По-високите цени на енергията през последните 12 месеца са намалили покупателната способност на 74% от българите. Половината от анкетираните у нас са ограничили разходите си за храна или здравеопазване. Това показват резултатите от осмото издание на Климатичното изследване на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), получено на редакционната поща на БТА.
Ефектът върху доходите
Според проучването 23% от участниците в България определят отражението върху покупателната си способност като много силно. Това е малко над средното за Европейския съюз от 20%. Общо 74% от българите посочват значително влияние на по-високите цени върху финансите си при 60% средно за ЕС.
За да се справят с поскъпването, 50% от българите са намалили ежедневните си разходи за храна или здравеопазване. Средната стойност за ЕС е 38%. Други 26% у нас са ограничили разходите си за отопление.
Всеки пети анкетиран, или 20%, е задлъжнял, потърсил е финансова подкрепа или е забавил плащането на сметките си за енергия.
Цените на горивата са променили начина, по който 56% от българите използват автомобилите си. От тях 26% са ограничили пътуванията за основни нужди, като пазаруване, посещение при лекар или административни задачи. Други 24% са се отказали от пътувания през почивните дни, ваканции или семейни и приятелски събирания.
Освен това 16% от анкетираните шофират по-бавно, за да пестят гориво, а 19% са заменили личния автомобил със споделено пътуване, обществен транспорт или велосипед.
Въпреки финансовия натиск 69% от българите смятат, че енергийният преход е спешно необходим за страната. Най-често посочваната очаквана полза е по-стабилна или по-ниска цена на енергията — така отговарят 77% от участниците.
Намаляването на зависимостта от вноса на нефт и природен газ е посочено от 74%, а забавянето на изменението на климата — от 66%.
Това е промяна спрямо 2022 г., когато най-често посочваната полза от енергийния преход в България е било забавянето на климатичните промени. През 2026 г. цените на енергията са водещ приоритет у нас и в още седем държави от ЕС.
Попитани за последиците от забавянето на енергийния преход в Европа, 75% от българите посочват като риск дългосрочното повишаване на цените на енергията и разходите за живот. По-голямата зависимост от вноса на нефт и природен газ е посочена от 73%.
Общо 87% от българите смятат, че нисковъглеродната енергия трябва да бъде приоритет. Слънчевата енергия е посочена от 45% от анкетираните, а ядрената — от 42%.
Подкрепата за ядрената енергия в България е сред най-високите в ЕС, където средната стойност е 28%. Вятърната енергия е предпочетена от 23% от участниците.
По отношение на развитието на чистите технологии 46% от българите подкрепят изграждането на конкурентоспособна европейска промишленост, дори това да отнеме повече време. Други 41% предпочитат по-бързото внедряване на чисти технологии с вносно оборудване.
Осем от десет българи, или 80%, смятат, че страната трябва да си сътрудничи по-тясно с останалите държави от ЕС, за да постигне енергийна независимост. Средната стойност за Съюза е 68%.
„Българските домакинства бяха засегнати най-тежко от високите цени на горивата и тяхното послание е недвусмислено: енергийният преход трябва да осигури по-достъпна енергия и по-голяма независимост“, заяви вицепрезидентът на ЕИБ Марек Мора.
По думите му банката предоставя консултантска и техническа помощ по проекти за мерки в областта на климата. Мора подчерта необходимостта да продължи финансирането на инвестициите чрез местни банки и други партньори, така че България да произвежда собствена чиста енергия и да укрепи мрежите за нейното пренасяне.
През 2025 г. Групата на ЕИБ е осигурила 128 млн. евро за устойчива енергия и природни ресурси в България. Сред проектите е финансиране от 40 млн. евро за „Елдрайв Холдинг“ (Eldrive Holding) за изграждане на инфраструктура за зареждане на електромобили в региона, включително 1530 нови зарядни станции в България.
Климатичното изследване на ЕИБ е проведено от Ipsos bva между 3 и 25 август 2026 г. То обхваща 23 000 души на възраст 16 и повече години в 27-те държави членки на ЕС, включително 1000 респонденти в България. Резултатите са претеглени според населението на съответната страна, за да бъдат представителни.
