Проф. Венец Димитров, филмов и телевизионен оператор и уважаван професор в НАТФИЗ, е починал на 17-ти януари
Автор е на десетки статии и анализи по въпросите на филмовото образование и творчество в българския и чуждестранен печат и специализирани издания, както и на книгата „Проблеми на операторското творчество.“ Дарител на ценен филмов архив за „Академичната библиотека и архив“ на НАТФИЗ.
Проф. Венец Димитров завършва Академията за изящни изкуства в Прага със специалност филмово и телевизионно операторство (1968). Поканен от режисьора Ярослав Гилар заснема своя първи игрален филм „Последното нещо” в Чехословакия. Работи във Филмова студия „Барандов“ – Прага. Продължава кариерата си като главен оператор на „Телевизия Кошице“, оператор-постановчик в „Студия за игрални филми “Бояна“, филмов и телевизионен оператор в Студия за телевизионни филми “Екран“ – София.
Първият филм на Венец Димитров като оператор в България е „Игрек 17“ на реж. Вили Цанков, през 1972 г. Следват го „Преброяване на дивите зайци“ на реж. Едуард Захариев, „Сватбите на Йоан Асен II“ на реж. Вили Цанков, филмът на реж. Христо Христов “Циклопът“, телевизионната сага на реж. Иван Терзиев “Селцето”, петсерийният филм на реж. Николай Мащенко “Пътят към София“, историческият епос „Борис I“ на Борислав Шаралиев. Главен оператор е на 23 игрални и над 40 късометражни филма.
Носител е на редица национални и международни награди, между които Голямата награда „Златна роза” (1984)
Екипът на „Нова Вест“ изказва съболезнования на близките и семейството му!
