Днес, на 21 декември, настъпва астрономическата зима. Това ще се случи точно в 17:59 часа. Денят ще е най-късият за годината, а нощта съответно ще бъде най-дългата
Това е датата на зимното слънцестоене – най-късият ден в годината, траещ 9 часа, 2 минути и 41 секунди, изчислено за Астрономическата обсерватория на СУ в Борисовата градина. Съответно нощите около 21 декември са най-дългите в годината, с продължителност близо 14 часа и 58 минути за географската ширина на София, съобщи за БТА Пенчо Маркишки, физик в Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория при БАН и катедра „Астрономия“ при СУ „Св. Климент Охридски“.
На 21 декември Слънцето ще премине през точката на зимното слънцестоене в съзвездието Стрелец. На тази дата по обяд централното ни светило кулминира най-ниско над южния хоризонт – на височина едва 24 градуса за обсерваторията на СУ. В началото на зимата Слънцето не се издига високо над хоризонта, което всъщност е физическата причина за настъпването на зимата в Северното полукълбо на Земята, каза Маркишки.
След 21 декември денят ще започне да нараства, отначало незабележимо – едва с по няколко секунди на ден. „Например на 22 декември денят ще трае 9 часа, 2 минути и 43 секунди, а на 23 декември – 9 часа, 2 минути и 49 секунди. Продължителността на дните нараства най-бързо около датата на пролетното равноденствие 20 март – с почти 3 минути на всеки следващ ден. Такъв обаче е и темпът на скъсяването на дните около датата на есенното равноденствие 22 септември“, припомня физикът.
Разликата в продължителността на дните е най-голяма на датите на зимното и лятното слънцестоене. На 21 юни тази година денят траеше 15 часа, 19 минути и 39 секунди за София, т.е. с близо 6 часа и 17 минути повече от деня на 21 декември. Тази съществена разлика всъщност е причината за въвеждането на лятното часово време – още през 1916 г. в Европа с цел пестене на енергия и в опит за по-ефективно използване на дългите летни дни, припомня Маркишки.
По публикацията работи: Мариела Анастасова
