Запознайте се с най-възрастното куче на света, подобрило рекорд на Гинес (СНИМКИ+ВИДЕО)

183

30-годишно португалско куче подобри световния рекорд на Гинес за най-възрастното куче в света, устоял в продължение на почти век. Боби е чистокръвен Рафейро де Алентехо. Той подобрява рекорда на австралийското куче Блуи, което умира на 29 години и 5 месеца през 1939 г.

Средната продължителност на живота на тази порода варира между 12 и 14 години. Изключителният ѝ представител обаче е на 30 години и 226 дни към 1 февруари и „се справя добре за възрастта си“ – отбелязва Би Би Си. Тя е потвърдена от португалската правителствена база данни за домашни любимци, която се управлява от Националния съюз на ветеринарните лекари.

Боби е селско куче. През целия си живот е живял със семейство Коста в с. Конкейрос, което се намира близо до западното крайбрежие на Португалия. Родил се в стопанска постройка с още три кученца.

По това време Леонел Коста е 8-годишен. Родителите му трябвало да приберат новородените кутрета, но покрай грижите за твърде многото им животни Боби избягал. Лионел и братята му успяват да го открият и така Боби става част от семейството, дори се храни с тяхната храна. Ако трябва да избира между кучешка консерва и предназначено за хора месо, той не се колебае. Днес Коста смята, че дълголетието на Боби се дължи на спокойната, мирна среда, в която живее. Приеман е в болница само веднъж, през 2018 г. Майката на Боби също живее дълго в сравнение със стандарта за породата – до 18-годишна възраст.

Въпреки дълголетието си Боби вече има някои проблеми – с ходенето, със зрението. Коста казва, че Боби е „последният от дълго поколение животни“ в семейство Коста и го описва като „единствен по рода си“.

Обявяването му за най-възрастното куче в историята стана само две седмици след като Световните рекорди на Гинес обявиха друго куче, чихуахуато Спайк, за най-възрастното живо куче – на 23 години. Впоследствие Гинес актуализира рекордите си и обяви Боби едновременно за най-старото живо куче и за най-старото куче в историята.

По публикацията работи: Велислава Велева