Снимка: classy.org
Какво представлява човешкото съзнание и откъде идва? Още от древността някои от най-големите умове на човечеството разсъждават върху тези въпроси и се опитват да намерят отговорите им.
Днес различните дисциплини предлагат различни дефиниции. Има теория, която твърди, че това е метапознанието, или способността ни да размишляваме върху нашия собствен мисловен процес. Друга казва, че е способността ни да разпознаваме собствената си смъртност и въпреки това да можем да си представяме бъдещи сценарии и да правим планове за тях.
Новото изследване на учени от Университета в Тел Авив прави още една стъпка по-близо до решаването на тази загадка. Проучването, съставено от данни, събрани от електроди, имплантирани на пациенти с епилепсия, идентифицира и измерва невронната активност, свързана с ново преживяване на съзнанието, разказва ScienceDaily.
Изследването е публикувано в Nature Communications.
„Компютрите и роботите взаимодействат със света, без да имат съзнание, но нещо чудотворно се случва в мозъка ни, за да ни накара да съзнаваме и да преживяваме света от субективна гледна точка“, коментира водещият автор д-р Хагар Гелбард-Сагив (Hagar Gelbard-Sagiv) от Школата по медицина „Саклер“ към Университета на Тел Авив. „Въпреки 30-годишните невронаучни изследвания в тази област, все още не знаем кои области на мозъка участват в този процес.
„Нашето ново изследване представлява една крачка по-близо до разбирането на съзнанието и осъзнатото преживяване на най-конкретно ниво: електрическата активност на отделните неврони“.
Тъй като процесите на съзнанието са лично преживяване и са недостъпни за наблюдатели, те се проучват най-вече, като хората съобщават за своите субективни преживявания. Освен това, изследователите често се ограничават до непреки оценки на мозъчната активност като ЕЕГ и fMRI.
В това проучване изследователите се възползват от една уникална медицинска възможност – хирургическата имплантация на електроди в мозъците на пациенти с епилепсия, за да се определят точните области, отговорни за гърчовете им. Пациентите са наблюдавани в продължение на една седмица или две, докато не се съберат достатъчно данни за техните пристъпи. През това време имплантираните електроди записват активността на отделните неврони в близост до тях.
За разлика от несдвоените органи като сърцето, черния дроб или апендикса, мозъкът се разглежда като приблизително симетричен орган. Съзнанието е привидно несдвоен феномен, създаден от този сдвоен орган. Един от начините да изследваме съзнанието е да го принудим да избира между два сдвоени различни стимула в експеримент с бинокулярно съперничество.
Изследователите представят на пациента две различни изображения, по едно на всяко око. Например изображение на къща е пред дясното око, а на човешко лице – на лявото око. В тази ситуация, известна като „бинокулярно съперничество“, мозъкът не може да комбинира двете изображения. Вместо това субектът вижда или къща или лице, а това се променя на неравномерни интервали на всеки няколко секунди. Тези промени се случват неволно, докато физическите стимули остават постоянни. Това позволява на изследователите да изолират мозъчната активност, свързана с промяната в възприемането, и да го различават от мозъчната дейност, свързана с физическите стимули.
Учените откриват, че активността в невроните на фронталния лоб се променя почти две секунди, преди пациентът да съобщи за промяна във възприятието и че невронната активност в медиалния темпорален лоб се променя една секунда преди докладването.
„Две секунди са дълъг период от време за невронна активност“, коментира д-р Гелбард-Сагив. „Смятаме, че активността на тези неврони не само корелира с възприятието, но и може да участва в процеса, който води до възникването на съзнателно възприятие“.
Експериментите с бинокулярно съперничество ни показват, че мозъците ни отбягват противоречивостта. Вместо едновременно да възприемат съперничещите си стимули, те изчезват напълно – ту единият, ту другият.
„Проучването улавя отделни клетки в човешкия мозък точно преди едно съзнателно преживяване да бъде заменено с друго“, отбелязва проф. Ицхак Фрийд (Itzhak Fried) от Медицинската школа на Университета на Тел Авив. „Уникална привилегия е да придобием толкова рядък поглед в човешкото съзнание. В същото време можем да осигурим клинични грижи, насочени към облекчаване на тежката епилепсия при нашите пациенти“.
Източник: nauka.offnews.bg
*******
Стани част от новините с NovaVest.bg! Изпрати ни твоята новина и снимки по всяко време на novavest.bg@gmail.com или като съобщение на facebook.com/novavest.bg. Чети, споделяй и коментирай най-важното от България и света!
За реклама: https://novavest.bg/реклама
