Днес ще преобладава слънчево време с разкъсана висока, след обяд над западните райони и средна облачност. В повечето места ще е почти тихо.

В сутрешните часове в източните райони ще има ниска облачност, там ще духа слаб вятър с южна компонента. Дневните температури ще се повишат и преобладаващите максимални ще бъдат между 16° и 21°, в София – около 19°.

В планините ще е слънчево с разкъсана, предимно висока облачност. Ще духа слаб до умерен вятър от запад-северозапад. Температурите ще се повишават и максималната на височина 1200 метра ще бъде около 13°, на 2000 метра – около 6°.

По Черноморието в сутрешните часове ще има ниска облачност, която след обяд ще се разкъсва и намалява и над повечето райони ще преобладава слънчево време. Ще духа слаб вятър с южна компонента. Максималните температури ще бъдат между 9° и 13°. Температурата на морската вода е 8°-9°.

Слънцето в София изгрява в 6 ч. и 31 мин. и залязва в 18 ч. и 37 мин. Продължителността на деня е 12 ч. и 5 мин. Луната в София изгрява в 6 ч. и 10 мин. и залязва в 17 ч. и 8 мин. Фаза на луната: един ден преди новолуние.

Стана ясно, че след двегодишно прекъсване отново българска църковна делегация ще отиде в Йерусалим, за да донесе Благодатния огън за Великден. Това обави старозагорският митрополит Киприян.

Тази година Великден се пада на 16 април. През 2022 г. бе използван Благодатният огън от 2021 г., който се съхраняваше в Синодалния параклис „Св. цар Борис-Михаил“.

Припомняме още, че всяка година на Велика събота на Божи гроб от небето в ръцете на Йерусалимския патриарх пада Благодатният огън. И до днес тайнството е неразгадано, въпреки че много учени са градили хипотези.

Благодатният огън символизира чудотворната светлина на Възкресението на Христос, за която говори още апостол Петър, и се смята за светиня за вярващите. Появата му в навечерието на православния Великден чрез молитвите на православния патриарх, духовенството и хилядите поклонници, се нарича „чудото на слизането на Благодатния огън“.

През 2020 година в главното светилище на християнския свят – църквата на Гроба Господен, богослужението по измолването на Благодатния огън протече при закрити врата. Тогава улиците на Йерусалим бяха пусти и липсваха обичайните поклонници, които изминават пътя по Виа Долороса (Via Dolorosa – Пътят на страданието) в навечерието на чествания от католиците Великден. Тогава огънят не бе пренесен до България, а бе използвана частица от този, който беше донесен през 2019 г.

През 2021 година огънят донесе врачанският епископ Григорий с правителствения „Фалкон”. Тогава българската църковна делегация получи Благодатния огън от нашия посланик в Израел, но заради строгите мерки духовниците чакаха в правителствения самолет и не стигнаха до църквата на Гроба Господен.

Днес бе регистрирано ново земетресение с магнитуд 4,5 по Рихтер в Южна Турция, съобщава Европейско-средиземноморския сеизмологичен център.

Епицентърът на труса е бил на 57 километра северозападно от град Кахраманмараш, чието население е около 376 000 души. Дълбочината на огнището е била на 15 километра.

Няма данни за жертви и нанесени щети.

Стана ясно, че Украйна ще получи нова военна помощ от страните от НАТО и техните съюзници след срещата тази седмица във формат Рамщайн. Това обяви президентът Володимир Зеленски във вечерно обръщение, цитирано в редица медии.

„Беше проведено редовно заседание на Рамщайн. Има нови пакети за отбрана от Канада, Германия, Франция, Дания, Естония“, каза Зеленски във видео съобщение, публикувано в канала му в Telegram. Той също така отбеляза, че Швеция и Полша са се договорили за допълнителна военна помощ за Украйна. По-специално, става дума за боеприпаси и муниции, танкове и артилерия.

Отделно той подчерта, че е постигнато „много необходимо решение“ с Швеция за 155-милиметрови самоходни артилерийски установки „Арчърс“, а също така има решение относно МиГ-те от Словакия.

Полша, Литва, Обединеното кралство, ЕС, САЩ и много други продължават да „силно помагат“ на Украйна, увери президентът.

Работник пострада при трудова злополука в цех за спагети в кубратското село Каменово, съобщиха за медия „Нова Вест“ от Пресцентърът на ОДМВР-Разград.

Инцидентът станал около 15 часа на 17 март по време на производствен цикъл. При неправилно боравене с една от машините 51-годишният работник от село Равно получил травма на лява ръка.

Откаран е в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ с открити фрактури на пръстите и голям кожен дефект на гърба на ръката. По случая се води разследване.

Стана ясно, че президентът на Русия Владимир Путин е направил работно посещение в Мариупол.

Мариупол е украински град в Донецка област, който бе окупиран от руските сили от май миналата година. Путин е летял до Мариупол с хеликоптер, съобщи ТАСС, като се позова на Кремъл. После с кола, Путин е прекосил няколко района на града, като е спирал на различни места, говорил е с жителите, разгледал е различни обекти, пояснява агенцията. А Ройтерс допълва, че Путин сам е карал колата, предаде Телеграфната агенция.

По време на това пътуване с него е бил и вицепремиерът на Русия Марат Хуснулин, който е информирал Путин за хода на възстановителните и строителните работи в Мариупол и околностите му.

Пресслужбата на Кремъл съобщава още, че Путин е провел и съвещание в командния пункт на специалната военна операция в руския град Ростов на Дон, предаде ТАСС. Тази визита там е била извършена на 17 март. Съпровождали са го руският министър на отбраната Сергей Шойгу и началникът на генералния щаб на руските въоръжени сили Валерий Герасимов.

През новата седмица ще е почти без валежи, а затоплянето ще продължи. През първата половина от седмицата ще има променлива облачност, често намаляваща до предимно слънчево време.

Главно в планините и планинските райони е възможно слабо и за кратко да превали. В понеделник ще духа слаб северозападен вятър, във вторник в Дунавската равнина временно ще е до умерен, в сряда ще е почти тихо. Преобладаващите минимални температури ще бъдат между 3° и 8°, а максималните – между 15° и 20°. В четвъртък и петък ще бъде предимно слънчево.

Вятърът ще е от запад-югозапад, слаб до умерен и температурите ще се повишават с още 1-3 градуса на ден. В събота ще има временни увеличения на облачността, вероятността за валежи е малка. В Северна България вятърът за кратко ще се обърне от северозапад, а дневните температури слабо ще се понижат.

На 25 март православната църква чества Благовещение. Той е един от големите пролетни празници и част от Великденския празничен цикъл. 

На този ден ангел Гавриил се явил на пречистата девица Мария в галилейския град Назарет и й съобщил божията воля, че тя ще бъде осенена от Св. Дух, ще зачене и ще роди многоочаквания месия – избавителя на целия човешки род от робството на греха и порока, от смъртта и тлението–сина Божий Исус Христос.

За българите днешният празник е известен още като Благовец. В народните традиции Благовещение се счита за “половин Великден”. На този ден пробиват ушите на малките момичета, дамгосват агнетата и яретата, защото се вярва, че няма да ги боли. В дните срещу празника иманяри търсят заровени съкровища.

Народните поверия гласят още, че на Благовещение кукувицата се чува за първи път и това е знак, че пролетта е настъпила. Затова празникът в някои райони на България се нарича още Кукувден.

Според вярванията на старите българи, кукувицата се чува само до Еньовден или Петровден, тоест до началото на лятото, след което замлъква. Това е причината всички да се ослушват за нейното кукане, което предсказва колко години ще живее човек.

Според друго народно поверие, чуеш ли гласа на кукувица трябва да пипнеш парче хляб и пара, за да си сит и богат през цялата година, а новата реколта да е благодатна. На този ден момите се опитват да откъснат клонката, на която е била кацнала кукувицата и я носят в пазвата си, за да се задомят скоро.

Друг обичай, който се спазва в навечерието на Благовец, е почистването на селските дворове и паленето на обредни пролетни огньове със събраните отпадъци. Покрай тях момите запяват обредни песни и тръгват да обикалят къщите в селото, за да известят, че кукувиците са пристигнали, а с тях и пролетта.

Министърът на финансите Росица Велкова заяви днес, че от догодина минималната работна заплата се предвижда да достигне 940 лева месечно.

Това е заложено в тригодишната средносрочна прогноза, която ще бъде представена в Брюксел и върху която се базира проектобюджетът за настоящата година, който ще бъде предложен на следващия парламент, предаде Националното радио.

Финансовото министерство публикува предложения за промени в данъчни закони През 2025 година показателят ще се увеличи до 1038 лева, а година по-късно – до 1128 лева.

За първи път приходите не са планирани консервативно, обясни още Велкова, но за да се подсигури финансовото министерство, ще предложи два буфера в Бюджет 2023:

„Единият буфер е да не могат капиталовите разходи да бъдат пренасочвани за друг вид разходи и, другият буфер, е 10% ограничаване на разходите, които могат да се разходват през 4-то тримесечие при условие, че не се нарушава салдото“.

Смяната на времето през 2023 година е в неделя, 26 март 2023 година от 3:00 часа през нощта, когато часа се сменя с един напред, тоест от 3:00 часа става 4:00 часа.

Астрономическото часово време е това, което използваме от октомври до март, тоест зимното. Лятното часово време се използва, за да се получи по-добро съвпадение между светлата част на деня и активните часове на работещите и учещите.

Местенето на стрелките в Европа е въведено през 1976 г. по искане на Франция. В България тази практика е въведена през 1979 г. С постановление от 1997 г. лятното часово време влиза в сила от 3:00 ч. сутринта в последната неделя на месец март.

Идеята за смяна на времето първо хрумва на Бенджамин Франклин. Той пише писмо до редактор на вестник “Парижки журнал” през 1784 г., като предлага на парижани да стават и да си лягат по-рано.