Ето каква е новата стратегия на САЩ за Западните Балкани

Разпространиха „новата стратегия на САЩ“ за Западните Балкани, изработена от Атлантическия съвет и съсредоточена върху страните от бивша Югославия.

Тя съдържа постоянно военно присъствие чрез база в Косово, помиряване със Сърбия, активна роля в разрешаването на споровете Белград-Прищина и Атина-Скопие, пише vesti.bg.

Съветът е американски външнополитически тинктанк, пряко свързан с НАТО. В докладът е цитиран и българския политолог Иван Кръстев.

Докладът, който е озаглавен „Балканите напред: Новата стратегия на САЩ в региона“ бе разпространен ден преди конференцията за Западните Балкани, която ще се проведе във Вашингтон. Във форума ще участват министрите на външните работи от региона.

Атлантическият съвет смята, че в региона е постигнат значителен успех: Словения и Хърватия са част от ЕС и НАТО, а Черна гора и Албания са членове на Северноатлантическия пакт. Припомня се обаче и едно предупреждение на Иван Кръстев:

„Западните Балкани са слабото място на Европа.“

Слабите държавни институции са максимално затруднени от бежанския поток в Европа, трайната безработица, политическата криза и широко разпространената корупция. Това е „рецепта“ за радикализацията на младите мюсюлмани в региона, а през последните 2 години Русия прави огромни опити да „капитализира патологиите“ му, за да пренебрегне Европейския проект, пишат от съвета.

„Независимо от желанието на региона да бъде част от Западния свят и неговите институции, окончателният изход не би трявало да се смята за предварително решен. САЩ могат и трябва да имат ключова роля в тази насока. Те трябва да изпратят ясна, обща визия за региона. Те трябва да координират действията си с ЕС за възстановяването на ясната обща трансатлантическа цел на политическо ниво“, се казва в новата стратегия на САЩ за Балканите.

В доклада са посочени няколко конкретни мерки, които САЩ трябва да предприемат за стабилизирането на региона:

1. Атлантическият съвет смята, че САЩ трябва да имат постоянно военно присъствие в Югоизточна Европа, за гарантирането на сигурност и да имат възможност за дългосрочно влияние върху събитията.

Военната база в „Бондстийл“ /Косово, бел.ред./ е идеална за тази цел. Войниците там трябва да помагат при укрепването на способностите на местните власти в борбата срещу тероризма, чрез размяна на опит и да помагат при природни бедствия. По този начин САЩ ще изпратят ясен сигнал за предотвратяване на необмислените ревизии на сега съществуващите граници, които се стимулират от руския авантюризъм.

2. САЩ трябва да се опитат да постигнат историческо помирение със Сърбия. Белград може и трябва да бъде близък партньор и съюзник в региона. Това обаче може да стане, ако Белград започне да се разграничава от Русия.

3. САЩ трябва да възстановят репутацията си на истински посредник. Те трябва да положат допълнителни усилия и да подготвят Атина и Скопие в бъдеще да бъдат съюзници. САЩ трябва да обединят усилията с ЕС за подпомагане на преговорите между Белград и Прищина за тяхното по-бързо приключване.

4. Трябва да се обърне внимание на младите хора и на предприемачите от региона. Нито една от тези мерки няма смисъл, ако не се обърне внимание на дългосрочните икономически перспективи за младите в региона.

Атлантическият съвет подчертава, че ЕС и в бъдеще ще остане основен играч на Западните Балкани – с много повече ресурси, възможности, човешки капитал и политическо внимание отколкото САЩ.

„САЩ трябва да запазят тежестта на авторитета си, който може да се използва за гарантиране на сигурността в региона с цел, никога повече тази част да бъде източник на сериозни проблеми или сблъсъци“, се казва в препоръките на Атлантическия съвет.

„Западните Балкани трябва да бъдат интегрирани в ЕС, когато става въпрос за транспорт и енергетика. Това е възможност за сътрудничество между САЩ и Европа. Във времена когато много хора не очакват Вашингтон и Брюксел да имат еднакви позиции, Балканите ни дават възможност за сътрудничество и успех“, каза пред „Гласът на Америка“ заместник-председателят на Атлантическия съвет Деймън Уилсън.

„Ако не сме достатъчно ангажирани, ако демонстрираме нерешителност, тогава ще отворим пространство за влошаване на ситуацията. Подобно нещо видяхме в Македония след 2008-ма година, когато се провали опита за членството на тази страна в НАТО по време на срещата в Букурещ.

Това доказва, че намаляването на американския ангажимент в региона може да доведе до по-голямо влошаване на определени отрицателни процеси и проблеми, включително и до това да се стигне до възможни кризи…

Нашето послание е следното – ако игнорираме региона, ако не изпълним своята роля, може да бъдем свидетели на избухването на нова криза – например в отношенията Белград-Прищина, или нещо, което е по-вероятно в Босна, а видяхме какъв потенциал има за подобно нещо и в Македония“, подчертава Уилсън и пояснява: Мощна дипломатическа подкрепа за Белград и Прищина и очертаване на пътя за свързването на Атина и Скопие. Американската дипломация трябва, заедно с ЕС, да ръководи част от тези усилия и да не остава на заден план.