Втори военен хеликоптер се включва в помощ на спасителните операции в Карловско. Това съобщават от ВВС.

С него ще бъдат доставени хранителни продукти, вода и други средства от първа необходимост на засегнати от наводнението и спасителните екипи, които действат в селата, пострадали от пороите в Карловско.

По-рано вчера друг военен хеликоптер „Кугар“ евакуира по въздуха пострадали хора от бедствието в региона.

В неделя вятърът ще се смени с изток-североизточен, ще бъде слаб, в западната половина от страната временно ще бъде и тихо. Ще има повече слънчеви часове, но след обяд на места в Западна България отново е възможно да превали.

Температурите слабо ще се повишат. В началото на следващата седмица въздушният пренос ще остане от изток-североизток. По-значителни увеличения на облачността и валежи ще има главно в югозападната част от страната, в планинските райони са възможни и гръмотевици; в останалата част от страната ще има повече слънце.

Максималните температури ще бъдат предимно между 22° и 27°. През следващите дни в средата на седмицата ще бъде предимно слънчево, дневните температури ще се повишават.

Днес, 3 септември ще бъде погребан в Москва първият и единствен президент на Съветския съюз Михаил Горбачов.

Това ще стане на церемония, която няма да бъде равносилна на държавно погребение и ще премине без присъствието на президента Владимир Путин или някой друг от водещите световни лидери, отбелязва Асошиейтед прес, предаде NOVA.

Сравнително по-скромната погребална церемония отразява сложното отношение на Кремъл към наследството на Горбачов, който е почитан на Запад заради прекратяването на Студената война, но е презиран от мнозина в родината си заради разпадането на Съветския съюз и последвалия икономически крах, принудил милиони хора да живеят в бедност.

В четвъртък Путин се прости отделно с Горбачов, полагайки цветя на ковчега му, а причината за това, както съобщи Кремъл, е бил прекалено натовареният график на руския президент, който ще му попречи да присъства на погребението днес.

Помолен да коментира какво точно ще възпрепятства на Путин да присъства, говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви в конферентен разговор с репортери, че държавният глава ще има поредица работни срещи, международен телефонен разговор и трябва да се подготви за участието си в деловия форум в руския Далечен изток следващата седмица.

Горбачов, който почина във вторник на 91-годишна възраст, ще бъде погребан на Новодевическото гробище в Москва до съпругата си Раиса. Преди това ще има траурна церемония в Колонната зала в Дома на съюзите, емблематична сграда близо до Кремъл, която се използва за държавни погребения още от съветско време.

Въпреки избирането на това престижно място Кремъл се въздържа да нарече церемонията държавно погребение. По думите на Песков тя ще има „елементи“ на такова, като например почетен гвардейски строй, а държавата ще помогне за организирането му. Той не уточни по какво ще се различава от пълноценното държавно погребение.

Ако Кремъл беше обявил държавно погребение за Горбачов, това щеше да направи по-трудно за Путин да пренебрегне събитието. Щеше да се наложи и Кремъл да изпрати покани на чуждестранни лидери, нещо, което руското президентство очевидно не е искало да прави в условията на покачващо се напрежение със Запада заради войната в Украйна, отбелязва Асошиейтед прес.

Путин, който някога нарече разпадането на Съветския съюз „най-голямата геополитическа катастрофа на века“, избягваше да критикува Горбачов персонално, но многократно го е обвинявал, че не е осигурил писмени ангажименти на Запада, че НАТО няма да се разширява на изток.

В сряда руският президент изпрати внимателно формулирана съболезнователна телеграма, в която нямаше нито директни похвали, нито критики. В нея Путин определи Горбачов като човек, който е оставил „огромен отпечатък върху хода на световната история“.

„Той ръководеше страната по време на трудни и драматични промени, в условията на мащабни предизвикателства във външнополитически, икономически и обществен план“, посочи руският президент. „Той дълбоко съзнаваше, че са необходими реформи и се опита да предложи свои решения на наболелите проблеми.“

Двойственото отношение на Кремъл намери отражение и в репортажите по държавната телевизия, в които на Горбачов се отдаваше почит като към историческа фигура, но реформите му бяха определени като недобре планирани и беше изтъкнато, че не е защитил интересите на страната по необходимия начин.

Руската общественост остава също толкова разделена по въпроса за наследството на Горбачов. Едни го величаят, че е сложил край на Студената война и на седем десетилетия тоталитарно управление, а други го обвиняват в предателство.

Земетресение с магнитуд 5,8 по Рихтер разтърси Гърция. Епицентърът на земетресението е бил на остров Крит. 

Епицентърът на земетресението е бил на остров Крит и се е намирал на 2 км под земната повърхност, съобщиха от EMSC.

Към момента няма информация за пострадали хора.

Заради силните дъждове през изминалата нощ 35 сигнала са били подадени на спешния телефон 112 за причинени наводнения  в Добрич.

53-ма души са били евакуирани в област Добрич при наводненията. Подаден е сигнал  и за паднало дърво в Градския парк, предаде БНР.

През нощта е придошла вода от съседното село Богдан, която е препълнила дерето, водата е излязла от коритото си и е наводнила част от паркинга на търговски обект по бул. „Русия“. Към момента водата се е оттекла и е под нивото си.

По неофициални данни количеството на дъжда, измерено от станциите на земеделци в района на областния център, само за два часа снощи, е било от 120 литра на квадратен метър.

Стана ясно, че морето изхвърли тялото на единия от изчезналите край Созопол мъже. Това е 18-годишният бесарабски българин Данила Юраш.

Продължава търсенето на братовчед му Дмитрий Чебан. Двамата са били на плаж с още хора през вчерашния ден и са влезли в морето около 15:00 ч. Два часа по-късно съпругата на Дмитрий подава сигнал на спешния телефон, че мъжете са в неизвестност, съобщава NOVA.

Съпругата на Дмитрий Чебан публикува във Facebook призив за помощ като разпространи и снимка на изчезналите.

Бурното море, дъжд и гръмотевици през отминалата нощ възпрепятстваха спасителна операция, но днес към акцията по издирването на Дима и Данила още на разсъмване работят два гранични катера. В спасителната акция се включват и служители от полицейското управление в Созопол, както и много приятели на младото семейство.

Бурното море трудно позволява влизане на джетове, но спасителните екипи очакват морето да утихне и подобряване на метеорологичната обстановка. Граждани, съпричастни от апела на Надя Чебан в социалните мрежи, се включват с дронове в търсенето.

Дмитрий Чебан живее отдавна в Бургас заедно със своята съпруга Надя, която в гримьор. Младото семейство има малка дъщеричка.

Новите потвърдени случаи на коронавирус у нас за последното денонощие са 672. Това сочат данните на Единния информационен портал.

Направени са 4631 теста, което означава, че делът на положителните резултати е 14,5 процента. Починали са четирима пациенти с потвърдена коронавирусна инфекция.

Към днешна дата в болница са 800 души с диагноза COVID-19, от които 45 са в интензивно отделение. Новопостъпилите в болница са 97.

Излекувани през последното денонощие са 579 души, а общо от началото на пандемията – 1 194 924. Активните случаи към момента са 11 794. През последните 24 часа са поставени 931 дози ваксина срещу COVID-19, а общо от началото на ваксинационната кампания те са 4 525 958.

Над страната се очаква хладно време. Следобед ще намалеят валежите, но вятъра ще се усили

Днес за Североизточна България (области Силистра, Добрич и Варна) е в сила предупреждение от първа степен жълт код за значителни валежи след полунощ срещу събота. До обяд в събота валежите ще отслабват и спират. Очаквани нови количества: 20-35 mm, съобщават от НИМХ.

През денонощието облачността ще бъде значителна с валежи от дъжд, които през нощта, главно над Североизточна България ще са с по-интензивен характер. Не са изключени и градушки. Ще има условия за по-значителни сумарни количества.

Следобед и до края на деня валежите постепенно ще спрат, а облачността ще започне да се разкъсва. Вятърът през нощта ще е от източна четвърт, временно ще отслабне, а през деня постепенно ще се преориентира от север и главно по Черноморието отново ще се усили.

Ще проникне чувствително по-хладен въздух. Температурите бързо ще се понижат, а над Североизточна България ще бъдат почти без дневен ход. Преобладаващите там ще са между 14° и 19°. Над останалата част от района минималните температури ще са между 15° и 20°, а максималните ще достигат 23°-26°. За Варна минимална температура около 18°, а максимална около 20°. Вълнение на морето 3-4 бала. Температура на морската вода около 26°.

Единият от тях се застъпваше за свобода, откритост, мир и по-тесни връзки с външния свят. Другият вкарва в затвора критиците си, запушва устата на журналистите, тласка страната си към все по-голяма изолация и води най-кървавия конфликт в Европа след Втората световна война

Такава е разликата между Михаил Горбачов, последния лидер на Съветския съюз, и Владимир Путин, президента на Русия, предават БТА.

В много отношения Горбачов, който почина във вторник, неволно даде възможност на Путин. Силите, които Горбачов отприщи, излязоха извън контрол, доведоха до неговото падане и разпадането на Съветския съюз. Откакто дойде на власт през 1999 г., Путин зае твърда позиция, която доведе до почти пълен обрат в реформите на Горбачов.

Когато Горбачов дойде на власт като съветски лидер през 1985 г., той бе по-млад и по-енергичен от своите предшественици. Той скъса с миналото, като се отдалечи от полицейската държава, възприе свободата на пресата, прекрати войната на страната си в Афганистан и пусна на свобода източноевропейските страни, които бяха затворени в комунистическата орбита на Москва. Той сложи край на изолацията, обхванала СССР от самото му основаване.

Това беше вълнуващо, изпълнено с надежда време за съветските граждани и за света. Горбачов обещаваше светло бъдеще.

Той вярваше в интеграцията със Запада, в многостранния подход и глобализма за решаване на световните проблеми, включително прекратяване на въоръжените конфликти и намаляване на опасността от ядрени оръжия.

В ярък контраст с това светогледът на Путин е, че Западът е „империя на лъжата“, а демокрацията е хаотична, неконтролируема и опасна. Макар и да се въздържа от пряка критика, Путин намеква, че Горбачов се е продал на Запада.

Връщайки се към комунистическия стил на мислене, Путин смята, че Западът е империалистически и арогантен, опитва се да наложи либералните си ценности и политики на Русия и използва страната му като изкупителна жертва за собствените си проблеми.

Той обвинява западните лидери, че се опитват да рестартират Студената война и да ограничат развитието на Русия. Стреми се стреми към световен ред, в който Русия е равнопоставена на САЩ и другите големи сили, и в някои отношения се опитва да възстанови империята.

Горбачов понякога се поддаваше на западния натиск. Две години след като президентът на САЩ Роналд Рейгън го помоли да „събори тази стена“ в речта си пред Берлинската стена, Горбачов направи това косвено, като не се намеси в популистките антикомунистически революции в Източна Европа. Последва падането на Желязната завеса и краят на Студената война.

У дома Горбачов въведе две радикални и драматични политики – „гласност“ или откритост и „перестройка“ – преструктуриране на съветското общество. Темите, които преди бяха забранени, вече можеха да се обсъждат в литературата, медиите и обществото като цяло. Той предприе икономически реформи, за да даде възможност на частното предприемачество да се отдалечи от управляваната от държавата икономика.

Той също така разхлаби хватката на страховитата полицейска държава, освободи политически затворници като Андрей Сахаров и сложи край на монопола на комунистическата партия върху политическата власт. По-свободните пътувания в чужбина, емиграцията и зачитането на религиозните норми също бяха част от този процес.

Путин се отклони от промените на Горбачов. Той се съсредоточи върху възстановяването на реда и полицейската държава. Все по-жестоките репресии срещу инакомислието включват вкарване в затвора на критици, обявяването им за предатели и екстремисти, включително и за това, че само са нарекли „специалната военна операция“ в Украйна война. Той вижда в някои критици финансирани от чужбина колаборационисти на враговете на Русия.

В стремежа си за контрол той закрива независими медии и забранява правозащитни и хуманитарни организации. Изисква пълна лоялност към държавата и набляга на традиционните руски семейни, религиозни и националистически ценности.

Управлението на Горбачов не бе лишено от провали. По-либералната му политика не бе безпроблемна, като например кървавото потушаване на движението за независимост в съветската балтийска република Литва през 1991 г. и преди това опита за прикриване на аварията в Чернобилската атомна електроцентрала през 1986 г.

Когато през декември 1988 г. Армения бе засегната от мощно земетресение, осъзнал, че опитите за скриване на неприятните събития не дават резултат, той отвори границите за спешна международна помощ и даде прозрачност за разрушенията.

След близо десетилетие на сражения в Афганистан Горбачов нареди изтеглянето на съветските войски през 1989 г., сключи множество споразумения за контрол на въоръженията и разоръжаване със САЩ и други държави и помогна за прекратяването на Студената война. За тези усилия той получи Нобелова награда за мир през 1990 г.

Но в страната икономическите реформи на Горбачов не се развиха добре. Освобождаването на промишлеността от държавен контрол и разрешаването твърде бързо и безсистемно на частното предприемачество доведе до широко разпространен недостиг на храни и потребителски стоки, задълбочи корупцията и създаде класа от олигарси.

Разрастващите се движения за независимост в съветските републики и други проблеми дотолкова разгневиха твърдолинейните привърженици на комунистическата партия, че те направиха опит за преврат срещу него през август 1991 г., което допълнително отслаби неговото властово присъствие и доведе до оставката му четири месеца по-късно.

В крайна сметка мнозина в Русия смятат, че Горбачов е оставил след себе си неизпълнени обещания, разбити надежди и една отслабена, унизена страна.
Един от тези, които смятат така, е Путин. За него голяма част от това, което Горбачов е направил, е било грешка. Най-голямата е разпадането на Съветския съюз, което Путин нарича „най-голямата геополитическа катастрофа на века“.

Съветският съюз не беше уважаван, беше победен и разбит на части – 15 държави. За Путин това беше и лично, защото като офицер от КГБ, разположен в Източна Германия, той в ужас наблюдава как огромни тълпи организират народното въстание, което доведе до премахването на Берлинската стена и обединението на Германия, като в един момент имаше и обсада на офиса на КГБ в Дрезден.

И до днес разбиранията на Путин за заплахите за страната му и за народните революции определят външната му политика и дълбокото му недоверие към Запада. Те са в основата на решението му да нахлуе в Украйна на 24 февруари.

Като едно от основанията за войната той посочва нарушено обещание на САЩ към Горбачов – предполагаемото обещание от 1990 г., че НАТО няма да се разширява в Източна Европа. Представители на САЩ отричат да е давано такова обещание, но Путин вярва, че разширяването на НАТО, и по-специално перспективата за присъединяване на съседна Украйна към алианса, представляват екзистенциална заплаха за Русия.

Критиците твърдят, че Путин изопачава фактите и пренебрегва местните настроения, като твърди, че украинците искат да се освободят от управлението на Киев и да се присъединят към Москва.

Той започна мащабни усилия за модернизиране и разширяване на военната мощ на Русия, отдалечавайки се от споразуменията за контрол на въоръженията, които договори Горбачов.

Войната на Путин в Украйна, предполагаемите нарушения на човешките права и анексирането на Крим през 2014 г. доведоха до масирани международни санкции, които действат в обратна посока на културните и икономическите връзки, насърчени от Горбачов. Но според шепа съюзници Русия е изолирана. Въпреки че може да се очаква, че Горбачов щеше да бъде по-критичен към Путин, той подкрепи анексирането на Крим от Русия, осъди разширяването на НАТО на изток и заяви, че Западът е пропуснал възможностите, които краят на Студената война му предостави.

Но в много други отношения историческите паралели между двамата лидери се различават като деня и нощта.

Един от наблюдателите, които смятат делото на Горбачов за незавършено, е Михаил Ходорковски, руски магнат, който се премести в Лондон, след като прекара десетилетие в руски затвор по обвинения, които се разглеждат като политическо отмъщение за предизвикателството към Путин.

„Горбачов даде свобода не само на балтийските и източноевропейските държави, но и на руската нация“, каза Ходорковски след кончината на Горбачов. „Друг е въпросът, че ние не успяхме да се възползваме от тази свобода“.

По публикацията работи: Силвана Димитрова

Водна стихия застигна карловското село Каравелово. Пораженията са огромни. Съобщава се за над 100 къщи, попаднали в клопката на водата

Водната стихия разрушава карловското село Каравелово. Над 100 къщи в селото са под вода, разрушени са дувари, подкопани са стени на къщи. В ниската част на селото ситуацията е изключително тежка, пише Марица.

Група от над десет човека вече бедстват. Общинският кризисен щаб поиска за тях хеликоптер, за да ги евакуира. До тях не може да достигне нито автомобил, нито лодка.  Хеликоптерът евакуира хора и от Столетово и Богдан.

Каравелово е съсипано, цялото село е под вода, съобщи кметицата Славка Червенкова.

По публикацията работи: Пламена Сутева