Девет от десет лекари не насърчават другите да се присъединят към професията и около 300 лекари се самоубиват всяка година. Откога да бъдеш лекар стана нещо лошо?
Изчислено е, че до края на тази година 300 лекари ще се самоубият.Докато депресията сред лекарите не е нещо ново, за последните няколко години, лекарската професия беше обявена за второто най-самоубийствено занимание в САЩ. Нивото на нещастие сред лекарите непрекъснато расте, пише medicalnews.
Казано по-просто, да бъдеш лекар се превърна в мизерно и унизително начинание. В действителност, много лекари смятат, че Америка е обявила война на лекарите, а в тази ситуация и лекарите, и пациентите са губещи.
Не е изненадващо, че много лекари искат да спрат да се занимават с това. Студентите по медицина избират по-високо платени специалности, така че да могат да се пенсионират възможно най-бързо. Лекарските програми, които обещават работа на лекарите в администрацията, процъфтяват.
Сайтът известен като „Клубът на напусналите“ (Drop-Out-Club), който осигурява на лекарите работни места с високи заплати и фирми с рисков капитал, е сериозно следен. В действителност, лекарите са толкова разочаровани, че 9 от 10 лекари възпират другите от навлизане в професията.
Трудно е за някой извън професията да разбере точно колко гнила е станала тази работа и колко лоша новина е това за Американската здравна система. Може би затова автора Малкълм Гладуел наскоро намекна, че, за да се поправи кризата в здравеопазването, обществото трябва да разбере какво се изисква, за да бъдеш лекар. Това означава, че за да се подобрят нещата за пациентите, те трябва да са съпричастни с лекарите – това е трудна задача в нашите пагубни и определено несъпричастни времена.
В края на краищата, обществото вижда офталмолозите и рентгенолозите като бандити и се чудят защо трябва да чувстват нещо, различно от презрение за тези лекари, особено когато американците не са получавали повишение на заплатата от десетилетия насам.
Но да бъдеш общопрактикуващ лекар не е като да бъдеш, да речем, пластичен хирург – професия, която осигурява респект и пенсионни спестявания. Имайки предвид, че общопрактикуващият лекар прави това, което друг не иска, да бъдеш такъв е по-скоро като да си чистач, но без социалния статус или каквато и да е защита.
За съжаление, нещата само се влошават за повечето лекари, особено тези, които все още приемат здравните осигуровки. Само обработката на застрахователните форми струва $ 58 за всяка среща с пациент, според д-р Стивън Шимф, интернист и бивш главен изпълнителен директор на Медицински център в Мериленд, който пише книга за кризата в първичната медицинска помощ. За да свържат двата края, лекарите трябва да увеличат броят на пациентите, които виждат. Крайният резултат е, че средният престой в клиниката лице-в-лице с пациент е с продължителност около 12 минути.
Нито пациентите, нито лекарите са доволни от положението. Това, което притеснява много лекари, обаче, е, че „Законът за достъпни грижи“ юридически кодифицира тази неработеща система. Както казва Малкълм Гладуел, „Вие не обучавате някого за всички тези години [по медицина] … за да може след това да ги ангажирате с работа по обработката на искове от застрахователни дружества.“
Всъщност, трудната работа със застрахователите е причина много лекари да закрият своите частни практики и да станат наемни служители. Но за пациентите, да бъдат прегледани от назначен на договор лекар не им дава повече време с него, тъй като тези лекари също са заети и имат висока посещаемост от пациенти.
„Да преглеждаш между 2 000 и 2 500 пациенти е твърде много“, казва д-р Шимф. Това е броят на пациентите, които лекарите от първичната помощ обикновено са принудени да преглеждат и това означава, че виждате 24 или повече пациенти на ден, а често тези пациенти имат 10 или повече медицински проблеми. Като всеки опитен лекар знае, че не е невъзможно да се справи, но със сигурност това не са оптималните условия.
Повечето пациенти са изпитали бързите прегледи в клиниката, а това е мястото, където започва разграждането на доброто медицинско обслужване. „Лекарите, които бързат, не разполагат с време да слушат“, казва д-р Шимф. „Често пъти, пациентите са насочвани към специалист, когато проблемът не може да бъде решен в кабинета.“ Вярно е, че специализираните подходи са във възход, но това води до кризата на времето на лекарите, които разчитат на гайдлайни, вместо да осъществяват персонални медицински грижи. За съжаление,сляпото следене на гайдлайни може да доведе до лоши резултати.
Въпреки това, лекарите трябва да продължат постоянно да се опитват да подобрят своята „производителност“ и удовлетвореността на пациентите си или рискуват да загубят работата си. Промишлените лидери са обсебени от идеята за удовлетвореността на пациентите, независимо от факта, че работата на високи обороти е свързана с по-лоши резултати и по-високи разходи.
Всъщност, постоянните опити да се угоди на пациентите води до разрушаване на целостта на нашата работа. Факт е, че лекарите приемат мълчаливо исканията на пациентите за лекарства, рентгенови облъчвания, лекарски предписания – въпреки това, което твърдят проучванията. И сега, когато заплащането ще бъде обвързано с „Medicare“ удовлетвореността на пациента, ще доведе до задълбочаване на този проблем. Лекарите трябва да имат способността да кажат „не“. В противен случай, когато пациентите отиват на лекар, те ще бъдат преглеждани не от лекари, а от заложници.
Общопрактикуващият лекар не разполага с политическа власт, за да каже „не“ на списъка с „неща за вършене“, ами продължава ги изпълнява. Зашеметяващ и неуправляем брой формуляри, често нечетливи, ежедневно чакат за подпис на бюрото на лекаря. Лабораторните резултати, исканията за зареждане, имейли изскачат постоянно на екрана на компютъра. Исканията на застрахователните компании са все по разнообразни всеки ден. Всяко решение, носи със себе си мълчалива опасност от злоупотреби със съдебни спорове.
Ако не успеете да се справите с всички тези неща бързо, ще бъдете дисциплинарно наказан или ще получите жалба от пациент. И безмилостно, всички тези задачи трябва да бъдат направени за сметка на личното време изтощения лекар.
Почти комично, отговорът на здравните лидери – тяхното решение – е да се правят повече проверки на лекарите. В действителност, Американския съвет на по Вътрешна Медицина (ABIM) по свой собствен начин взима заложници – решил е, че в допълнение към това, на всеки десет години лекарите трябва да бъдат изпитвани и те трябва да се съобразяват с нови, скъпи, „две години обучения.“
В епоха, когато медицинските сестри, практикуващите лекари и асистентите са показали, че могат да предоставят отлична първичната медицинска помощ, е безсмислено да се увеличават бариерите за лекарите. В епоха, когато можете да намерите препоръки чрез вашия смартфон, настоявайки за повече тестове на лекарите е смешно и егоистично.
Това е глух тон. Това е наказание. Това е погрешно. И практикуващите лекарите не могат да направят абсолютно нищо. Нищо чудно, че лекарите искат да се самоубият. Нищо чудно, че младите лекари не искат да имат нищо общо с първичната медицинска помощ.
Но това, което е малко чудно е как нещата станаха толкова зле.
Разбира се, безмилостно отрицателното медийното отразяване на лекарите задава тона. „Налице е медиен разказ, който обвинява лекарите за неща, върху които лекарят няма контрол“, казва д-р Кевин, интернист с популярен блог, където лекарите често изказват отчаянието си. В действителност, в популярната преса напоследък лекарите са били държани отговорни за всичко от инвалидните колички до лабораторните такси за цитонамазки.
Истината е, че лекарите се нуждаят от постоянно обучение, гледане и регулация. С оглед на това, че е почти рефлекс за политиците да трупат на нормативните изисквания. Регулиране на лекаря е лесна работа, защото това е една „фантазия на Фройд“ –желанието да се намали и контролира разочарованието на един родител, дай му доклада и му кажи да си измие ръцете.
Трябва да бъдем сигурни, че хора с добри намерения работят за решаването на кризата в здравеопазването. Но решенията, които са дошли до момента, са свързани увеличаване на разходите и прогонване на лекарите. Може би е твърде много да попитам за съпричастност, може би животът на лекарите не е от значение за повечето хора.
Но за да бъде гарантирано здравето на Америка, ще трябва на някого да започне да му пука.