Преди броени дни руският заместник военен министър Юрий Борисов и президентът на Корпорация „Иркут” Олег Демченко подписали договор за поредната партида Су-30. Те ще бъдат произвеждани в авиационния завод в Иркутск край езерото Байкал, от където излизат учебно-бойните Як-130 и самолетите амфибии Бе-200.Су-30 (Flanker-C по класификацията на НАТО) е доста нестандартен самолет, американският му еквивалент е F-15E. Официално се води тежък изтребител (нормална полетна маса – 25 тона, максимална – 34 тона) за завоюване господство във въздуха, обаче това не изчерпва възможностите му. За разчистване небето от противника е предназначен Су-27, а „трийсетицата” има други задачи.
Историята за създаване на Су-30 е свързана с измененията на концепцията за въздушния бой. Стремителното развитие на технологията за активната фазирана антенна решетка (АФАР) доведе до възможността част от функциите на самолетите за далечно радиолокационно откриване да бъдат предадени на компактните радари на тежките изтребители. В частност поставената на Су-30 РЛС „Барс” не само намира целите и насочва към тях ракетите на своя самолет, но и осигурява „осветяване” на целите за другите изтребители, които не включват излъчването своите радари и не се демаскират.
Само един Flanker кардинално усилва звеното леки изтребители (4-6 броя), тъй като с неговата помощ могат да пускат ракети на принципа „стреляй и забрави” – до целта ще ги доведе „Барс”.
И самият Су-30 обаче е страшно оръжие за съперника, особено в близкия бой, където неговото основно преимущество е свръхманевреността. На самолета са поставени двигатели с автоматично управляем вектор на тягата, което му позволява да завива практически „около опашката си”. Твърде съвършената електродинамическа система за управление (ЕДСУ) избавя летеца от по-голямата част от грижите по пилотиране на самолета, позволявайки му да се съсредоточи върху изпълнението на полетната задача. В частност ЕДСУ е способна да изпълнява такъв сложен маньовър като „Кобрата на Пугачов”, който срива атаките по него.
Активната работа на мощния радар не позволява Су-30 да остане незабелязан в боя, затова в неговата конструкция не се прилага стелт-технология. Заради скритостта на изтребителите от пето поколение – F-22 Raptor или F-35 Lighting II – атакуват с изключено излъчване на радарите, тъй като „осветяването” се извършва от самолета за далечно радиолокационно откриване. Щом обаче се изведе от строя ДРЛО – ЗРС С-400 има за целта специална ракета с голям радиус на действие – и модерните „невидимки” ще се окажат слепи и беззащитни.
Су-30 е лишен от този недостатък – руските изтребители еднакво ефективно воюват както в състав на група, така и по единично, насочвайки ракетите на водените или свалят вражеските самолети самостоятелно.
В учебните боеве и при компютърното моделиране Су-30 в съвременната модификация СМ доказва значително превъзходство над американските F-15 и F-16, а също и над британските Eurofighter Typhoon. Су-30СМ осигури спокойната работа на руските ударни самолети в Сирия. Не случайно след това заваляха поръчки за закупуване от Алжир, Индия, Китай и други страни.
Източник: БЛИЦ
