„Няма доказателства, че каквото и да било количество домашни подобрява резултатите на учениците в началното училище.“
Това изказване на педагога Харис Купър от Университета Дюк е изненадващо, без значение какво е мнението ви по въпроса за домашните.
Може ли да е вярно, че часовете загубено време за игра, борбиje за надмощие и сълзите за били напразни? Че милиони семейства преминават през един вечерен ритуал, който изобщо не помага? Домашната работа е общоприета практика, тъй че за повечето възрастни е трудно да поставят под въпрос нейната ценност.
Когато погледнем фактите обаче, ето какво става ясно: от домашните има полза, но тя зависи от възрастта.
Що се отнася до децата в начална училищна възраст, изследванията показват, че ученето в клас дава добри резултати, а допълнителната работа за вкъщи е просто… допълнителна работа. Дори в прогимназията връзката между домашните и успеха в училище е в най-добрия случай минимална. Когато учениците достигнат гимназиална възраст, домашните дават добри резултати, но само когато са в умерено количество. Два часа на вечер е горната граница. След това количество, ползите намаляват. „Изследването е недвусмислено“ – съгласна е Ета Краловец, професор по педагогика от университета на Аризона. „В началното училище няма полза.“
Преди да продължим, нека разсеем съмненията, че горните твърдения се дължат на шепа недобре проведени проучвания. Защото е тъкмо обратното. Купър съчетава данните от 120 проучвания, проведени през 1989 г. и още 60 – през 2006 г. Този подробен анализ на множество научни изследвания открива, че няма доказателства за образователни ползи от домашните работи на ниво начално училище. Въпреки това те оказват влияние – негативно – върху отношението на децата към училището.
Това е тревожното. Домашната работа наистина влияе на малките ученици – и им влияе зле. Едно дете, което едва започва училище, заслужава да има шанс да развие любов към ученето. Вместо това, домашните от ранна възраст карат много деца да намразят училището, бъдещите домашни и академичното обучение. Това е дълъг път. Едно дете в детската градина го чакат 13 години домашни.
След което идва вредата в личните взаимоотношения. В хиляди домове по цял свят семействата се разправят за домашните всяка вечер. Родителите натякват и умоляват. Преуморените деца протестират и плачат. Вместо свързаност и взаимна подкрепа в края на деня, прекалено много семейства затъват в цикъла „Написа ли си домашните?“
Когато домашните се дават преждевременно, за децата е трудно да се справят със задачите самостоятелно. Те имат нужда от помощта на възрастните, за да помнят всички задания и да измислят как точно да ги изпълнят. Децата попадат в капана на навика да разчитат на възрастните да им помагат, или в много случаи, направо да им пишат домашните. Родителите често се превръщат в Патрулното ченге на домашните. Да следиш и да натякваш е неприятна и нежелана работа, но често продължава дори в гимназиалните години. Освен непрекъснатите конфликти, ролята на патрулното ченге у дома подкопава една от предполагаемите цели на домашните: отговорността.
*******
Стани част от новините с NovaVest.bg! Изпрати ни твоята новина и снимки по всяко време на novavest.bg@gmail.com или като съобщение на facebook.com/novavest.bg. Чети, споделяй и коментирай най-важното от България и света!
За реклама: https://novavest.bg/реклама
