Устройство за комуникация е можело да спаси живота на Боян Петров

Снимка: Фейсбук

Най-достоверната версия твърди: алпинистът ни е паднал в покрита със сняг ледена пропаст.

Катерачът тръгнал нагоре в лошото време, защото бързал да хване друга експедиция за Еверест.

Боян Петров не успя да спечели и тази битка. Планината този път не го пусна по пътя обратно надолу.

В България се развихри невиждана интернет истерия около великия български алпинист.

Зариха ни с излишно емоционални изповеди на хора, които дори не са го познавали. Затънахме и в хейтърски коментари:
– защо толкова се вълнуваме за един обикновен авантюрист, при положение, че има толкова гладни деца, възрастни хора и т.н.
Глупавите хора никога няма да свършат на тази земя, но безпристрастната истина е, че за Боян си заслужаваше да се вълнуваме и да не го забравяме.

Историята му би трябвало да е личен пример за тълпите от отчаяни и нещастни хора. Дори сега, когато вече почти няма надежда да бъде открит жив, той пак е пример.

Въпреки всички предупреждения той реши сам да атакува върха, съзнавайки прекрасно какво може да му се случи. Ако можеше по някакъв свръхестествен начин да се свърже с нас, със сигурност би забранил на близки, познати и фенове да съжаляват за него. Нищо чудно, че роднините му и сега остават на крака и не спират да повтарят, че техният любим човек е останал там, където винаги е искал да бъде.

Извън философските разсъждения остава въпросът какво точно се е случило с великия ни алпинист по пътя нагоре на хималайския осемхилядник Шиша Пангма. След публикуването на всевъзможни версии на този етап най-достоверна изглежда тази, според която Петров е пропаднал в пропаст, покрита със сняг.

Един от най-опитните шерпи, помагащи на алпинистите от чужбина да покоряват Шиша Пангма, смята, че това се е случило някъде между лагер 3 и самия връх. Точно там планината предлага смъртоносни капани за своите гости и най-лекото отклонение от маршрута може да се окаже фатално.

Само че отклонението от маршрута не бива да бъде смятано за огромна грешка, тъй като изкачването на този осемхилядник прилича на туристически поход до Черни връх. Времето може да се влоши внезапно и да да намали видимостта почти до нула. Вятърът, снегът и мъглата силно ограничават възможността на алпиниста да се движи по уж безопасния маршрут нагоре.

Истината е, че Боян Петров тръгва към върха точно в такова лошо време и като нищо може да е попаднал в ледена цепнатина, от която няма излизане. След неговото изчезване започна обществена дискусия какво точно е накарало Петров да пренебрегне собствената си сигурност и да атакува върха при крайно рисковани метеорологични условия.

По този въпрос се изказаха предостатъчно слабо подготвени по темата хора, но имаше и специалисти, които се опитаха да обяснят прибързаните действия на опитния алпинист.

Пред журналиста Огнян Георгиев организаторът на фаталната експедиция Мохан Ламсал обясни, че Петров е поел риск с времето. Според него идеята на Боян е била през цялото време да действа соло, без да ползва шерпи, въжета или допълнителен кислород. На практика това не е новост в мисиите на българина, тъй като той по принцип е предпочитал да се катери сам, за да следва собственото си темпо.

При подобно катерене обаче се увеличават многократно рисковете и когато не може да разчиташ на чужда помощ, би трябвало да си максимално сигурен в своите възможности и външните фактори. И все пак Боян Петров тръгва към върха, въпреки че времето е лошо и останалите членове на експедицията предпочитат да изчакат подобряване на атмосферните условия. Мохан Ламсал има обяснение за поетия от нашия алпинист риск.

„Бързаше, защото го чакаше експедиция към Еверест, организирана от нас. Боян беше включен в нея. Планираше на 3 май да атакува върха, на 4 май да се върне в лагер 2 и на 5 май да слезе, твърди организаторът на последната за Боян Петров експедиция. Това може би е единствената сериозна грешка на алпиниста ни, въпреки че от удобното кресло или масичка в парка е лесно да се обсъждат и разнищват грешките на човек, който е тръгнал да покорява
едно от най-негостоприемните места на планетата.

В тази връзка Мохан Ламсал не обвинява, а единствено съобщава факти, за да бъде сглобена цялостната картинка. Той няма обяснение защо българинът предприема соловата си мисия, без да вземе сателитния си телефон. В България бяха изказани мнения, че алпинистът е решил да се лиши от устройството, за да бъде максимално лек по пътя нагоре. Опитните катерачи режат и етикетите на дрехите си, за са изхвърлят още някой и друг грам излишно тегло. Сателитният телефон и батериите със сигурност са щели да тежат на Петров, който тръгва нагоре без кислород и помагачи.

Един от най-известните алпинисти в света обяснява точно какво усилие изисква носенето на иначе много важната за живота на алпиниста техника. Италианецът Симоне Моро изчислява, че ако сателитният телефон тежи 300 грама, то те се умножават по 10 000 стъпки.

Което от своя страна излиза 3 тона допълнително усилие. Моро признава, че и той самият е правил компромиси с екипировката си – слага си по-леки обувки, тръгва с по-малко гориво и дори изоставя допълнителния чифт чорапи. Но винаги взема със себе си сателитен телефон и резервни батерии.

50-годишният италианец категорично подчертава, че не смята за грешка решението на Боян Петров да не вземе със себе си устройството за комуникация. И признава, че шансовете за оцеляване на Боян Петров можеха да бъдат много по-големи, ако беше взел в багажа си друга техника, която набира все по-голяма популярност сред алпинистите. Става дума за устройството „Ин Рийч“ на „Гармин“, което тежи 100 грама и може да предава съобщения за помощ. Благодарение на него спасителните екипи много по-бързо щяха да получат шанса да се ориентират къде е алпинистът и евентуално да се опитат да му помогнат.

Словосъчетанието „Ако беше взел модерната джаджа, щеше да е друго…“, в случая изглежда крайно неуместно.В планината няма „ако“. Всичко се случва и никой не може да бъде максимално подготвен за опасностите. Още повече че по времето, когато Боян изчезва, се развихря силна буря, която можеше да заглуши и най-модерната техника за проследяване чрез джипиес сигнала.

Внимание заслужават и думите на вече споменатия организатор на експедицията с участието на Боян Петров, според който той въобще не е имал намерение да изоставя сателитния си телефон. Мохан Ламсал смята, че това е сериозно отклонение от първоначалния план на българския алпинист. Той е ценял своето средство за връзка по време на соловите си походи в планината. И все пак не го взема със себе си, когато тръгва да покорява Шиша Пангма.

Сериозно недоумение буди и фактът, че палатката му е намерена отворена и с натрупал се сняг вътре. Закон за опитните алпинисти е да вдигнат ципа, преди да тръгнат на поход. Боян Петров не го е направил, което извади на бял свят версията, че той може да е излязъл от своето платнено укритие и в този момент да е пометен от лавина. В деня на неговото изчезване обаче не са регистрирани лавини.

До редакционното приключване на броя спасителите в планината правеха последни усилия да разберат какво точно се е случило с Боян Петров.

Планината засега крие как са преминали последните минути живот на великия български алпинист, който спечели толкова много други битки.

И този път той не загуби. Остана завинаги там, където се чувстваше истински свободен и щастлив.

Източник: 168 часа

*******

Стани част от новините с NovaVest.bg! Изпрати ни твоята новина и снимки по всяко време на novavest.bg@gmail.com или като съобщение на facebook.com/novavest.bg. Чети, споделяй и коментирай най-важното от България и света!
За реклама: https://novavest.bg/реклама