България търси начини да усили въздушната си отбрана на фона на нарастващите заплахи в региона. Министърът на отбраната Димитър Стоянов съобщи, че се водят активни разговори със съюзниците от НАТО за предоставяне на партньорска авиация и модерни зенитно-ракетни комплекси за охрана на българското небе.
Разговори за допълнителна подкрепа
По думите на Стоянов българското небе вече се охранява от собствени изтребители и зенитно-ракетни комплекси, които са „малко по-изостанали във времето“. Той заяви пред журналисти в София, че още не е ясно какво точно може да бъде предоставено и че разговорите продължават. Министърът изрази увереност, че българските военни ще се справят добре, ако се наложи да действат.
Заявките към НАТО са две – от края на август и от 13 октомври. С тях се иска усилване на наблюдението от въздуха, въздушното патрулиране и зенитно-ракетните способности, съобразени с възможностите на съюзниците. Стоянов посочи, че адмирал Ефтимов е в пряка връзка с генерал Гринкевич и изрази надежда до края на седмицата да има окончателен отговор каква помощ може да бъде предоставена на България.
Министърът добави, че страната има нужда от изтребители, зенитно-ракетни комплекси, антидрон системи и системи за борба с дронове с кинетично въздействие. Той подчерта, че България ще използва всички възможни средства, най-вече дипломация, за да реши проблема в териториалните си води и икономическата зона. По думите му вече са проведени разговори с министрите на отбраната на Румъния и Турция, а скоро се очаква тристранна среща за уточняване на общите действия.
Стоянов припомни, че румънските власти са действали през последните дни и са свалили три безпилотни летателни апарата. Той увери, че ако в българското пространство има подобна активност, страната има готовност да реагира.
По повод случая с дроновете, ударили кораби в Черно море, министърът заяви, че ако Европейският съвет разполага с актуална информация за руски произход, тя трябва да бъде предоставена. Стоянов изрази доверие в резултатите от българското разследване на кораба „Челси-3“. Той коментира и случая с дрона на летището в Лайпциг, като посочи, че на германското правителство са били нужни 27-28 дни за технологично обследване и доказване на руския му произход. Ако се установи, че дронът е руски, вероятно ще бъде връчена официална нота на руския посланик.
На въпрос за наборната служба Стоянов каза, че се предвиждат промени в Закона за резерва на Въоръжените сили и че през декември ще се проведе кръгла маса. Той заяви, че мобилизация няма да има и че участие на български войски извън територията на страната също няма да има. Според него в следващите 5-10 години наборната служба няма да бъде възстановена. По повод разходите за нея министърът каза, че „не можем да си го позволим“.
Стоянов призова да се изчака окончателният вариант на бюджета, преди да се говори за евентуално увеличение на заплатите на военните. Той посочи, че министерството е заложило 2,33% от Брутния вътрешен продукт за отбрана.
Министърът съобщи още, че до края на октомври България се очаква да изпрати писмо до централата на НАТО с декларация за участие в програмата на Алианса за защита от дронове. По думите му консултациите с НАТО продължават, но не под формата на член 4 от договора.
