Нестинарство – обреден танц върху жарава в деня на Св. Св. Константин и Елена (ВИДЕО)

Кадър: YouTube

В най-югоизточната част на Бургаския регион се локализира една от най-старите контактни зони на Балканския полуостров, свързана с активния синтез през хилядолетията между различни етноси, култури и религии .

Върху тази основа само на 200 км от древните проливи , разделящи и обединяващи Европа и Азия, в планината Странджа и днес могат да се открият живи традиции, свързани с магическия обред – игра върху огнена жарава .

Той продължава да се практикува от местните общности в Бургаския регион със същото преклонение и вяра в божествената сила на слънцето и огъня. Запазени единствено в тази част на България, тези феномени на сакралната култура се определят от изследователите им като следи от древното българско /тракийско / наследство.

Древните огнища на магическа обредност с огнена жарава – „нестинарството” са запазени до началото на ХХ век в 26 села по Южночерноморското крайбрежие, разположени в днешната Царевска община и околността на градовете Мидия и Виза /сега в турска територия/. Тяхното население принадлежи към най-старата – „автохтонна тракийска” за крайбрежна Странджа етнографска група „рупци”, и има особена историческа съдба. В периода на османското владичество, то остава изолирано от официалната политическа, етническа и религиозна система, което е причина за запазване на здравата връзка с по-старите пластове в традиционната култура от древна Тракия и орфическите мистериални празници.

Това не е случайно, защото именно в тази част на Странджа се откриват най-много мегалитни паметници от ІІІ – І хил. пр. Хр. и останки от уникални тракийски светилища. Тяхното физическо присъствие се допълва от откриването на археологически следи на невероятно извисена мистериалност и култови практики, свързани с древни митологични реликти. На първо място това е Соларно-хтоничния култ , насочен към почитане на божествеността на Слънцето и свещения му брак с Богинята – майка – Земята, раждането на техния син и жертвоприношението му в символиката на огъня- т.е. пренасянето му в нематериалния божествен свят.

В танца на нестинарите се откриват далечни реминисценции на древни тракийски култови практики за магическо посвещение. Подобно на древните земеделски общества, те вярват, че началото на годината започва на 23 април /Гергьовден по стар стил/, когато се възражда природата. Разполовяването на полугодията, съответно маркирани от Гергьовден и Димитровден, е свързано и със звездния календар на нестинарите, в който най-важно място заема съзвездието Плеяди – в народната традиция “Квачка” или “Кокошка”. В средата на май до края на юни съзвездието се явява в долната част на звездната карта на северното полукълбо. В средата на периода, когато то е “долу”, нестинарите почитат огнената еманация на слънцето , като през нощта правят своите игри върху огнена жарава.

При приемането на християнството нестинарите приспособяват стария тракийски пантеон към новата религия и се вписват в християнската празнична култура под покровителството на Св. Константин и Елена, чийто празник съвпада с кулминацията на нестинарските игри – 21 май по старото летоброене и на 3 юни по новото. И това не е случайно, защото Св. Константин Велики е бил поклонник на слънчевия култ и орфическата философия и именно това го е направило толерантен към християнството. На смъртния си одър той приел новата религия – християнството и така посочил пътя на единението на духовните ценности. Затова нестинарите са ревностни християни и благочестиви праведници, а преди игрите в огън се пречистват с пост и въздържание – 40 дни те спазват редица нравствени въздържания , за да получат подкрепата на патрона си в тяхната пророческа мисия.

Празничният ритуал започва от ранна утрин с обредно шествие, начело на което се движат млади момци, носещи богато украсени икони на Св. Константин и Елена.То обикаля в кръг около селото и заедно със свещеник обхожда свещените за селището извори и параклиси.

Важна роля в обредните елементи играе кръгът, символ на слънцето. Освен обиколката в кръг около селото, с кръгла форма се оформя и главната ритуална сцена. През целия ден на площада на селото гори огън, разпалван и поддържан от стар нестинар ,а жаравата се разстила в кръг с диаметър около 8-10 м. Рано сутринта в една от уважаваните нестинарски къщи е извършено жертвоприношение с теле, от което се приготвя обредно ястие –“курбан”за всички участници в празника. След свечеряване започват неспирни хора в кръг около жаравата. Под тежките , насечени звуци на ритуалния тъпан, „прихванатите” нестинари изпадат в особено екстатично състояние, но първи влизат боси в жаравата старите „главни” нестинарки . Подвиквайки силно и насечено , те пресичат на кръст жаравата и после танцуват няколко минути със свещените икони в ръце – така отварят свещеното пространство за посвещението на другите в огъня.

По време на нестинарската игра около кръга на жаравата непрекъснато обикалят музикантите със свещения тъпан и носачите с иконите. Така те пазят свещеното пространство по време на магическите действия на своеобразните шамани (главните нестинарки).

Източник: etar.org

*******

Стани част от новините с NovaVest.bg! Изпрати ни твоята новина и снимки по всяко време на novavest.bg@gmail.com или като съобщение на facebook.com/novavest.bg. Чети, споделяй и коментирай най-важното от България и света!
За реклама: https://novavest.bg/реклама