Голяма част от семейството може да е заминало за Германия, пише “24 часа”. Институциите в швейцарския кантон Санкт Гален издирват наследници на русенка, родена в началото на миналия век в града край Дунава. Търсенето е официално обявено от Нотариалната служба на Санкт Гален, а надеждата на швейцарските власти е, че имуществото, оставено от 59-годишен швейцарец, ще намери бързо истинските си наследници. Претендентите трябва да се свържат с швейцарските власти не по-късно от 4 ноември 2017 г.
Засега обаче шансовете те да са в България са твърде малки, показа проучване на “24 часа”. Всичко започва със смъртта на швейцарския гражданин Курт Федерико Рот в Санкт Гален през пролетта на тази година. Рот издъхва на 2 март – пет месеца преди на 31 юли да навърши 60 г. Мъжът не оставя завещание и няма свои наследници. Това кара министерството на вътрешните работи в Санкт Гален да започне издирване на роднини, които да наследят покойника по силата на чл. 555 и 459 от швейцарския граждански кодекс.
Родословното дърво по линия на баща му Ернст вече е установено поне отчасти. Но фамилният лабиринт по линия на майка му Ерна остава загадка. Едно от малкото неща, които са известни от разследването на швейцарските власти, е, че във фамилната история на майката на покойния Курт Федерико има българска връзка. Ерна е родена в Русе на 13 август 1912 г. в семейството на Мария и Август Матичка. Не е ясно къде са родени родителите й, нито откога и колко време са живели в България.
По всичко личи обаче, че задълго са свързали съдбата си с крайдунавския град. В Русе не само се ражда дъщеря им Ерна, но когато е 19-годишна, пак в Русе, тя се омъжва за 28-годишния швейцарец Ернст Рот на 8 ноември 1931 г. От община Русе потвърждават, че са започнали проучване след запитването на “24 часа”.
Засега обаче отказват да съобщят дали гражданският брак на русенката и швейцареца е вписан в местните брачни регистри. “Получихме искане за издирване на близки на тези хора и от едно генеалогично дружество в чужбина. Законът за личните данни обаче не ни позволява да даваме информация”, казаха от служба ГРАО за “24 часа”.
Такава венчавка не е вписана в църковните регистри на местната католическа църква, съобщи за вестника русенската експертка Диана Маринова – дългогодишен изследовател на чешко-русенските отношения. “Твърде вероятно е тези хора да не са били католици. Такива имена не срещнах нито в църковните книги за раждания и кръщенета, нито в тези за венчавки”, казва г-жа Маринова. Тя откри името Мария Матичкова – близко до това на майката на Ерна – сред дарителите за изгражане на чешки културен център в София. “Не мога да кажа дали става въпрос за една и съща жена”, казва г-жа Маринова.
Опитът й подсказва, че чехите, които трайно се установявали в България, често побългарявали имената си, като добавяли към фамилиите си наставката -ов и -ова. “Твърде вероятно е фамилията Матичка да е станала Матичкова”, предполага изследователката. Проучване на “24 часа” показа, че жена на име Мария Матичкова е живяла преди време в столичния жк “Дружба”. “Майка ми почина. Имената, които споменавате, не ми говорят нищо”, казва дъщерята на г-жа Матичкова, след като чува имената Ерна, Отилие, Август и Мария.
Тя допълва, че семейството й няма връзка с Русе. След женитбата си в Русе младоженците Ерна и Ернст заминават за родното място на Ернст – Санкт Гален в Швейцария, но не е ясно кога е станало това. Не е ясно и дали майката и бащата на Ерна са били живи, дали са останали в България и имали ли са други деца. В швейцарския кантон много години по-късно се ражда синът им Курт Федерико. Проучване на “24 часа” показа, че в годината, в която са се венчали Ернст и Ерна, в Русе е действало Дойче шуле.
Към немското училище, основано през 1883 г., имало детска градина, а една от преподавателките в нея била госпожица Отилие, която носела същата фамилия като на Ерна – Матичка. Няма информация дали Ерна и Отилие са имали родствена връзка помежду си. Според изследователката Надежда Цветкова, която до неотдавна работи в Регионалния исторически музей – Русе, Отилие била германка от чешки произход.
Историчката научила това от свекърва си Любка Василева, която била възпитаничка първоначално на немската детска градина, а после – на реномираното школо. Любка разказала в спомените си, че децата от детската градина се подготвяли за преминаването си в първи клас чрез игри, песни и кратки стихотворения. По стените на учебната стая били окачени големи картини с различни изображения. Целта била децата да разказват какво виждат на тях и така неусетно да научат колкото може повече думи. “Цяла година висеше от тавана голяма картина с едно семейство, където всеки върши нещо – дядото чете вестник, бащата поправя, бабата плете, майката готви, едното дете играе, другото учи… Всичко по картината се описваше, а това бе хубав метод на обучение, защото много думи се употребяват, усвояват се и се запомнят завинаги”, разказала г-жа Василева на изследователката.
Тъкмо Любка Василева споделила, че една от учителките се казвала Отилие Матичка. Тя възлагала на своите възпитаници да рисуват на картончета различни плодове, с които “да напълнят” кошничка. Така поощрявала въображението на малките. Според русенски историци Отилие Матичка най-вероятно напуснала Русе на 30 август 1944 г. заедно с други немски учители. Те вероятно предусещали скорошната победа над хитлеристка Германия от страна на СССР и побързали да се приберат в родината си. Училището наистина е закрито от тогавашното ново правителство. На двора е изгорена цялата документация и имущество, съобщава русенският историк Николай Чакъров. Така част от истината коя е учителката Отилие Матичка и дали е била свързана с Ерна и Мария Матичка, е погребана завинаги. От Швейцария обаче се надяват да успеят да я открият в русенските общински регистри. Или в нечии спомени.
