Астрономическата зима настъпва днес: Колко ще продължат денят и нощта?

Не пропускайте

Редакция Нова Вест
Редакция Нова Вест
Изпращайте ни вашите сигнали и снимки по всяко време на novavest.bg@gmail.com или на нашата фейсбук страница https://www.facebook.com/novavest.bg/

Днес, на 21 декември, настъпва астрономическата зима. Това ще се случи точно в 17:59 часа. Денят ще е най-късият за годината, а нощта съответно ще бъде най-дългата

Това е датата на зимното слънцестоене – най-късият ден в годината, траещ 9 часа, 2 минути и 41 секунди, изчислено за Астрономическата обсерватория на СУ в Борисовата градина. Съответно нощите около 21 декември са най-дългите в годината, с продължителност близо 14 часа и 58 минути за географската ширина на София, съобщи за БТА Пенчо Маркишки, физик в Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория при БАН и катедра „Астрономия“ при СУ „Св. Климент Охридски“.

На 21 декември Слънцето ще премине през точката на зимното слънцестоене в съзвездието Стрелец. На тази дата по обяд централното ни светило кулминира най-ниско над южния хоризонт – на височина едва 24 градуса за обсерваторията на СУ. В началото на зимата Слънцето не се издига високо над хоризонта, което всъщност е физическата причина за настъпването на зимата в Северното полукълбо на Земята, каза Маркишки.

След 21 декември денят ще започне да нараства, отначало незабележимо – едва с по няколко секунди на ден. „Например на 22 декември денят ще трае 9 часа, 2 минути и 43 секунди, а на 23 декември – 9 часа, 2 минути и 49 секунди. Продължителността на дните нараства най-бързо около датата на пролетното равноденствие 20 март – с почти 3 минути на всеки следващ ден. Такъв обаче е и темпът на скъсяването на дните около датата на есенното равноденствие 22 септември“, припомня физикът.

Разликата в продължителността на дните е най-голяма на датите на зимното и лятното слънцестоене. На 21 юни тази година денят траеше 15 часа, 19 минути и 39 секунди за София, т.е. с близо 6 часа и 17 минути повече от деня на 21 декември. Тази съществена разлика всъщност е причината за въвеждането на лятното часово време – още през 1916 г. в Европа с цел пестене на енергия и в опит за по-ефективно използване на дългите летни дни, припомня Маркишки.

По публикацията работи: Мариела Анастасова

- Реклама -spot_img

Робот-асистирана операция спасява 14-годишно момче с рядък доброкачествен тумор в бронха

14-годишно момче, което води активен начин на живот и спортува, започва да усеща задух при физическо натоварване. С времето симптомите се засилват и се...

НОИ: Ръст на инвалидните и ранните пенсии през 2025 г.

Данните от новия информационен бюлетин на Националния осигурителен институт очертават динамична картина на пенсионната система в България през 2025 г. Въпреки относителната стабилност в...

75-годишна жена е ранена при удар от автомобил на ул. „Тодор...

Рано сутринта в Благоевград 75-годишна жена е била блъсната от лек автомобил. Сигнал за пострадалата е постъпил в Първо Районно управление-Благоевград от Центъра за...

НАП провери 150 хранителни обекта преди Великден

През първите дни на април НАП започна масови проверки в търговски обекти, за да установи дали е имало необосновано поскъпване преди Великденските празници.Проверки в...

Двама работници ранени при волтова дъга в ТЕЦ „Бобов дол“

Двама работници са пострадали при инцидент по време на работа в електрическа уредба 400 V в ТЕЦ „Бобов дол“. Съоръжението е определено като източник...
- Реклама -

Последни новини