Снима: rte.ie

Северна Корея е опитала да изстреля ракета днес от пристанищния град Синпо, на източното крайбрежие, но опитът е претърпял неуспех, съобщиха южнокорейската армия и южнокорейското министерство на отбраната, предадоха световните агенции, цитирани от NOVA.

#North Korea Attempts But Fails To Launch Missile: South Koreahttps://t.co/wncDHYdhFj pic.twitter.com/cxPRNivKEn

— Breaking News (@AllRealNews) 16 април 2017 г.

Пентагонът потвърди информацията

North Korea attempts to launch missile but fails #missile #northkorea #north https://t.co/YXLnJ5tF6f

— insight4news (@Insight4News3) 16 април 2017 г.

Той съобщи, че ракетата се е взривила практически моментално, предадоха световните агенции. Все още не се знае от какъв тип е била тя.

Оказана е помощ на момче, паднало от скали в местността „Копитото“ на Витоша.

Това съобщиха за Агенция „Фокус” от Планинска спасителна служба (ПСС) при Българския червен кръст (БЧК). Сигналът за инцидента е подаден към 19.00 часа в събота.

Екипите на Планинската спасителна служба са отишли на място, оказана е помощ на момчето и то е транспортирано в болнично заведение. 1 час и половина след подаването на сигнала спасителната операция е приключила успешно.

След падането от скалите момчето е със счупена ръка.

В християнската религия на Великден се чества възкръсването на Исус Христос на третия ден, след като е разпънат на кръст и погребан. 

Възкресение Христово е най-големият празник за православните християни, наричан Празник на всички празници. Смята се, че възкресението на Исус Христос е най-великото събитие в историята на човешкия род.

Според народната традиция Великден отбелязва възкръсването на природата за нов живот, победата на пролетта над зимата. На Великден е първото хоро, което се играе след Сирни Заговезни.

При обявяването на Възкресението свещеникът изнася запалена свещ, от която всички присъстващи палят своите свещи, които носят по домовете си.

Седмицата от Цветница до Великден има особено значение в православния празничен цикъл и се нарича Страстна седмица, означаваща страдание. Нарича се още и Велика седмица. Това са последните дни от земния живот на Исус.

Седмицата след великия ден се казва Светла седмица, защото Възкресението на Христос донася просветление за всички.

По традиция през празничните дни се посещават родители и кумове, като се носят великденски козунаци и боядисани яйца, за да се засвидетелства обич и почитание.

Характерни за Великден са и козунаците. У нас козунаците се приготвят след 1920 г. и то първо в градовете. На празничната трапеза присъства след дългия пост и агнешкото месо.

Вековна традиция за празника е на трапезата да присъстват боядисаните яйца. За първи път с боядисани яйца се чукат в нощта след Възкресение Христово.

Според народните предания червените яйца са камъчета зад кръста, които са обагрени от кръвта на Исус Христос, а козунакът е символ на агнеца божий – Христос.Червеният цвят е символ както на христовата кръв, така и на зараждащия се живот, обновлението и плодородието. Чието яйце остане здраво, той ще бъде жив и здрав през цялата година.

Европейският съюз е изправен пред катастрофа, тъй като антибрюкселски партии набират популярност в предизборна кампания за президент във Франция, пише Daily Express, цитиран от „Фокус“.

Крайнолевият кандидат за държавен глава Жан-Люк Меленшон се радва на изненадващо увеличаване на подкрепата, благодарение на доброто си представяне в телевизионните дебати. Така Меленшон заедно с лидера на „Национален фронт“ Марин льо Пен са сред възможните избори на гласоподавателите, които са антиевропейски настроени. Меланшон иска Франция да излезе не само от ЕС, но също така от НАТО. След седмици проучвания, които предвиждаха основната надпревара да бъде между льо Пен и еврофила социалист Еманюел Макрон, изглежда изборите във Франция стават все по-непредвидими. Ако повече от поддръжниците на левите партии сменят Макрон за Меленшон, то има голяма вероятност на втория тур на изборите надпреварата да бъде между льо Пен и Меленшон.

Великият ден на Възкресението представя най-пълно основната християнска догма – вярата във възкресението на праведниците в един по-хубав свят.

Великден – какво, къде, кога

Великден или Възкресение Христово е най-големият, най-светлият празник за православните християни. Католиците тачат повече Рождество Христово.
В християнската религия на Възкресение (Великден) се чества връщането на Исус Христос към живота на третия ден, след като е разпънат на кръст и погребан. Празната гробница е видяна от жените мироноски, посетили гроба. Исус Христос се явява на Мария Магдалина и на апостолите.

Събитията, свързани с Христовото възкресение, са станали в дните около еврейския празник Пасха. Затова от самото начало честването на Великден е свързано с еврейската Пасха. Поради връзката му с лунния календар Пасхата е подвижен празник, затова и Великден променя датата си. Но има едно древно правило, което повелява Великден да не се празнува заедно с еврейския празник, а в неделните дни около нея и винаги след деня на пролетното равноденствие. Още от времето на Първия вселенски събор през 325 г. има пожелание Великден да се чества в един ден от всички християни. Тогава е определен принципът, според който Великден се отбелязва в неделята след първото пълнолуние след пролетното равноденствие.

Защо католици и православни празнуват Великден на различни дати?

Православната църква определя датата за празнуване на Великден според Юлианския календар, а Католическата църква – според Грегорианския. Протестантите пък честват Великден според местната традиция – на Запад с католиците, на Изток с православните.

На Запад започват изчисленията за празника от 21 март – деня на действителното пролетно равноденствие, за Юлианския календар, който изостава от астрономическото време, този ден е тринадесет дни по-късно. Когато пълнолунието след астрономическия ден на пролетното равноденствие се падне след 4 април, на Изток и Запад честват Великден на една дата, но ако пълнолунието се случи между 21 март и 4 април, на Запад празнуват Великден много по-рано от православната църква. Понякога тази разлика достига цял месец. През следващите 20 години датите за честване на Великден съвпадат още шест пъти.

А ако искате да пресмятане датата на Великден и подвижните празници през следващите години можете да го направите чрез формулата на Гаус за произволна година на следния интернет адрес: http://synpress.bglink.net/pasha/

Боядисването на яйца е от 4000 години?

От древни времена много култури асоциират яйцето с вселената. Персите например вярвали, че Земята се е излюпила от гигантско яйце. През 4-и век консумирането на яйца по време на постите е забранено. През пролетта обаче кокошките снасят най-много. Тогава хората започнали да варят яйцата, за да ги запазят по-дълго. Много народи виждали в яйцето символ на прераждането през пролетта. Яйцата са били боядисвани, декорирани и рисувани от римляни, гали, перси и китайци. След възникването на християнството яйцето започва да се възприема като символ на раждането на човека от природата. В Германия зелени яйца са се консумирали в четвъртъка преди Великден. В православния свят яйцата се използват като специално Великденско поздравление. Хората се чукат с яйца и се поздравяват с „Христос Возкресе”.

В католическия свят шарените яйца се крият от децата, които трябвало да ги намерят по Великден, което пък дало началото на лова за великденски яйца. Във втория ден на Великден според западноевропейска традиция се търкалят яйца. Децата в някои от тези държави играят великденска игра, която се състои от търкаляне на яйца едно срещу друго или по хълм. Яйцето, което остане най-дълго здраво, побеждава, а собственикът му според вярванията ще бъде здрав цяла година.

Източник: pcci.bg

От 18 април до 2 юни през тази година ще е в сила забраната за улов на пролетно – лятно размножаващите се риби в рибностопанските обекти, намиращи се до 500 м надморска височина. Това е разпоредено със заповед на министъра на земеделието и храните проф. д-р Христо Бозуков, подписана днес.

Решението за изместване на началото на забраната от 15 на 18 април 2017 г. е поради съвпадение с големия християнски празник Великден. Така любителите на риболовния спорт ще имат възможност да практикуват хобито си през всичките 4 почивни дни.

Забраната е съгласно разпоредбите на чл. 32 ал. 1 от Закон за рибарство и аквакултури (ЗРА), с които се определят срокове на забрана за улов на риба и други водни организми през периода на тяхното размножаване в обектите по чл. 3 ал. 1, т. 1 и 2 от същия закон.

За рибностопанските обекти, намиращи се от 500 до 1500 м надморска височина, забраната е в сила от 1 май 2017 г. до 15 юни.2017 г.

От 15 април 2017 г. до 15-ти май включително е забранен уловът на карагьоз (дунавска скумрия) в българския участък на река Дунав.

В същия период е забранен и улова на попчета във водите на Черно море с мрежени риболовни уреди, с изключение на риболовния уред волта.

Забранен е и уловът на калкан във водите на Черно море през периода от 15 април 2017 г. до 15 юни 2017 г. включително, съгласно Регламент (ЕС) 2016/2372 на Съвета от 19 декември 2016 година за определяне на възможностите за риболов на някои рибни запаси и групи рибни запаси за 2017 година в Черно море.

През периода на забраната всички стационарни и други риболовни уреди трябва да бъдат извадени от водата.

Великден е християнски и български народен празник, свързан с представата за Христовото Възкресение. Чества се в неделята след първото пролетно пълнолуние (може да бъде от 4 април до 8 май). Подготовката за празника започва в седмицата преди Великден, наричана Страстна.

Яйцата се боядисват обикновено на Велики Четвъртък. До появата на изкуствени оцветители са се използвали отвари от билки, ядки и др. С отвара от риган се получавала червена багра, със смрадлика – оранжева, зелено – с коприва, жълто – с орехи и кори от ябълка или отвара от стар кромид лук.

С първото, боядисано в червено яйце, бабата чертае кръст по челата на децата, та да са здрави и румени през годината. Това яйце се слага пред домашната икона, в сандъка с момински чеиз или се заравя в средата на нивата, за да я пази от градушка. На Велики Четвъртък се подновява квасът и се замесва тестото за великденските хлябове.

Те носят най-разнообразни названия из България: великденски кравай, богова пита, кошара, харман, квасник, яйченик, плетеница или кукла. Обикновено се украсяват с нечетен брой червени или бели яйца и усукано около тях тесто. Жените приготвят и по-малки великденски хлебчета с по едно червено яйце в средата, които се дават на първия гостенин, на кумовете, на девера и на роднини.

Великденските празненства продължават три дни. В полунощ на събота срещу неделя всички отиват на църква и след тържествената служба, известяваща възкръсването на Христос, се отправят към домовете си със запалена свещ в ръка.
На празничната трапеза задължително се отговява (така се слага край на започналия на Заговезни пост) с великденски яйца и обредни хлябове. Всички се „чукат“ с шарени яйца – за здраве.

Сутринта в неделя всички отново отиват на черква за тържествената великденска литургия. Младоженците през този ден гостуват на своите кумове, родители и на девера. Те носят великденски хлябове и кошница с червени яйца. Посрещат ги с богато подредени трапези, на които обичайно има и агнешко.

Идва ред на обичая „люленки“. След обяд всички отиват на място, където има високо дърво и връзват люлка. Тук сега са дошли и момците. Всеки гледа да се полюлее, за да се предпази от змейове и болести.
Великденският поздрав е „Христос Возкресе”, а отговорът – „Воистина Возкресе”.

Източник: pcci.bg

Северна Корея предупреди САЩ да не предприемат провокативни действия в региона, тъй като те са „готови да отвърнат с ядрени атаки“, предава BBC цитирана от ФОКУС
Този коментар беше направен, докато Северна Корея отбелязва 105 г. от рождението на своя основател Ким Ир Сен.
В Пхенян се проведе голям парад, на който бяха показани нови междуконтинентални балистични ракети, както и такива, които се разполагат на подводници.

70-годишна жена е починала в МБАЛ-Благоевград, след като час по-рано е била открита в тежко състояние под терасата на жилището си, предаде БГНЕС.

Сигналът за инцидента е подаден около 9:00 часа тази сутрин от село Покровник, община Благоевград. Дъщерята на скочилата от терасата жена излязла на двора и видяла майка си да агонизира. Спешен екип на ЦСМП-Благоевград е транспортирал пострадалата до Спешно-приемно отделение в много тежко състояние. Тя е била в кома, липсвал е голям фрагмент от черепа, тъй като жената е паднала от 3-метрова височина на главата си. 70-годишната жена е имала психични проблеми, става дума за самоубийство. На мястото веднага е пристигнала полиция, няма данни за насилствена смърт.

Превъзбудена от многохилядната публика в емблематичната пловдивска спортна зала „Колодрума“, Лепа Брена падна от сцената.
„Майката“ на световния поп-фолк не загуби контрол върху микрофона и стоически продължи да пее. Вокалист от подгряващата групата подаде ръка на русата героиня, за да се изправи, пише Труд

При падането певицата нарани коляното на левия си крак.

Въпреки годините си, Лепа Брена доказа завидни вокални способности пред феновете и утвърди лидерската си позиция като „чалга-кралица“ на Балканите.