Бравата, по която протича голям волтаж, е замислена като предпазна мярка срещу крадци. Тя обаче може да бъде опасна и за децата, и за останали живеещи в блока, въпреки предупредителните надписи.
Интересен клип в групата „Забелязано в София“ предизвика вълна от коментари. На него се вижда брава на апартамент по която тече ток. Човекът, който го е заснел дори показва как от нея излизат буквално искри. Идеята е, че по този начин той се пази от влизане с взлом.
Жилището се намира в столичния кв. „Хиподрума“. След проверка на bTV става ясно, че около бравата се оказва, че има и предупредителни лепенки. Чува се жужене, от което става ясно, че нещо не е наред. Измервателният уред потвърждава, че там, където човек би си сложил ръката, тече голям волтаж.
Според жителите на входа, охранителната система тип „направи си сам“ пази апартамента от години. Някои твърдят че собственикът е „свестен, страхотен човек“, пък „да му мислят крадците“. Други, като Англика Радкова, която има три деца, не крият притеснението си: „Съпругът ми искаше да извикаме полицията. Полицията идва междувременно преди няколко дена. Вратата му беше отворена и мислехме, че са влезли крадци, но също и полицията нищо не му направи. Нищо не му каза за тока и така“.
За експерта по мълниезащити инж. Радослав Калчев тази система сама по себе си е престъпно деяние: „Такова чудо са правили само фашистите в концлагерите, когато човешкият живот не е струвал нищо. В една етажна собственост през общите територии, като коридори, стълбища, клетки и прочие преминават какви ли не хора -гости, деца, възрастни хора, инвалиди, куриери, пощальони. Това просто е недопустимо“.
Той е категоричен – не може да третираш всеки, докоснал бравата, като престъпник.
Какъв е основният риск: „Ако токът протече през лявата част, той директно преминава през сърдечния мускул, което може да предизвика блокаж, арест, а арестът си е смърт“.
Вратата капан предизвиква интерес сред гостите на хората от другите апартаменти -някои даже специално замерват бравата. Няма тежко пострадали невинни граждани засега.
По публикацията работи: Мариела Анастасова