КАТ със 180 млн. лв. глоби за година, осем от всеки десет шофьори са джигити

Според статистика на Пътна полиция наложените глоби за година са над 180 млн. лева. В същото време не се събират повече от 90 млн. лева.

Неплатеният борч към Пътна полиция от акт или електронен фиш за скорост ще скача двойно, ако не бъде оправен в рамките на 30 дни. Това предвиждат последните промени в Закона за движение по пътищата, които само след седмица ще бъдат внесени за обсъждане в Народното събрание, пише „Монитор“.

Последните корекции е заложено шофьорите, които направят плащането в 14-дневен срок, да се ползват от 50 процента отстъпка. Тези, които го направят до 30 дни след първоначалните две седмици, ще си плащат целия размер на глобата, а останалите, които превишат едномесечния срок, ще броят двойно пари.
За по-добра събираемост глобите от електронни фишове ще се качват и в интернет. Така нарушителите, които не са открити на адреса им, ще се водят за известени. По този начин шофьорът няма да може да се измъква с обяснението, че не си е платил санкцията, защото не му е била връчена и той не е знаел за съществуването й.

Важните промени, които целят да увеличат събираемостта на глобите и да дисциплинират шофьорите, са записани в чл. 189 от ЗдвП, поясняват от СБА.
Сега съществуващият текст на ал. 5 за електронния фиш се допълва в края с ново изречение, което описва каква ще бъде процедурата на връчване на фиша след гласуването в парламента и влизането в сила на закона. Първо на водача, чието нарушение е записано от камера, му се изпраща електронен фиш по пощата с обратна разписка. Той има 14-дневен срок да плати. Проектозаконът предвижда, ако не е намерен на постоянния му адрес, а новият му адрес не е известен, след връщане на обратната разписка да се извършва нова проверка от служител на съответната Областна дирекция на МВР по настоящия му адрес.
Ако нарушителят отново не е открит, полицаят съставя протокол за извършено посещение на адреса. В този случай електронният фиш се поставя на таблото за обявления и в интернет страницата на съответната Областна дирекция на МВР или се оповестява по друг обичаен начин. Така той ще се счита за връчен от момента на обявяването му.
При неплащане на глобата задължението ще бъде изпращано в НАП, където ще се образува изпълнително дело. Ако един водач бъде хванат с неплатена глоба, книжката му ще бъде временно отнемана до плащането на сумата. Не е изключено и колата му да бъде спряна от движение.

Според статистика на Пътна полиция наложените глоби за година са над 180 млн. лева. В същото време не се събират повече от 90 млн. лева. По закон санкциите имат двегодишна давност. Ако в рамките на този период спрямо виновния шофьор е започнала процедура по събиране на дължимото, този срок става 3 години. МВР не води статистика за отпадналите по давност санкции.
При всички случаи за период от пет години държавата губи стотици милиони, които могат да отидат в закупуването на най-елементарна техника като още снимащи радари за контрол на движението по пътищата, тестове за наркотици, камери за патрулките, които да следят действията на полицаите при проверките на пътя, и др., констатират експерти от СБА.

Осем от десет шофьори са джигити

Осем от всеки десет шофьори са джигити и нарушават правилата за движение по пътищата. Това показва анкетно проучване на Съюза на българските автомобилисти (СБА). Във вторник от организацията представиха данните на специален форум дискусия „Заедно за по-безопасни пътища“. Председателят на СБА инж. Емил Панчев обърна внимание, че целта на проучването е била да изследва нагласите към безопасността на движението и мерките за предотвратяване на катастрофите. В него са се включили над 6000 активни шофьори.

Като цяло решението на драматичната ситуация по пътищата анкетираните виждат в съчетанието между засилен контрол и увеличени санкции, обяви Панчев по време на форума.
Над 83% от анкетираните смятат, че „Пътна полиция“ трябва да засили контрола по пътищата. 54% от анкетираните смятат, че санкциите трябва да бъдат увеличени.

По отношение на агресията по пътищата, всекидневно я срещат водачите до 50 години, столичаните и висшистите. Около 30% от анкетираните са свидели на агресия на пътя всекидневно. Само 3,6% не са ставали свидетели на агресия на пътя.

Друг въпрос от анкетата е свързан с нарушенията, които шофьорите си признават, че извършват на пътя. Едва 18% от всички анкетирани посочват, че през последния месец не са извършвали нито едно нарушение.

Превишаването на скоростта, ползването на телефон в движение и незакопчаването на предпазен колан са най-често признаваните „прегрешения“ от водачите. След употреба на алкохол зад волана сядат хора до 25 години, от София и с малък стаж. Близо половината от нарушителите никога не са били санкционирани от Пътна полиция.

„Темата, която поставяте на форума, е изключително важна. Тя засяга всички нас – държавни институции, неправителствени и бизнес организации, цялото общество, бих казал, че темата е свързана и с националната сигурност, защото опазването на живота на хората е именно част от нея“, каза в приветственото си слово към участниците в конференцията министър Младен Маринов.
Безспорно зад пътната безопасност стоят редица фактори, но главният от тях е нашето поведение, подчерта още вътрешният министър. В този смисъл той отдаде заслуженото на проведената от СБА анкета, защото изводите от нея показват независимия поглед на гражданите.
„Усилията, които МВР полага, не са без резултат, независимо че все още България е в негативната класация по отношение на тежките пътнотранспортни произшествия. Това ни показва, че вървим в правилната посока“, добави още вътрешният министър.