Май ще бъде месец на контрастите за България. Началото ще е хладно и с валежи, а втората половина на месеца ще донесе летни температури до 35 градуса. Това съобщи синоптикът Анастасия Кирилова от Националния институт по метеорология и хидрология в ефира на БНТ.

Студено начало на май

След сравнително хладния април началото на новия месец също няма да бъде топло. Според експертите в първите дни на май, в неделя и понеделник, се очакват най-ниските температури за месеца, между 0 и 5 градуса.

„Преминава добре изразен студен атмосферен фронт със значителни валежи“, посочи Кирилова. По думите ѝ след петък времето ще остане хладно и облачно, а през уикенда са възможни слаби превалявания на места.

Около 6 май времето ще започне да се подобрява. В Западна България се очаква слънце, докато в източните райони остава вероятност за значителна облачност. За първото десетдневие на месеца метеоролозите предвиждат по-стабилно време около средата на периода.

Втората половина на май ще донесе осезаемо затопляне. Прогнозите показват, че температурите ще се нормализират и ще достигнат летни стойности.

„Очакваните максимални температури за месец май са 30-35 градуса. Тези високи стойности ще бъдат достигнати в края на месеца, след 24 май“, уточни Анастасия Кирилова.

За лятото от НИМХ посочват, че няма основания да се очаква хладен сезон, но засега няма и индикации за екстремно горещо време.

Горещите периоди се очаква да бъдат основно през юли и началото на август. „Няма ясен сигнал по отношение на валежите – не може да се каже дали ще бъде сухо, мокро или нормално“, обобщи Кирилова.

Сериозен инцидент на пътя разтърси село Смилец през изминалата нощ. 22-годишен водач на лек автомобил „Мерцедес“ предизвика пътнотранспортно произшествие, след като седна зад волана под въздействието на алкохол.

Хронология на инцидента

Сигналът за катастрофата е подаден около 03:45 часа. Според данните на органите на реда младият шофьор е загубил контрол над управлението и се е ударил последователно в два паркирани автомобила. При сблъсъка са нанесени значителни материални щети по превозните средства.

След инцидента мъжът е напуснал местопроизшествието в опит да избегне отговорност. Благодарение на бързата реакция на пристигналия на място полицейски екип извършителят е установен и задържан само минути по-късно.

При проверката с дрегер е отчетено наличие на 1.27 промила алкохол в издишания въздух. На нарушителя е издаден талон за медицинско изследване, а органите на реда са го задържали за срок до 24 часа. Работата по изясняване на обстоятелствата около случая продължава.

България е сред четирите държави в Европейския съюз с най-значително поскъпване на дизеловото гориво. Пред страната са единствено Естония, Люксембург и Белгия. Анализът беше направен от енергийния експерт от Центъра за изследване на демокрацията Цветомир Николов в предаването „Здравей, България“.

Дизелът поскъпва по-бързо от бензина

Според експерта основните причини за ръста са ниската база и фактът, че дизелът е най-масово използваното гориво в ЕС. Това води до по-силно поскъпване в сравнение с бензина. Допълнителни фактори са нивата на износ и засиленото търсене.

Очаква се ценовият ефект от конфликта в Близкия изток да продължи да оказва натиск върху пазара поне до октомври.

Сериозен проблем има и при доставките на керосин. Тъй като местният капацитет на ЕС не може да покрие голямото потребление, съюзът разчиташе основно на рафинериите в Близкия изток.

„След спирането на преминаването през Ормузкия проток се наложи търсене на керосин от други рафинерии по света. Това пренасочване е непланирано и води до оскъпяване, тъй като новите доставчици налагат много по-високи цени“, обясни Николов. Той допълни, че цените на керосина са се удвоили, а физическият недостиг е принудил редица авиокомпании да отменят полети.

Експертът подчерта, че ценообразуването на суровия петрол е плаващо и е заложено в дългосрочни договори, което по принцип осигурява стабилност. Проблемът обаче не е във входните цени на петрола, а в глобалната цена на крайния продукт.

По думите на Николов тази глобална цена е изключително трудна за изолиране или влияние както от българското правителство, така и от Европейския съюз.

През следващите дни времето у нас ще се промени рязко с хлад, валежи от дъжд и сняг в планините. Началото на май ще бъде необичайно студено, предупреждават метеоролозите.

Хлад и валежи

В сряда дневните температури ще достигат между 15 и 20 градуса. Около обяд се очаква бързо заоблачаване, а до вечерта и първите валежи. В планините, както и в Югозападна и Централна Южна България, дъждовете ще бъдат временно интензивни, с гръмотевични бури и повишен риск от градушки, съобщават от Нова телевизия.

В четвъртък валежите ще обхванат почти цялата страна, като най-значителни количества отново се очакват в Югозападна и Централна Южна България.

Със застудяването в четвъртък вечерта и в петък дъждът по високите места на Западна и Централна България ще премине в сняг. Прогнозите допускат мокър сняг дори под 1300 метра надморска височина, което може да затрудни трафика по планинските проходи.

Първите 3-4 дни на май ще са с ниски сутрешни температури, а на места термометрите ще доближат нулата и ще създадат висок риск от слана. Дневните стойности също ще останат ниски — в четвъртък между 8 и 13 градуса, а в петък, събота и неделя между 10 и 15 градуса. През почивните дни облачността ще е променлива, като не са изключени кратки, но интензивни превалявания.

В първата пълна седмица на май времето постепенно ще се успокои. Облаците ще се разкъсват, но пролетните дъждове ще продължат. Около 10 май отново са възможни локални интензивни валежи с гръмотевици и риск от градушки. Дневните температури ще се повишат осезаемо и ще достигнат 20-25 градуса.

Климатологът Симеон Матев коментира в ефира на „Здравей, България“, че средната температура за изминалия април е била малко под климатичната норма.

Жителите на благоевградските села Изгрев, Еленово и Марулево излязоха с общ протест срещу инвестиционно намерение за изграждане на площадка за компостиране и третиране на биоразградими отпадъци в близост до домовете им. Недоволството им е подкрепено с подписка, в която са се включили близо 400 души.

Основните опасения

Местните хора се опасяват от замърсяване на въздуха и неприятни миризми. Проектът предвижда обработка на утайки от пречиствателни станции, което поражда въпроси за състава на материалите и за безопасността на технологичния процес.

Йордан Китанов от село Еленово посочи, че напрежението е нараснало след официалното становище на РИОСВ. Той заяви, че хората се притесняват от миризмите и вредните емисии, а консултирани специалисти са посочили, че при такива процеси могат да се отделят различни химични елементи.

Друг проблем според жителите е логистиката, тъй като няма изграден обходен маршрут и тежките камиони с отпадъци ще преминават през центъра на населените места. Ръководителят на проекта Иван Попов заяви, че технологията е безопасна, патентована и използвана успешно от години. По думите му материалите ще пристигат в сух и обезпаразитен вид, а дейността ще се ограничава до пакетиране. Той добави, че продуктите отговарят на европейските изисквания и са предназначени за рекултивация на терени.

Въпреки това местните жители настояват за независими анализи и повече прозрачност. От РИОСВ – Благоевград уточниха, че процедурата е в начален етап и предстои извършването на всички необходими екологични оценки по закон. Жителите на трите села планират ново събрание, на което да обсъдят следващите си стъпки, включително евентуално възлагане на независими лабораторни изследвания.

Днес Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) трябва да вземе окончателно решение дали да образува дисциплинарно производство срещу Борислав Сарафов. Темата предизвиква засилен обществен интерес заради сериозните обвинения и промените в прокуратурата.

Решение за дисциплинарно производство

Ситуацията се усложни след миналата сряда, когато Борислав Сарафов официално оттегли съгласието си да бъде изпълняващ функциите главен прокурор. В отговор Прокурорската колегия на ВСС определи Ваня Стефанова за временен изпълняващ длъжността за срок от шест месеца.

В основата на дисциплинарното производство стои предложение, внесено в края на март от служебния министър на правосъдието Андрей Янкулов. Искането е подадено преди Сарафов да обяви оставката си пред ВСС миналата седмица.

Според мотивите на Янкулов действията и бездействията на Борислав Сарафов по време на мандата му като изпълняващ функциите главен прокурор представляват тежки дисциплинарни нарушения. Министърът посочва, че за тях трябва да бъде наложено най-тежкото административно наказание – освобождаване от длъжност.

Очаква се членовете на Прокурорската колегия да гласуват дали предложеното от министъра производство ще бъде официално започнато, въпреки подадената оставка на Сарафов.

Илияна Йотова постави акцент върху нуждата от възстановяване на политическата нормалност в страната. В изявление пред журналисти във Видин вицепрезидентът заяви, че избирателите са гласували с очакване за промяна, която трябва да бъде постигната чрез конструктивна работа в 52-рото Народно събрание.

Диалог между институциите и европейските приоритети

По думите на Йотова България има нужда от нов модел на диалог между държавните институции. Тя подчерта, че бъдещето на страната зависи от способността на политиците да постигат консенсус и да работят в интерес на обществото.

Йотова посочи още, че всеки, който не работи в интерес на хората, няма място в българската политика. Тя направи изказването си на фона на проблемите, пред които е изправено българското общество.

Държавният глава увери, че институцията няма да забавя конституционните стъпки за съставяне на редовно правителство. Предстоят консултации с парламентарните групи, след което ще бъде връчен и първият мандат.

Йотова ще представлява България на срещата на върха на Европейската политическа общност в Армения. Там страната ще представи позицията си по ключови теми за Европейския съюз, сред които вертикалният газов коридор, сигурността и борбата с наркотрафика и трафика на хора, както и лидерството на Европа на глобалната сцена.

Тя изрази увереност, че бъдещото правителство ще работи активно за постигането на тези стратегически цели, които са от значение за европейското развитие на България.

Според прогнозата на Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) днес, 29 април, времето ще остане динамично и неустойчиво. Над страната ще има значителна облачност, с развитие на купеста и купесто-дъждовна облачност.

Очакват се краткотрайни валежи и гръмотевици

В много райони от запад на изток се очакват краткотрайни, временно интензивни валежи, придружени от гръмотевици. Особено внимание е необходимо в Югозападна България и в западната половина на Горнотракийската низина, където се очакват значителни количества дъжд и условия за градушки.

Вятърът ще бъде умерен до силен от изток-североизток. Максималните температури ще са между 15° и 20°, а в югозападните райони ще достигнат до 23°. В София се очаква около 18°.

В планините също ще има значителна облачност, интензивни валежи и гръмотевична активност, най-силна в масивите на Югозападна България. По високите върхове валежите ще бъдат от сняг. Температурата ще бъде около 11° на 1200 метра и около 5° на 2000 метра.

По Черноморието сутринта ще има слънчеви часове, но след обяд облачността ще се увеличи. На места по северното крайбрежие са възможни слаби превалявания. Вятърът ще остане умерен до силен от изток-североизток. Максималните температури в курортите ще бъдат между 13° и 16°, морската вода ще е 12°-13°, а вълнението ще бъде 2-3 бала.

Националното представителство на студентските съвети поиска значително увеличение на стипендиите за успех. Темата беше обсъдена на форум за висшето образование в Националната спортна академия, където представители на академичната общност говориха за бъдещето на сектора.

Недостиг на средства

Според Ангел Стойков от НПСС сегашният размер на стипендиите е крайно недостатъчен и изостава 10 пъти спрямо докторантските възнаграждения. В Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ над 1600 студенти са останали без стипендии заради липса на финансиране.

Проблемът се задълбочава от липсата на актуализиран бюджет и от решение на Върховния административен съд, което дава право на стипендии и на студентите в платена форма на обучение. Заради недостига на средства в Пловдив за подпомагане се класират само отличници с успех над 5,85. От Министерството на образованието и науката посочиха, че при удължен държавен бюджет възможностите за увеличение на ресурса са силно ограничени.

Проф. Лиляна Вълчева, председател на синдикат „Висше образование и наука“ към КНСБ, подчерта нуждата от финансова устойчивост на системата до 2030 г. По данни на синдиката новата методика за финансиране по критерии за качество е дала резултати в 14 университета, а 10 висши училища вече са в първата група с високи доходи, сред които Софийският университет „Св. Климент Охридски“, Медицинският университет – София и Техническият университет – София.

Доц. д-р Валери Апостолов от КТ „Подкрепа“ предупреди, че без достойни възнаграждения ректорите трудно ще привлекат и задържат млади преподаватели. Той подчерта, че е нужна предвидимост в публичното финансиране.

На форума бяха обсъдени и връзките между висшето образование и икономиката. Ректорът на Софийския университет проф. Георги Вълчев заяви, че качествено образование е възможно само при интензивни научни изследвания. Доц. Борислав Великов от АИКБ посочи, че макар 95,4% от висшистите да са заети, едва 59,6% работят на позиции, изискващи висше образование.

Дискусията в НСА завърши с призив от ректора проф. Красимир Петков за обединение и конструктивен диалог, които да поставят образованието като реален приоритет в обществения и политическия дневен ред.

Софийският градски съд прекрати делото срещу Кирил Петков и Божидар Божанов, върна материалите на прокуратурата и отмени гаранциите им от по 10 000 лв.

Съдът посочи пропуски в обвинението

Решението е постановено от съдия Даниела Борисова. То е вторият опит делото да влезе в съдебна фаза, след като предишният съдия Емил Дечев се оттегли заради конфликт на интереси.

Според съда обвинителният акт съдържа неясноти и процесуални грешки, които не позволяват на обвиняемите да организират защитата си и затрудняват прокуратурата да защити тезите си. От неяснотите е засегната и позицията на бившия министър на електронното управление Александър Йоловски, който е в центъра на разследването.

Обвинението срещу Кирил Петков е за оказване на принуда спрямо Александър Йоловски през 2023 г. Съдът посочва, че в акта не е ясно кои точно думи и изрази са предизвикали страх у бившия министър, както и какви са били твърдените „стратегически въпроси“, по които е упражняван натиск.

Божидар Божанов е обвинен в престъпление по служба, свързано с обществена поръчка от 2022 г. Съдът отчита противоречия в обвинението, включително цитиране на различни нормативни актове без яснота как са нарушени, разминавания в имената на фирми и липса на доказателства за реална заплаха за киберсигурността.

Преди решението защитата на двамата политици, адвокатите Ина Лулчева и Даниела Доковска, поиска делото да бъде разделено. Съдът отхвърли това искане.

Решението не е окончателно и подлежи на обжалване пред Апелативния съд. От прокуратурата заявиха пред „24 часа“, че ще се запознаят с мотивите на съдия Борисова, преди да решат дали да протестират акта.