САЩ засилиха тази седмица усилията си за мирно уреждане на войната в Украйна. Вчера се проведоха няколко ключови срещи: специалните американски представители Стив Уиткоф и Джаред Къшнър пристигнаха в Москва след двудневните преговори между Украйна и Русия с посредничеството на САЩ в Абу Даби. След срещата си с руския президент Владимир Путин те заминаха за Дъблин, където разговаряха с украинския президент Володимир Зеленски и редица западни лидери.
САЩ искат Европа да участва в преговорите
Американските пратеници настояват Европа да бъде включена в разговорите. Русия обаче дава знак, че няма да обсъжда прекратяване на огъня, преди да бъдат удовлетворени нейните искания за преструктуриране на европейската система за сигурност, пише „Ню Йорк таймс“.
„Не може да сключим тази сделка, ако европейците не присъстват на масата за преговори“, заяви Къшнър пред журналисти след консултациите със Зеленски и Уиткоф, цитира американското издание. „Това е важно за нас, защото войната се води в Европа“, подчерта той.
Правителството на Доналд Тръмп се стреми към успех във външната политика след разгрома на Републиканската партия на междинните избори за Конгрес. Белият дом предприема нова мирна инициатива въпреки липсата на сигнали, че Русия скоро ще прекрати войната в Украйна. По оценка на „Ню Йорк таймс“ Москва дори втвърдява част от позициите си.
Руската армия засили атаките срещу украински градове преди зимата, възползвайки се от недостига на средства за противовъздушна отбрана в Украйна. Вчера Зеленски заяви, че украинските въоръжени сили отново се сблъскват с ограничения в сателитната система „Старшийлд“.
Ако Европа се включи в преките мирни преговори, това би означавало отстъпление от дългогодишната позиция, че Русия първо трябва да спре бойните действия, отбелязва „Ню Йорк таймс“. Европейски официални лица обаче настояват за място на масата и защото диалогът може да обхване въпроси, свързани със сигурността на Стария континент.
Русия все още не е потвърдила дали Европа ще участва в следващия кръг от преговори. Путин даде знак на американските пратеници, че няма готовност за лесни компромиси. Ако започнат разговори с европейски представители, те ще бъдат трудни, пише изданието.
„На нас много би ни се искало, уважаеми господа, вие и американската администрация като цяло да поработите с вашите европейски съюзници, за да може те в крайна сметка да изяснят за себе си въпроса какво точно искат: мир или война в Украйна“, заяви руският лидер, цитиран от „Ню Йорк таймс“.
Американските представители отговориха с по-оптимистичен тон. Къшнър заяви, че вижда „голяма промяна сред европейците“ и „силен импулс и желание за съвместна работа“.
Ако Европа се присъедини към преговорите, Путин ще приеме това като знак, че тактиката му да изчака европейците да направят отстъпки е проработила, каза пред „Ню Йорк таймс“ Татяна Становая, старши научен сътрудник в центъра „Карнеги Русия – Евразия“.
Високопоставеният руски дипломат Алексей Дробинин представи в сряда на конференция по сигурността в Москва предложения, които според него биха могли да отговорят на руските искания за сигурността в Европа.
Дробинин заяви, че Москва може да подпише двустранни споразумения с някои европейски държави, които „по същество да отговарят на критериите за пактове за взаимна ненападение“. Руският дипломат сравни възможните договорености с тези, които Москва е подписала с Беларус, Иран и Северна Корея, съобщава „Ню Йорк таймс“.
Френкфуртер алгемайне цайтунг“ разглежда европейската подкрепа за Украйна и усилията на германския канцлер Фридрих Мерц да осигури помощ за Киев през следващата година.
Досега Мерц не е постигнал успех по въпроса за финансирането, пише изданието. Преди малко повече от година той предложи замразените в Европа руски държавни активи да служат като гаранция за заем за Киев за милиарди евро, без предварително да се консултира с други европейски лидери. През декември миналата година Европейският съвет отхвърли предложението и германският канцлер остана без резултат, посочва ФАЦ.
Според германския вестник белгийският премиер Барт де Вевер тайно разработил друг план заедно с лидерите на Унгария, Франция и Италия и изпреварил Мерц. ФАЦ поставя въпроса дали този път канцлерът ще успее да наложи позицията си, или отново е изправен пред поражение.
В писмо, чието съдържание стана известно в началото на седмицата, Мерц заяви, че всички държави членки на ЕС трябва да направят „справедлив принос“ към по-нататъшното финансиране на Украйна. Според него това е „съществена предпоставка“ за обсъждането на останалите финансови въпроси, и по-специално на средносрочната финансова рамка на ЕС.
ФАЦ коментира, че това може да бъде разчетено като ултиматум. Солидарното финансиране на Украйна беше водеща тема и за Мерц на вчерашната среща на европейските лидери в Дъблин. „Смятам, че се разбира от само себе си, че това е общоевропейска задача“, заяви той, цитиран от изданието. Четирите държави, към които е било насочено посланието му, обаче веднага възразиха.
Най-остра беше реакцията на словашкия премиер Роберт Фицо. Той определи инициативата на Мерц като нещо, което изглежда извадено от „учебник по изнудване“, и заяви: „Словакия никога няма да подкрепи отпускането на заем за Украйна.“
Премиерът на Чехия Андрей Бабиш изрази по-предпазлива позиция. „Ние сме против“, каза той в Дъблин в отговор на въпрос на репортер на ФАЦ. Според Бабиш постигането на споразумение по бюджета на ЕС „няма нищо общо с финансирането на Украйна“.
Във финансовата рамка на ЕС за периода 2028–2034 г. вече са предвидени 100 милиарда евро за Киев. Тези средства обаче могат да бъдат отпуснати едва от 2028 г., докато Украйна се нуждае от още 70 милиарда евро през следващата година. ЕС трябва да поеме две трети от тази сума — 45 милиарда евро, отбелязва ФАЦ.
Попитан дали става дума за солидарност както по отношение на европейския бюджет, така и по отношение на Украйна, Бабиш заяви, че ще обсъди въпроса с Мерц. Така той все пак даде знак, че е готов за диалог, посочва германското издание.
ФАЦ разглежда и позицията на унгарския премиер Петер Мадяр, който по-рано тази седмица посети Германия. Попитан във вторник за инициативата на Мерц, Мадяр заяви: „Не смятам това за непременно правилната посока.“ Унгария, Чехия и Словакия са освободени от плащането на лихви по заема от 90 милиарда евро, който ЕС одобри миналата година, припомня вестникът.
Според ФАЦ България също настоява за такова изключение по отношение на бъдещите задължения. Премиерът Румен Радев се аргументира с това, че ЕС официално е открил срещу страната процедура за прекомерен дефицит.
Дипломати от държави, приятелски настроени към Германия, също поставят под въпрос дали писмото на канцлера е било разумен ход. „Трудно е да се наложи една позиция при съпротивата на четири държави“, казва един от тях.
ФАЦ пита защо Мерц не е разговарял лично с лидерите, вместо публично да притиска партньорите си. Според изданието Ангела Меркел е подхождала по-фино в подобни ситуации. Критиката засяга стила на управление на канцлера, който според вестника често води до конфликти и в Берлин, и извън него.
Лидерите на ЕС трябва днес да обсъдят кой да представлява Европа в преговорите с Русия, съобщава британският в. „Гардиън“.
Вашингтон и Москва призовават европейските лидери да излъчат единен представител, който да води преговорите от името на блока. Засега обаче такъв представител не е номиниран.
Върховният представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Кая Калас предложи да представлява Евросъюза заедно с председателя на Европейския съвет Антонио Коща.
Френският президент Еманюел Макрон омаловажи значението на излъчването на един европейски представител, като заяви, че „съдържанието определя формата“. „Вече няма подкрепа от САЩ. Налице е някакво посредничество, добре“, каза той, имайки предвид дипломатическите срещи на Къшнър и Уиткоф. „Но в крайна сметка ние, европейците, ще бъдем тези, които ще определят и решават въпросите за бъдещата ни сигурност“, добави Макрон.
Германският канцлер Мерц заяви, че преди да бъде избран европейски представител, Путин трябва да седне на масата за преговори. „Не става въпрос за конкретни лица. Важното е Путин да е готов да води преговори“, подчерта той.
