Утре е Цветница. Това е подвижен християнски, религиозен и народен празник, който се празнува както в православната, така и в католическата и протестантската църква една седмица преди Великден, в неделята след Лазаровден. Нарича се още Връбница, Цветна неделя, Вая (Вайя) (църк.), Куклинден (нар.), а в западните църкви Палмова неделя. Пада се в шестата неделя на Великия пост. Символ на празника са върбовите клонки.
Празникът е възлов момент в обредността на целия великденски празничен комплекс, чиито основи са в древни митологични представи и обичайни норми.
Влизането на Христос в Йерусалим
На този ден християнската църква празнува влизането на Исус Христос в Йерусалим в дните преди еврейската Пасха. Според новозаветните евангелия Христос пристига в града, яздейки магаре, а вярващите го посрещат, като разстилат пред него дрехите си и маслинови клонки.
След като възкресил престоялия четири дни в гроба Лазар, брат на сестрите Марта и Мария, Исус Христос тръгнал за Йерусалим.
Когато наближил града с придружаващите го ученици и стигнали до Витфагия, той пратил двама от тях да отидат в селото и да му доведат вързаната в началото на селото ослица и малкото ѝ, а ако някой ги попита защо правят това, да кажат, че е потребно на Господ.
Като разбрали, че ослицата е за Христос, никой не им попречил. Той я възседнал и така влязъл тържествено в Йерусалим. Вестта за възкресението на Лазар вече го изпреварила и хиляден народ тръгнал към Витания, за да го посрещне.
Народът, виждайки в Исус Христос Спасителя, възторжено размахвал палмови клонки и хвърлял цветя пред нозете му. Всички пеели: „Осанна! Благословен Идещият в име Господне, Царят Израилев“.
Фарисеите наредили на Христос да забрани на народа да ликува, на което Той отвърнал: „Казвам ви, че ако тия млъкнат, то камъните ще извикат“.
Шествието продължило и от височината на Елеонското възвишение до Храма. Христос изгонил оттам събралите се в двора му селяни и купувачи на разни стоки и извършил множество изцерения на болни и недъгави хора.
На този ден в църквата се отслужва молитва и се благославят върбови клонки. Те се раздават на вярващите и всеки ги отнася до дома си за здраве. Окичват с върбови клонки портите и се сплита венче от осветената в църквата върба. Съществувала е практика клонки да се закачат и на кръста против болки. С тях се изкарват и животните на паша, за да са здрави и плодовити.
Върбовите клонки символизират палмовите, с които е бил посрещнат в Йерусалим Исус Христос. В този ден, който е през периода на постите, се разрешава риба.
Народни обичаи и вярвания
На Цветница в някои райони настъпва краят на моминския обичай лазаруване с буене, а в други райони лазарските игри са в разгара си с обичая кумичене. На Цветница се поставя началото на нов митологичен сюжет, свързан с вярването за „разпускане“ на душите на мъртвите.
Празничната обредност се разгръща в няколко взаимнопресичащи се кръга. Първият кръг е свързан с обредно-магически дейсвия с върбата. При посещение на сутрешната църковна служба от храма се взимат осветени клонки върба. Вярва се, че предпазват от злини и дават здраве, и с тях се извършват разнообразни действия. Откроява се обичаят да се забиват върху гробовете при обичайното им за деня посещение, а в някои райони на Добруджа момите взимат именно от гробищата върба за венците, с които ще участват в кумиченето.
Вторият кръг обичаи са свързани с култа към мъртвите и предците. В Северна България е разпространено вярването за разпускането на покойниците (по-рядко свързано с Велики четвъртък, а най-често – с Великден), които идват на споходят живите си потомци; това поражда специфичния обичай за палене на огън на гробовете, който да сгрее мъртвите и да им свети. Още преди изгрев слънце жените се отправят натам и извършват ритуални действия: прекадяване, преливане, раздаване.
Третият кръг обичаи обединява важни моменти, различни в етнографските райони, на пролетните момински обичаи и игри.
На Цветница се приготвят специални хлябове за обредите, свързани с моминските обичаи и игри, както и за раздаване на гробищата.
