Аржентинската звезда поръча 24-каратовите устройства за всеки член на отбора. Лионел Меси пръсна 175 000 паунда за 35 златни айфона за играчите на своя отбор, спечелил Световната купа.
Аржентинската звезда поръча 24-каратовите устройства за всеки член на отбора победител и ги получи в събота в апартамента си в Париж.
🥇🇦🇷 Lionel Messi has gifted 35 gold plated iPhone 14’s to all the Argentina players & staff after the World Cup victory. pic.twitter.com/1sNRUlwwqf
Според доклад в “The Sun,“ 24-каратовите устройства на стойност £175 000 (приблизително 1,73 крори рупии) имат имената, номерата и аржентинското лого на играча, гравирани върху тях. Меси ги е доставил в апартамента си в Париж в събота.
“Лайонел искаше да направи нещо специално и блестящо, за да отпразнува най-гордия си момент. Той се свърза с предприемача Бен Лайънс и те измислиха дизайна заедно.“
САЩ са загубили най-малко три ядрени бомби, които не са открити и до днес. Как се е случило това? Къде биха могли да бъдат? И ще бъдат ли намерени ли някога?
Било е мека зимна утрин в разгара на Студената война.
На 17 януари 1966 г., около 10:30 сутринта, испански риболовец на скариди наблюдава как бял пакет с деформирана форма пада от небето… и безшумно се плъзга към дъното на морето Алборан. Имало нещо, което висяло под този пакет, макар че рибарят не могъл да разбере какво е то.
По същото време в близкото рибарско селище Паломарес местните жители погледнали към същото небе и станали свидетели на друга сцена – две гигантски огнени топки, летящи към тях. За секунди селската идилия била разбита. Сградите се разклатили. Шрапнел се врязва в земята.
Няколко седмици по-късно Филип Майерс получава съобщение чрез телепринтер – устройство, което може да изпраща и получава примитивни имейли. По това време той работил като офицер по обезвреждане на бомби във военновъздушното съоръжение Сигонела, в източна Сицилия. Казали му, че има свръхсекретна спешна ситуация в Испания и че трябва да се яви там до дни.
Мисията обаче не била толкова тайна, колкото са се надявали военните. „Не беше изненада да бъда призован“, казва Майерс. Дори обществеността знаеше какво се случва. Когато присъства на вечеря същата вечер и обяви мистериозното си пътуване, предвидената поверителност се превърнала в нещо като шега. „Беше някак неудобно“, казва Майерс. „Трябваше да е тайна, но приятелите ми ми казаха защо отивам.“
Седмици наред вестниците по целия свят съобщавали за ужасен инцидент – два американски военни самолета са се сблъскали във въздуха, разпръсквайки четири термоядрени бомби B28 над Паломарес. Три от тях бързо биват открити на сушата, но една е изчезнала в искрящата синя шир на югоизток, изгубена на дъното на Средиземно море. Бомбата е трябвало да бъде открита – заедно с бойната й глава от 1,1 мегатона и експлозивната мощност от 1 100 000 тона тротил.
Непознат номер
Всъщност инцидентът в Паломарес не е единственият път, когато ядрено оръжие е било изгубено. Има най-малко 32 произшествия с т. нар. код „счупена стрела“ от 1950 г. насам. В много случаи оръжията са изпуснати по погрешка или изхвърлени по време на извънредна ситуация, след което по-късно са прибирани. Но три американски бомби са изчезнали напълно – те все още са в неизвестност и до ден днешен. Дебнат в блата, полета и океани по цялата планета.
„Повече знаем за американските случаи“, казва Джефри Луис, директор на Програмата за неразпространение на източноазиатски оръжия в Центъра за изследвания на неразпространението на Джеймс Мартин, Калифорния. Той обяснява, че пълният списък се появява едва след разсекретяването на резюме, изготвено от Министерството на отбраната на САЩ през 80-те години.
Много от тези загуби са се случили по време на Студената война, когато САЩ се клатеха в пропастта на взаимно гарантираното унищожение (MAD) със Съветския съюз.
Колаж: Редакция „Нова вест“
„Не знаем толкова много за другите страни. Всъщност не знаем нищо за Обединеното кралство или Франция, или Русия, или Китай“, казва Луис. „Така че не мисля, че имаме нещо като пълно счетоводство.“
Ядреното минало на Съветския съюз е особено мътно – той е натрупал запас от 45 000 ядрени оръжия към 1986 г. Има известни случаи, когато страната е загубила ядрени бомби, които никога не са били намирани, но за разлика от инцидентите в САЩ, всички те са се случили на подводници и местоположението им е известно, макар и недостъпно.
Една от загубите се е случила на 8 април 1970 г., когато пожар започва да се разпространява през климатичната система на съветска атомна подводница К-8, докато се гмурка в Бискайския залив – коварна водна ивица в североизточната част на Атлантическия океан край бреговете на Испания и Франция, която е известна със своите жестоки бури и където много кораби намират края си. Тя е имала четири ядрени торпеда на борда и когато потъна внезапно, взима радиоактивния си товар със себе си.
Колаж: Редакция „Нова вест“
Тези изгубени съдове обаче не винаги остават там, където са потънали. През 1968 г. съветски К-129 мистериозно изчезва в Тихия океан, северозападно от Хавай, заедно с три ядрени ракети. САЩ скоро разбират за това и решават да предприемат таен опит да вземат тази ядрена награда, „което наистина беше доста луда история само по себе си“, казва Луис.
Ексцентричният американски милиардер Хауърд Хюз, известен с широкия си кръг от интереси, включително като пилот и режисьор, се преструва, че се интересува от дълбоководен добив също. „Но всъщност това не беше дълбоководен добив, беше усилие да се изгради този гигантски нокът, който да може да се спусне чак до морското дъно, да грабне подводницата и да я върне обратно“, казва Луис. Това било проект Azorian, който се оказва неуспешен. Подводницата се разпадна при повдигането.
Колаж: Редакция „Нова вест“
„И така тези ядрени оръжия отново са паднали обратно на морското дъно“, казва Луис. Някои хора смятат, че оръжията стоят там и до днес, а други вярват, че в крайна сметка са били открити.
От време на време се появяват съобщения, че някои от изгубените ядрени оръжия на САЩ са открити.
През 1998 г. пенсиониран военен офицер и неговият партньор са обхванати от внезапен порив да открият бомба, хвърлена близо до остров Тайби, Джорджия през 1958 г. Те интервюират пилота, който първоначално я е изгубил, както и тези, които са търсили бомбата през всичките тези десетилетия – и стесняват търсенето до Wassaw Sound, близък залив на Атлантическия океан. В продължение на години двамата военни обикаляли района с лодка, влачейки Гайгеров брояч зад себе си.
И един ден, ето го, на точното място, което пилотът описа – петно с радиация 10 пъти над нивата на други места. Правителството незабавно изпрати екип за разследване. Но уви, това не беше ядреното оръжие. Аномалията се дължеше на естествена радиация от минерали в морското дъно.
Така че засега трите изгубени водородни бомби на САЩ – и най-малкото няколко съветски торпеда – принадлежат на океана, запазени като паметници на рисковете от ядрена война, въпреки че до голяма степен са забравени. Защо все още не сме намерили всички тези оръжия? Има ли опасност да избухнат? И ще си ги върнем ли някога?
Мистериозен предмет
Колаж: Редакция „Нова вест“
Когато Майерс най-накрая стига до Паломарес – испанското село, където през 1966 г. пада бомбардировач B52 – властите все още търсят изчезналата ядрена бомба. Всяка вечер екипът му спял на палатки в селото, което било мразовито и влажно. „Беше точно като английска зима“, казва той. През деня правили много малко – било е игра на изчакване.
„Това е стандартно военно нещо, побързайте и изчакайте“, казва Майерс. „Трябваше да избързаме и след това не правихме нищо две седмици. Но след това подводното проучване стана много сериозно.“
Изследващият екип използва помощта на две гениални изобретения. Едното е неясна теорема от 18-ти век, изобретена от презвитериански министър, превърнал се в математик аматьор, която помага на хората да използват информация за минали събития, за да изчислят вероятността те да се случат отново. Те използвали тази техника на „Байесов извод“, за да решат къде да търсят бомбата.
Второто било „Алвин“, авангардна дълбокоокеанска подводница, способна да се гмурка до безпрецедентни дълбочини. Подобно на кръгла бяла акула, всеки ден тя се спускала в тъмносините води на Средиземно море с човешки екипаж в корема си и започвала визуален лов.
На 1 март 1966 г. малката подводница най-накрая забелязва нещо: следа, оставена от бомбата, когато за първи път се е ударила в морското дъно. По-късни изображения разкриват зловеща сцена – закръгленият връх на липсващото ядрено оръжие, покрит с призрачен саван – неговият бял парашут, който се бил разгънал частично, когато пада, заплитайки се със скъпоценния си товар.
Но борбата не била приключила. Работата на Майерс била да измисли как да извади тази бомба от дъното на океана – от 2850 фута (869 м) дълбочина. Той импровизирал нещо като въдица, направена от няколко хиляди фута тежко найлоново въже и метална кука. Идеята била да се закачат за устройството и да го издърпат нагоре, докато стигне достатъчно близо до повърхността, за да може водолаз да се спусне и да го обезопаси по-добре. „Това беше планът. Не проработи“, казва Майерс.
„Всичко беше направено много съзнателно, предпазливо и бавно“, казва Майерс. „Така че ние просто изчаквахме… бяхме разтревожени.“ Екипът на Майерс успява да закачи ядрената бомба и започва да я издига, но тогава се случва бедствието. Парашутът, съживен от съня си на океанското дъно, внезапно започва да прави това, което умее най-добре – да намаля скоростта на товара си и да го прави по-труден за движение.
— Осъзнаваш ли, че парашутите работят също толкова добре във вода, колкото и на сушата? – казва Майерс. В крайна сметка парашутът дърпал толкова силно въжето и куката, че просто ги скъсал – изпращайки ядрената бомба бавно обратно към дъното. Този път се оказва на още по-дълбоко място от преди. (Малкият Алвин – с човешкия си екипаж – едва успява да избегне заплитането и да се озове на дъното заедно с бомбата.)
Майерс се стъписал. „Беше изключително разочароващо“, казва той. Тъй като бомбата вече беше по-малко достъпна от всякога, импровизираната му въдица нямало да бъде достатъчно дълга, за да я хване, така че задачата била предадена на друг екип, на друга лодка.
Месец по-късно те използвали различен вид роботизирана подводница – подводно превозно средство, управлявано с кабел – за да хванат бомбата директно за парашута и да я извадят нагоре. Бомбата се била разместила в корпуса си, така че не можела да бъде обезвредена по обичайния начин, чрез специален порт отстрани, вместо това офицерите трябвало да се врязват в ядреното оръжие. „Доста здрави нерви са нужни да се пробие дупка във водородна бомба“, казва Майерс. „Но те бяха готови да го направят.“
Блатна мистерия
За съжаление, трите изгубени бомби на САЩ, които все още не са намерени и до днес, не се срещат с толкова успешни усилия по обезвреждането им. Смята се обаче, че рискът те да предизвикат ядрен взрив е малък.
За да разберем защо е малък рискът от избухване трябва да разгледаме, как работят ядрените бомби.
През септември 1905 г. Алберт Айнщайн поставя писалката си на страниците на научната си статия и надрасква идея, която ще се превърне в най-известното уравнение в света. E = mc2, или енергията е равна на масата на обекта, умножена по скоростта на светлината на квадрат. Това означава, че всеки атом, който изгражда света, може да бъде обменен в енергия и обратното. Ако можете да разберете как да направите това, освобождаването на енергия ще е толкова експлозивно, колкото да захранва Слънцето.
Тридесет и четири години по-късно Айнщайн пише на президента на САЩ Франклин Рузвелт, за да го предупреди, че нацистите работят върху превръщането на неговата теория в оръжие – и останалото е история. Проектът Манхатън се формира бързо и през 1945 г. САЩ пускат първото си ядрено оръжие.
Бомбите, използвани срещу японските градове Хирошима и – няколко дни по-късно – Нагасаки, били от оригиналния атомен вид. Те включват ядрено „деление“, при което високоенергийните субатомни частици (неутрони) се разбиват на големи, стабилни радиоактивни елементи. След това те стават нестабилни и се разпадат или „разделят“ на по-малки елементи. Тази реакция освобождава огромни количества енергия и още повече неутрони, което кара други атоми да се разделят на свой ред, докато завършите с масивна, неуспешна верижна реакция. Първият път, когато са били тествани, учените не са били сигурни, че реакцията някога ще спре – те са обмисляли много реалната възможност светът да се свърши.
За постигане на ядрено делене атомните бомби обикновено включват нещо, подобно на пистолетен спусък, което изстрелва кух „куршум“ от радиоактивен материал, например уран-235, или пък уран-235 или използва конвенционални експлозиви за компресиране на атоми на плутоний-239, карайки ги да достигнат критична маса и така да запалят неутрони, които биха предизвикали верижната реакция на деленето. В Хирошима и Нагасаки тези ранни оръжия изравняват земята на километри и убиват стотици хиляди хора, някои от които били изпарени в зоната на взрива, а други починали от радиационни изгаряния или болест в дните, месеците и годините след това.
Следващото поколение бомби – видът, използван през 50-те и 60-те години на миналия век – били хиляди пъти по-мощни. Една от бомбите, тествана от руснаците, достигна до 57 мегатона, докато тези, тествани от САЩ на атола Бикини през 1950 г., достигали до 15 мегатона. Това вече са термоядрени или водородни бомби и включват втора ядрена реакция.
Може ли ядрено оръжие да експлодира под вода?
Оказва се, че може. На 25 юли 1946 г. САЩ взривяват атомна бомба в атола Бикини – верига от перфектни като пощенска картичка тропически острови, заобиколени от тюркоазени коралови рифове. Те окачват устройството на 90 фута (27 м) под набор от кораби, пълни с прасета и плъхове, и го задействат. Няколко от корабите потънали незабавно и по-голямата част от животните умират – или от първоначалния взрив, или по-късно от радиационно отравяне. Едно поразително изображение от този ден показва гигантския облак бяла гъба, издигащ се като извънземна метеорологична формация пред плаж, ограден с палми.
В резултат на този и други тестове островната верига става толкова радиоактивна, че планктонът светел върху фотографските плаки. Все още атолът е замърсен и до днес – хората, които някога са живели там, никога не успяват да се завърнат, въпреки че подобно на Чернобил се е превърнал в оазис за дивата природа.
Според местните власти извършителите изнудват футболиста за пари. Извършителите са открили стрелба по супермаркет в Росарио, родния град на звездата на световния футбол Лионел Меси. Местните медии съобщават, че магазинът е собственост на семейството на съпругата на Меси – Атонела Рокуцо, а неин братовчед е управител на супермаркета.
Криминалният инцидент е станал около 3 часа сутринта, когато двама души на мотор са спрели пред магазина и са изстреляли 14 патрона по неговата фасада. Извършителите са оставили и заплашителна бележка за Меси, написана на ръка. В нея пише: „Меси, чакаме те. Хавкин е наркопласьор, няма да те предпази“. Според радио Кадена 3 става въпрос за Пабло Хавкин, настоящият кмет на Росарио.
#AHORA#URGENTE | Anticipo del móvil de @Cadena3_Rosario: catorce balazos al frente del Supermercado Único en Lavalle al 2500.
Месните власти разследват случая, като се твърди, че може би извършителите изнудват Меси за пари. Никой не е пострадал при стрелбата, като основните щети са по металната решетка на магазина. Меси притежава огромно имение в покрайнините на Росарио, но в момента живее в Париж.
Международен екип от изследователи е открил неизвестен коридор в Хеопсовата пирамида на платото Гиза. Известният египетолог и бивш министър на туризма и паметниците на културата Захи Хауас, който също говори на пресконференцията, определи археологическото откритие като „едно от най-важните, направени в Хеопсовата пирамида в днешно време“.
„При проучването на пирамидата е открит коридор с дължина 9 метра и ширина 2,1 метра, като работата по проекта за сканиране продължава от 2015 г.“, каза Иса на пресконференция в подножието на Големите пирамиди. Той заяви, че екип от египетски учени, подпомаган от колеги от университети в САЩ, Франция, Германия, Япония и Канада, провежда изследването. Незавършеният коридор вероятно е построен, за да облекчи тежестта на пирамидата върху главния вход, разположен на седем метра по-надолу, или на друга, все още неоткрита камера или пространство, смятат учените.
NEW – A hidden corridor has been discovered close to the main entrance of the Great Pyramid of Giza in Egypt.pic.twitter.com/npg6kcTL0V
„Пирамидата на фараона Хеопс е една от най-известните в света и в нея са направени много пробиви, които са използвани от археолозите за откриване на нови тайни на древната египетска цивилизация“, казва още ученият.
CAIRO, March 2 (Reuters) – Egyptian antiquities officials announced on Thursday the discovery of a hidden nine metre-long corridor behind the main entrance of the Great Pyramid of Giza that they said could lead to further findings…https://t.co/xQIsBoN9xxpic.twitter.com/KS1sA3KUAt
Във вътрешността на високата 146 метра Хеопсова пирамида, построена около 2560 г.пр.н.е., се намират две големи камери, известни като покоите на краля и на кралицата. От всяка камера тръгват нагоре две шахти под ъгъл от 45 градуса, които според учените са били предназначени за преминаване на душата на починалия владетел в отвъдния свят. Все още не е известно къде излизат шахтите от покоите на кралицата, открити едва през 1872 г., тъй като входът им е затворен с масивни порти. С разлика от 10 години – през 1992 г. и 2002 г. – към тайните помещения във вътрешността на пирамидата са изпратени роботи с видеокамери, които трябвало да пробият дупка в портите с дебелина няколко сантиметра, за да изяснят какво има зад тях. Но машините, след усърдна работа, всеки път се натъквали на нов портал. Сега археолозите се надяват, че обширното сканиране на пирамидите ще им даде по-изчерпателна информация за древните постройки.
Издирва се затворник, за когото се твърди, че не е опасен и излежава присъда за кражби в затворническото общежитие в град Велико Търново. Той е родом от павликенско село. От сутринта са блокирани входовете и изходите на населеното място
Полицията издирва мъж, който не се е върнал от отпуск в затворническото общежитие във Велико Търново. Той излежава влязла в сила присъда за кражби, предава Нова.
Затворникът е от павликенското село Върбовка. Поради тази причина полицията блокира входовете и изходите на населеното място от тази сутрин, но се оказа, че мъжът не е в селото.
Издирването продължава. Мъжът не е опасен, казват от полицията и уверяват, че до края на деня ще бъде заловен.
Полицията залови 13 мигранти от Афганистан. Те са били открити в лек автомобил, спрян за рутинна проверка на Прохода на Републиката, в сряда вечерта. Заедно с тях е задържан и шофьорът.
Джипът, в който са открити бежанците, е проверен от полицията случайно, преди специалното КПП за бежанци, изградено до град Килифарево.
Задържани са всички мигранти. В момента протичат разпити и установяване на самоличността им. Шофьорът е български гражданин, не е криминално проявен.
Това каза президентът на Русия Владимир Путин на телевизионно обръщение днес. По негови думи е имало нападение, след проникване на гранична територия на страната. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков пък заяви това, че е имало „нападение от страна на украински бойци“. Украйна отрече такива твърдения
Група украински „диверсанти“ е проникнала в регион в Южна Русия, граничещ с Украйна. Това обяви държавният глава на Русия Владимир Путин. Руският лидер осъди нападението и нарече извършителите „терористи“ и „неонацисти“, предаде АФП.
Руската армия „защитава Русия и нашия народ от неонацисти и терористи (…), тези, които днес извършиха нова терористична атака, проникнаха на наша гранична територия и откриха огън по цивилни граждани“, заяви Путин в телевизионно обръщение, пише БГНЕС.
„Днес те извършиха поредния терористичен акт, поредното престъпление, навлязоха в граничната зона и откриха огън по цивилни граждани. Видяха, че това е цивилна кола, видяха, че в нея седят цивилни и деца, откриха огън по тях“, каза президентът.
Москва заяви, че разполага със служби за сигурност и военни, за да „унищожи“ групата, и че президентът Владимир Путин е информиран „постоянно“.
Украйна отхвърли съобщенията, като ги нарече „провокация“.
Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви, че е имало „нападение от страна на украински бойци“.
Катастрофа между линейка и кола е станала на столичния бул. „Драган Цанков“. Пътният инцидент е станал в близост до сградата на БНР малко след 14:00 часа.
Ударът е бил челен. Нанесени са значителни щети по предница на колата.
Снимка: Facebook/ Катастрофи в София/G.Dimitrov
От пресцентъра на МВР потвърдиха за произшествието и допълниха, че причината за сблъсъка е неправилна маневра. Леко е пострадал шофьорът на леката кола. Движението е участъка е затруднено.
„Малката русалка“ е емблематична статуя в Дания, на която много туристи се радват, посещавайки страната. Бронзова скулптура на русалката от приказката на Ханс Кристиян Андерсен, е разположена на крайбрежие в Копенхаген, върху камък във водата.
Популярната статуя обаче стана обект на вандализъм и осъмна с изрисувано руско знаме, съобщи Ройтерс.
Все още не се знае кой стои зад инцидента. Според местните власти става дума за „вандализъм“.
Малката русалка е създадена през 1913 г. по модела на едноименната приказка от датския поет Ханс Кристиан Андерсен. Това е една от най-известните атракции в Копенхаген.
