сан Стефанския договор.

Когато това става невъзможно четата се прехвърля в родното село на войводата, Доганхисар, което е в руската зона. Руската армия вече разчита на подкрепата им за охрана на християнското население в Беломорието и Родопите от турски войскови части, башибозук и дезертьорите на английския полковник Сенклер, нарекъл се Хидает бей.

На 13 април край Димотика четата разбива 3000 сенклеристи! Нанасят им и второ поражение при Голям Дервент. На 21 май сенклеристите са напълно разгромени.
Капитан Петко Войвода се прехвърля в Средните Родопи. Тук действуват силни турски военни отряди и башибозук. Към четата се присъединява със своите хора Крайчо войвода. Но макар и с повече пушки отрядът е вече по-слаб поради необученото подкрепление. След едно тежко сражение при село Брезе, четата се изтегля на нови позиции.

1878. Капитан Петко Войвода разпуска необучените четници и оставя в четата само добре подготвени бойци. С тях успешно отбранява Чепеларе, Широка лъка и съседните села. В края на година пристига руски гарнизон и поема тази грижа.
1879. Четата се прехвърля в Хасково за да потуши метеж от мюсюлманското население по тамошните места. В средата на годината, когато властта в Хасковско и по всички освободени и определена от договорите за български земи се утвърждава, четата се разпуска.

1880. Капитан Петко Войвода е вече цивилен гражданин. Генерал Скобелев, който знае подвизите на този невероятно смел човек и отличен военен стратег му отправя лична покана за гостуване в Русия. Там той го представя на император Александър Втори. Императорът е покорен от силата и обаянието на българина. Награждава го с Орден за храброст – „Георгиевски кръст“, прави го Капитан от руската армия и му предоставя огромно имение в Киевска губерния.

Капитан Петко Войвода се връща в България и взима участие в движението за основаване на Тракийското /Одринско/ емигрантско дружество „Странджа“. Слага се началото на българската организация, която ще се бори за освобождаването на български земи.

1891. Това, което не можаха да сторят башибозуци, турските потери и аскер за осемнадесетте години, в които преследват войводата и водят над 300 битки с неговата чета, раняват го с 33 куршума – почти по два пъти годишна, това го постига политиканството, новите управници, които се настаняват на в кабинетите на властта.
Капитан Петко Войвода, който има огромен авторитет сред народа и е русофил пречи на интересите на новия премиер на страната Стефан Стамболов. Обвиняват го, че „готви преврат“. Арестуван е и изтезаван ежедневно 140 дни – от 27 юли до 15 декември 1892 година във върненската тъмница Ичкале – в подземията на старите римски терми. След като не могат да изтръгнат нищо, защото и няма какво, българският народен герой е интерниран в Трявна. Междувременно всичките му имоти са конфискувани. При обиск варненският кмет си присвоява всичките пари и скъпоценности, които били намерени.

След падането на Стамболов Капитан Петко Войвода е освободен и се връща във Варна. Психически смазан и болен той умира в нищета на 7 февруари 1900 година. Такава е съдбата и на други борци за свобода и революционери…

Самуил Каварджиев

*******

Стани част от новините с NovaVest.bg! Изпрати ни твоята новина и снимки по всяко време на novavest.bg@gmail.com или като съобщение на facebook.com/novavest.bg. Чети, споделяй и коментирай най-важното от България и света!
За реклама: https://novavest.bg/реклама