Властите в италианския град Фариндола, където планински хотел бе затрупан от лавина, ще съдят френското сатирично списание „Шарли ебдо“, пише ТАСС, цитирана от БТА.

Скандалното френско списание публикува на страницата си във Facebook карикатура, на която алегоричната фигура на Смъртта кара ски, държейки две коси вместо щеки. Надписът на рисунката гласи: „Италия, снегът дойде“ и допълнението: „Но няма да има за всички“.

Кметът на Фариндола е съобщил, че подготвя иск срещу списанието и авторите на тази оскърбителна, според него, рисунка.

Късно вечерта на 18 януари лавина падна върху хотел „Ригопиано“ във Фариндола в Централна Италия. Операцията по издирване на оцелели сред гостите и работещите в хотела продължава. 23-ма души се водят за изчезнали.

До момента са намерени телата на петима загинали, а девет човека, сред които четири деца, бяха извадени живи.

Той е на 81 години. Живее в Лондон, но често се връща в България за очни занятия, изпити, подготовка на курсови работи, предстои му защита на дипломен проект, пише „Труд“.

Последен семестър в магистърска програма „Международна журналистика” в СУ, Петър още на първа среща впечатлява колеги и преподаватели с ентусиазма си, с желанието си да се образова и развива. Всеки може би ще си зададе въпроса: „Защо му е притрябвало на тези години да учи?”.

В средата на януари Петър се подготвя за изпитна сесия, търси материали и пише курсови разработки. В момента се намира в Лондон и радостно отбелязва, че там температурата е 8 градуса и няма такъв сняг като в България.

„Да следвам отново след 40 години е лично предизвикателство“, коментира пред „Труд“ студентът.

Петър е роден в София през 1936 г. Баща му е бил електоринженер, а майка му домакиня. Откакто се е споминала съпругата му, живее в Англия при своя син. Всеки ден ходи на училище, на курсове по английски език, както и когато е в България.

Също като своя баща е завършил електроинженерство, после икономика на промишлеността, после търговия. За последно е бил студент преди повече от 40 години.

Петър владее френски, руски, немски, английски. Справя се говоримо с полски, чешки и сръбски.

През живота си е работил в сферата на транспортното машиностроене и в лизингова компания. Професионалната му кариера започва от най-ниското стъпало и стига до директор на фирма. Има златен „Орден на труда” и званието „Отличник” в машиностроенето и външната търговия. Обича да работи с компютър, но без да навлиза в сложни процеси.

През 2015 г. се записва да следва международна журналистика по две причини:

Първата – да види как ще се справи на тази възраст с този отдавна заинтересувал го предмет.

„Отново да предизвикам себе си и моя мозък“, е втората причина, която споменава Петър.

„Трябва да отбележа,че това мое следване ми даде допълнителни знания и информация за международната обстановка. Показа ми, че винаги можеш да научиш нещо ново, че трябва да поддържаш това, което вече знаеш, да осмисляш преживяното вече и да си дадеш по-ясна представа на къде върви света. Естествено, че по време на обучението трябваше да работя с по-нова техника, нови методи на работа, но това не бе пречка. Човек може всичко стига да го разбере, да го иска силно. Понеже сега е моментът да подготвям дипломна работа, изборът ми ще бъде между карикатурата в международната журналистика или международно право, ако не ми дойде нещо друго наум, разбира се“.

След като приключи магистърската си програма, Петър обмисля идеята за докторантура.

Той споделя, че колегите му имат добро отношение към него и го приемат като равен с тях. „Не мога да отмина и факта ,че за да е успешно едно следване много важен фактор са преподавателите. Те могат да те накарат да заобичаш предмета или не. За моя радост в дадения случай всички бяха много ерудирани и позитивно настроени както и знаещи такива.“

„Няма значение на колко години си, ако искаш да учиш. Важно е как се чувстваш, каква цел си поставяш. Трябва да се заемеш сериозно, да действаш отговорно. Младите хора трябва да знаят, че да учиш не е задължение – това е възможност да разшириш знанията си, компетенциите си. Получаваш увереност в себе си, имаш значимост. Може успоредно да работиш и да учиш. Когато искаш – може! Прецени кое те влече и се захващай! Бъди упорит до край! Не спирай по средата! Аз никога не се отказвам, когато се захвана с нещо. И накрая всичко, което си правил като тийнейджър или в по-млада възраст, можеш да го правиш и по-късно. Стига да си силен характер и с воля. Е, може би не всичко, но почти всичко, което е свързано с интелектуалното ти развитие, ума и жизнеността на духа.“

Първият президент от началото на демократичните промени е Желю Желев. Първият път – избран не пряко от народа, а от парламента – през август 1990 г. През януари 1992 г. той става и първият избран от народа – след балотаж срещу левия кандидат Велко Вълканов, при който взема 52,8% от гласовете.

На тези избори гласуват и най-много хора на президентски вотове досега – внушителните 5,1 млн. избиратели.

Петър Стоянов е вторият президент. Той е избран през 1997 г. след балотаж срещу левия кандидат Иван Маразов. Тогава гласуват 4,1 млн. души, като Стоянов получава 59,7% от гласовете.

Георги Първанов – третият президент, е единственият държавен глава, избиран до момента в два последователни мандата. През 2002 на изборите гласуват 3,7 млн. души, а Първанов получава 54,1% от гласовете срещу 45,9%, които печели Петър Стоянов.

Вторият мандат си Първанов печели пет години по-късно – след балотаж срещу Волен Сидеров. Тогава на втория тур гласуват 2,6 млн. души, а Първанов получава 76% от гласовете.

Четвъртият президент Росен Плевнелиев беше избран през 2011 г. –след балотаж срещу Ивайло Калфин, и с подкрепата на 52,5% избирателите. На този вот гласуват 3,3 млн. души.

На последните избори Румен Радев беше избран за пети президент след балотаж срещу председателя на парламента Цецка Цачева. От гласувалите на втория тур 3,4 млн. души 59,35% подкрепиха Радев, а Цачева получи 40,65% от гласовете.

Кои бяха някои най-запомнящите се моменти по време на тяхното управление, разказва Габриела Наплатанова от БТВ.

Желю Желев ще бъде запомнен най-вече с прочутите „Боянски ливади” от лятото на 1992 г., когато той си позволява да критикува правителствотото на СДС, оглавявано от Филип Димитров. Вероятно поради това СДС решава да направи предварителни избори за номиниране на кандидат за президент през есента на 1996 г., на които Желев губи от Петър Стоянов.

Стоянов след това печели и президентските избори и изиграва важна роля в момент, когато насред Виденовата зима България е парализирана от протести заради безпрецедентната криза и инфлацията. Тогава левицата връща мандата и след служебния кабинет на Стефан Софиянски идва правителството на Иван Костов.

Петър Стоянов ще бъде запомнен и с репликата „Иване, кажи си” като призив да се обявят причините за смяната на половината министри в кабинета „Костов”. Стоянов решава да разкрие причините с доклад, който показва на президентския дебат и… губи изборите.

Георги Първанов се определя като социален президент. Като най-голямо постижение в рамките на мандата си определя членството на България в Европейския съюз, а като най-тежко външнополитическо предизвикателство – срещата си с Муамар Кадафи.

Във вътрешен план най-тежкото обвинение, което получи, бе че е скрил миналото си на агент „Гоце”. Той потвърди, че в архивите на разузнаването има папка с това име.

Ни най-малко не съжалява за ролята си при създаването на тройната коалиция, за която опонентите му казват, че плод на сделка с НДСВ и ДПС.

Мандатът на Първанов ще се помни и с договарянето на големия „енергиен шлем”, който така и не се реализира, както и влизането на България в НАТО, срещу което БСП в миналото се противопоставяше.

Именно на Първанов се наложи да посреща тленните останки на загиналите в Кербала български бойци – в Ирак България даде 13 жертви.

Росен Плевнелиев – президентът технократ, е единственият, на когото се налага да състави две служебни правителства.

В рамките на мандата му се сменят три парламента и пет кабинета.

Плевнелиев не се поколеба да свали доверието от кабинета „Орешарски” след началото на протестите срещу назначаването на Делян Пеевски начело на ДАНС и си спечели контрапротест и дори контравицепрезидент. Росен Плевнелиев се спечели много врагове и с антируското говорене след анексирането на Крим.

Анди Мъри отпадна от „Аустрелиън Оупън“ след загуба от Миша Зверев. Успех със 7:5, 5:7, 6:2, 6:4. Петкратният финалист Мъри отново няма да добави титла от този турнир в Големия шлем, предаде БНР.

Зверев очаква победителя от срещата между Кей Нишикори и Роджър Федерер.

61-годишен мъж е загинал при пожар във фургон в Дебелец. Това съобщиха за „Фокус“ от пресцентъра на РД „Пожарна безопасност и защита на населението“-Велико Търново.

Сигналът за инцидента е получен вчера в 22.23 часа в оперативен център – гр. Велико Търново. Пожарът е възникнал в ламаринен фургон, а причината е в процес на установяване.

Унищожен е целият фургон. В гасенето на пожара е участвал екип на Районната служба във Велико Търново с един противопожарен автомобил и трима пожарникари. Произшествието е посетено от ОСГ при РУП – Велико Търново за изясняване причините за пожара.

Десетки спасители още работят при екстремни условия

Никакъв признак за живот не е доловен през последните над 24 часа под отломките на хотела, опустошен от лавина в централната част на Италия. При все това десетки спасители продължиха и днес да работят при екстремни условия, предаде БТА като се позова на АФП. Общо досега има деветима оцелели, сред които четири деца.

Те бяха извадени между петък и събота сутринта под развалините на хотел „Ригопиано“, чиито три етажа бяха напълно затрупани от лавина в сряда следобед. Спасителите откриха пет безжизнени тела, сред които са родителите на едно от оцелелите деца, и продължават да издирват още 23 изчезнали, сред които пък са родители на друго открито дете. Според свидетелски показания, цитирани от италиански медии, три от децата на възраст от 7 до 9 години били изолирани в билярдната зала, която по чудо не била разрушена.

„Изпълних обещанията си. Като президент не сбърках в големите неща. В политиката е важно не как влизаш, а как излизаш. Тръгвам си с високо вдигната глава”, заяви Росен Плевнелиев в последната си реч като президент.

„Хубавото на демокрацията е, че всеки получава своя шанс. Бях министър, бях президент. Работих посветено и всеотдайно за бъдещето на страната ни. Властта за мен не беше цел, а средство да бъдеш полезен на народа си.

Търсих не рейтинга, а смисъла. Служих на истината, посочвах проблемите. Посветих се на обществото, ще продължа да го правя и занапред”, каза още Плевнелиев, предаде Нова ТВ.

„Ще бъда президент на всички български граждани, президент на диалога и сътрудничестовото”. Това каза новият президент Румен Радев при смяната на караула.

„Нека заедно градим едно по-справедливо общество, оснонвано на свободата и толерантността”, призова той.

По думите му днешната церемония има своя дълбок смисъл – „тя е израз на надежда за промяна, която всички очакваме. Но тя е израз и на приемственост, без която няма как да се гради държавност”.

„Днес сме събрани на свято за България място – на такова място човек най-ясно осъзнава отговорността да застане начело на държава, отстоявала своята свобода и бъдеще.

За последните три десетилетия България измина сложен път, разпиляхме енергия, загубихме време, но неотклонно следвахме посоката си – част от Обединена Европа”, каза още той.