„Да търкаш талончета за по-добър живот“ – под това заглавие швейцарският „Нойе Цюрхер Цайтунг“ публикува репортаж на Аделхайд Вьолфи от България, посветен на „бизнеса с фалшиви надежди“.
„В България, най-бедната страна от ЕС, бизнесът с илюзията за лесно постижимото щастие процъфтява. И колкото по-малко пари имаш в джоба си, колкото по-затънал се чувстваш в края на всеки месец, толкова по-трудно устояваш на примамливите талончета. Това важи за всички в тази страна, но най-вече за пенсионерите. Армията на бедняците в малката балканска държава наброява над 2 милиона души – една трета от населението. Минималната пенсия възлиза на 200 лева, а с толкова малко пари никой не може да оцелее“, пише авторката и представя една пенсионерка, която харчи част от оскъдната си пенсия именно за талончета. Иначе жената няма пари да си плаща парното – разходите по отоплението поема неин племенник, разказва „Дойче веле“.
България се превърна в гигантска бинго зала
„Това е типично за живота в България 30 години след прехода към пазарно стопанство и демокрация. Преди това, по социалистическо време, беше точно обратното: възрастните с охота подпомагаха своите отдавна израснали деца. Днес мнозина възрастни хора се чувстват унизени, защото трябва да молят младите за подкрепа. Ето такава е атмосферата в днешна България на талончетата и телевизионните лотарийни игри“, пише Вьолфи.
Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията казва пред „Нойе Цюрхер Цайтунг“, че тъкмо телевизионните лотарийни шоута са в дъното на огромния пазарен успех на талончетата. Телевизионната реклама и пунктовете за продажба на талончета са де факто неограничени, твърди той и уточнява, че някои пенсионери ги купуват направо в пощата, където си получават пенсията.
„Ето как през последните години България се превърна в една гигантска бинго зала“, казва Безлов пред изданието.
Само малтийците харчат повече за хазарт
По-нататък в статията четем: „Съотнесено към икономическите показатели на страната, в ЕС единствено малтийците харчат повече за хазартни игри от българите. През 2016 година хазартната индустрия в страната е направила оборот от 1,4 милиарда евро. Според системата за финансови данни „Амадеус“, това отговаря на 2,9% от БВП. Бизнесът процъфтява, през последните десет години оборотът се е удвоил, като една от причините се крие във факта, че данъкът върху хазартните игри възлиза на едва 15 процента“.
Усещане за несправедливост
Яница Петкова от „Галъп“ проучва въпроса какво се крие зад тази надежда и зад разцвета на хазартните игри. 42% от хората вярват, че успехът в тази страна е по-скоро въпрос на късмет, а не толкова на труд и усилие, обяснява тя.
Според нея това означава, че много хора възприемат обществените реалности като несправедливи. Когато усилията и ангажиментът не носят нищо, тогава човек залага на късмета си – защото поне късметът изглежда справедливо разпределен.
Според допитванията, 57 процента от българите участват в хазартни игри. (…) 86% от тях признават, че никога не са печелили съществена сума. А над три четвърти добре осъзнават колко трудно е да спечелиш. И въпреки това, казва Петкова, предпазливостта не е присъща на българите. Те са по-скоро фантазьори…
*******
Стани част от новините с NovaVest.bg! Изпрати ни твоята новина и снимки по всяко време на novavest.bg@gmail.com или като съобщение на facebook.com/novavest.bg. Чети, споделяй и коментирай най-важното от България и света!
За реклама: https://novavest.bg/реклама
